Всеки ден вземаме рутинни решения какво да правим, с какво да се занимаваме. Тези решения имат важни последици, както за личния ни живот, така и за обществото. Повечето теории за мотивацията предполагат, че човек се стреми да избира такива занимания, които му носят повече положителни емоции. Тоест човек се ръководи от принципа на хедонизма, за максимална наслада от живота, защото удоволствието е най-висше благо и цел.
Но тази теория не може да обясни защо хората по свое желание се захващат с неприятна работа, като например почистване на дома.
Международен екип от учени от Испания, САЩ, Великобритания и Белгия проведе мащабно проучване на този проблем, въз основа на извадка от над 28 000 души - и публикува резултатите си в Proceedings of the National Academy of Sciences.
По време на проучването, учените извършват непрекъснат мониторинг в реално време на ежедневните действия и настроения на повече от 28 000 души, средно в рамките на 27 дни.
След анализа на резултатите, учените заключават, че хората избират с какво да се занимават, ръководейки се от принципа на "пластичния хедонизъм". Това означава, че хората като че ли се стремят да балансират емоционалното си състояние. В лошо настроение са склонни да избират дейности, които могат да им подобрят настроението като спорт, например. Напротив, в добро настроение човек е склонен да избере работа, която разваля настроението му, например чистене.
Резултатите са красноречиви. Лявата графика показва вероятността човек да се занимава с определена дейност, след подобряване на настроението му с 10 точки. Дясната диаграма показва как се е променило настроението му след заниманието му с тази дейност.
Както можете да видите, корелацията е много силна. Когато хората са в добро настроението, са по-малко склонни към спорт, разходка сред природата, приказки с приятели, алкохол, игри, хранене и "нищоправене" - накратко всичко, което максимално подобрява настроението. Дясната графика е индикатор, кои занимания най-много подобряват настроението.
Обратното, когато човек е в добро настроение, е по-склонен да работи, след което настроението му се влошава, което означава, че се успокоява.
"Представете си, че един средностатистически индивид се опитва да реши какво да прави в неделя следобед. Ако човекът е особено нещастен сутринта, ще бъде два пъти по-вероятно да отиде на разходка в природата в следобедните часове, отколкото ако е особено щастлив. По същия начин, ако този човек е бил особено щастлив сутринта, ще бъде около 30% по-вероятно да почисти апартамента си в следобедните часове, отколкото ако бе особено доволен сутринта." - обяснява изследователят д-р Максим Таке (Taquet) пред DailyMail.
Според учените по този начин човешкият мозък използва краткосрочните успехи (скоковете на добро настроение), за да постигне дългосрочно благополучие. Това е своеобразен компромис между краткосрочното щастие и дългосрочното благополучие. Авторите казват, че този компромис "може да бъде от решаващо значение за нашето лично благосъстояние и оцеляване като вид".
В резултатите има няколко изключения, които не се вписват в откритата тенденция. На първо място, това е медитацията. Човек често е склонен да размишлява в добро настроение, но в края на медитацията доброто настроение изчезва и идва спокойствието, тоест настроението се влошава. Има още едно занимание, което човек е малко по-склонен да се занимава в добро настроение, но след това настроението му продължава да се подобрява - покупките в магазините.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари