Две снимки на младата звезда, направени с разлика от 18 години, са помогнали на астрономите в реално време да проследят как се развиват масивните звезди от най-ранните им етапи на формиране. За своите наблюдения, учените са използвали системата от радиотелескопи VLA (Very Large Array) се казва в статия, публикувана в списание Science.
Масивната млада звезда, наблюдавана от астрономите нарича W75N (B) -VLA 2 и се намира на разстояние от около 4 250 светлинни години от Земята. Изображенията, които учените сравнявали, са били направени през 1996 и 2014 година.
"Сравнението е много показателно" - казва водещият автор на изследването Карлос Караско-Гонсалес (Carlos Carrasco-Gonzalez) от центъра по астрономия и астрофизика в Националния автономен университет на Мексико. - "Така, снимката от 1996 г. показва компактна област от горещ йонизиран вятър, изхвърлян от младата звезда с еднаква скорост във всички посоки. Но снимката от 2014 г. показва, че изхвърленият "вятър" се е деформирал в явно продълговат отток. Ние проследихме тези промени в реално време и имаме възможност да наблюдаваме този обект в следващите няколко години, за да може да видим как много младата звезда преминава ранните етапи на своето формиране".
Изследователите смятат, че тези обекти се формират в гъста газова среда, заобиколена от прахов тороид (форма, подобна на геврек). Периодично звездата изхвърля горещ йонизиран "вятър". Това може да продължи няколко години, "вятърът" може да се разширява във всички посоки и да образува сферична обвивка около небесното тяло.
По-късно този поток навлиза в праховия тороид и се забавя. Облакът се разширява навън към полюсите на тороида, където съпротивлението е значително по-малко и се движи по-бързо, в резултат на което формата на оттока става продълговата - като огромни космически "уши" (в синьо на горната снимка).
Концепция на развитието на W75N (B)-VLA 2 в представите на художник, през 1996 (вляво) и 2014 г. (вдясно).
Снимка на W75N (B)-VLA 2 от 1996г. (Wolfgang Steffen/Instituto de Astronomia/UNAM)
В момента има разработени теоретични модели, които обяснят не само промяната на външния вид на младата звезда, но процесите, които се случват в нея. Засега на учените не е ясно, какво ускорява и изхвърля този продълговат поток материя - това може да е светлинното налягане на новородената звезда, която дори сега е 300 пъти по-ярка от Слънцето или мощното й магнитно поле, което е установено от Гонзалес и колегите му.
Ако първата хипотеза е вярна, тогава звездата е навлязла в "горещата" си фаза на развитие - тя се е свила до такава степен, че вътрешността й се загрява до сравнително високи температури. Ако "ушите" се формират от магнитното поле на новата звезда, то тогава тя ще остане относително студена и "рохкава'. Гонзалес и колегите му разчитат на по-нататъшните наблюдения на W75N-VLA2 да им помогнат да разберат по-добре механизмите, участващи в раждането младата звезда.
Учените смятат, че протозвездата W75N (B) -VLA 2 е около 8 пъти по-масивна от нашето Слънце. В момента тя живее на първите няколко хиляди години от живота си .
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари