Най-младият български академик е Петър Кралчевски

Акад. проф. Петър Кралчевски, деканът на Химическия факултет на Софийски университет, е най-младият в момента български академик. Той стана един от двамата носители на тазгодишната Голямата награда за цялостен принос в развитието на науката "Питагор". 

Изследванията му са в областта на физикохимията и науката за колоидите.

Петър Атанасов Кралчевски е роден през 1956 г. в Габрово, където учи в природо-математическата гимназия. През 1981 г. завършва Физическия факултет на СУ. След това в Химическия факултет на СУ преминава през всичките степени  - доктор (1985), доцент (1991), доктор на науките (2001), професор (2002).

Проф. Петър Кралчевски е член-кореспондент на Българската академия на науките от 2004 година. До 1999-та година ръководи Лабораторията по термодинамика и физикохимичната хидродинамика, а през юни 2015 г. е избран за Декан на Факултета по химия и фармация.

Българският учен е бил гост-професор в Технологичния институт на Илинойс, а също и в Лабораторията за ултраструктурни изследвания в Оказаки, Япония. Публикувал е 175 научни труда, цитирани над 5000 пъти. Научните му интереси са в областта на тънки течни филми и повърхностни сили, капилярните сили и явления, фосфолипидни мембрани, разтваряне в мицеларни разтвори, термодинамика и кинетика на адсорбцията на повърхностноактивни вещества, взаимодействия в колоидни и био-колоидни дисперсии.

^{Колоиден кристал. Източник: Wikimedia} 

Областта, в която работи акад. Кралчевски е науката за колидните системи. Това са дисперсни системи, които нито са истински разтвори, нито грубодисперсни системи като суспензиите. В тях малки от 1 до 100 нм, частици, твърди, газови или течни, са разпръснати в дисперсна среда, различаваща се от частиците по състав или агрегатно състояние. Частиците в колоидните системи не се утаяват, за разлика от тези в суспензиите.

Колоидите могат да са много разнообразни: хидрозоли, дим, мъгла, пасти, лепила, емулсии, пяна, гелове, порьозни материали (филтрационни мембрани, сорбенти, катализатори, изолационни материали), колоидни кристали, наноматериали.

В тази област особено важна роля имат повърхностно-активните вещества, които помагат да се образуват или разрушат различните колоиди.

Колоидните системи са такава област от химията, която е не само богата на интересни и разнообразни феномени, но тя има огромно практическо приложение в хранителната, химическата, фармацевтичната и нефтопреработвателната промишленост, а също и в битовата химия и козметиката. 

Приносът на професор Кралчевски е свързан с изследването и теоретичното моделиране на силите, действащи между колоидните частици. Той изяснява механизма на явлението стратификация (стъпаловидно изтъняване) на течните филми, съдържащи наночастици, и връзката на това явление с осцилаторните структурни сили. Пазвива общата теория на изкривени флуидни междуфазови граници и еластични мембрани. През периода 1992–1996 г. открива нов вид латерални капилярни сили, наречени имерсионни, и заедно с колеги от България и Япония установява тяхната роля при двумерната кристализация на колоидни частици и протеини в течни филми.

^{Флуоресцентна микроскопия на вода в петрол (вляво) и емулсия петрол във вода (в средата), стабилизирани с твърди растителни протеинови частици. Източник: Emulsion stabilization with environmentally benign particles of sustainable origin}

^{Колидни системи. Източник: Processing and Characterization of Monodisperse Silicon Colloids}

Имерсионните капилярни сили се дължат на припокриването на деформациите на течната повърхност предизвикани от частиците. Тези сили водят до привличане между частиците и допринасят за тяхното подреждане в двумерни колоидни кристали, които имат многобройни приложения. Голяма част от тези резутати е събрана в една монографична книга (в съавторство с проф. Куниаки Нагаяма от Япония), която е издадена на английски от холандското издателство Elsevier.

Заедно с проф. Красимир Данов и сътрудници изучава и други видове латерални капилярни сили и създава термодинамична теория на закрепването на повърхностно-активни вещества към различни повърхности (1999 – 2010 г.). Изследва още образуването на гигантски агрегати от хиляди молекули, наречени „цилиндрични мицели”, във водните разтвори на вещества от този род. Заедно с проф. Николай Денков изследва кинетиката на разтваряне на масла в разтвори съдържащи мицели и тяхното миещо действие (2002–2005 г.).

Изследванията на Кралчевски и колегите му в тази богата на разнообразни системи и явления област продължават и до сега, като съществена част от тях е свързана с работа по научно-приложни проекти. Бил е координатор на европейски проект за приложение на колоидната химия в нано-технологиите с участници от 32 страни (2008–2011 г.). Носител е на високи отличия от СУ, БАН и Министерството на Образованието и науката.

Източници:

Проф. Петър Кралчевски – най-младият академик в България, Софийски Университет

Prof. Peter A. Kralchevsky, Curriculum Vitae

Колоидно-дисперсни системи

Peter A. Kralchevsky, scholar.google.com

Още по темата

20/05/2016

Човекът

Раздадоха наградите за принос в науката „Питагор“

26/04/2015

Физика

Защо сапунът измива?