В новата си книга, “Human Spaceflight: From Mars to the Stars” съоснователят на Planetary Society Луис Фридман, твърди, че човекът може и да стигне до Марс и да го колонизира, но разходката му в Космоса ще приключи до тук. По-нататък са роботите.
Откъс от книгата бе публикуван в петък в сайта Scientific American. Фридман отново повдига въпроса за пътешествията в космоса на човека и роботите. Дискусиите по този въпрос се водят повече от десетилетия. Според Фридман човек ще стигне до Марс, но космическата разходка на хората приключва до там.
Авторът е оптимист за ползите от роботите и песимист за пътешествията на човека в космоса. Фридман смята, че междузвездният рейд на хората е невъзможен, защото разстоянията са огромни. Основното възражение на Фридман е, че съвременните технологии за пътуване в космоса не позволяват експедиция по-далече от Марс. Повечето от идеите са в сферата на научната фантастика или поне на теоретичната физика. А реализация или поне потвърждение на съществуващите теории в тази област засега няма.
Но не е задължително да се съгласим веднага с мнението на Фридман. Артър Кларк го е формулирал чудесно като негов "закон" в книгата си "Профили на бъдещето":
„Когато някой изтъкнат, ала вече навлязъл в напреднала възраст учен заяви, че еди-каква си идея е осъществима, той е почти винаги прав. А когато същият този учен заяви, че еди-коя си идея е неосъществима, той по всяка вероятност греши.“
Фридман, разбира се, е изключителен учен, инженер по авиокосмическа техника. В същото време, той е вече възрастен човек (без негативен подтекст, само за да го вместим във формулата на Кларк). Песимистично настроени към идеята за дълги пътувания в космоса са и други учени, не само Фридман.
Въпреки това, да не забравяме, че НАСА разработва няколко проекта за двигатели за междузвездни кораби. Един такъв проект е двигателят ЕмДрайв, който взема енергия за движението си неясно от къде. Може би не бива да се отписва и двигателя на Алкубиер.
Освен това Фридман не казва нищо за това, защо хората не могат да се заселят по спътниците на планетите от Слънчевата система и астероидния пояс. Той смята, че бъдещето на човечеството е "виртуалното изучаване на космоса" с емисари-роботи, изкуствен интелект и биоинженерство. Експедиции в бъдеще може да се изпращат много надалече, но само с цел изследване, но не и за заселване на други планетни системи.
Защо обаче Фридман счита за възможна колонизацията на Марс? Той твърди, че човечеството не може да остане завинаги на Земята - това е невъзможно и неприемливо и от културологична гледна точка, и от гледна точка на здравия разум. Културологически - в смисъл, че хората са любопитни същества. От гледна точка на здравия разум - за да оцелеем трябва да се заселим и на други планети. Не може "да се сложат всички яйца в една кошница" - Земята. Въпреки че Марс е сух, студен, с тънка атмосфера и почти никакво магнитно поле, все пак това е най-подходящата за заселване планета, достъпна за нас. Ето защо, според съоснователя на Planetary Society, Марс е подходяща цел за хората. И ще се превърне може би в лаборатория, в която ще се тества човешката еволюция.
Въпреки това авторът на книгата напомня Ричард ван дер Рит Уули. Този астроном е смятал, че пътуването в космоса е невъзможно.
Ричард Уули успя да се убеди, че космическите пътешествия са възможни. Доживял е кацането на човек на Луната. Хубаво би било и Фридман (и ние) да види, че не е прав за невъзможността на междузвездните пътешествия на хора, а не на роботи.
















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
20.11 2015 в 08:29
19.11 2015 в 19:06
19.11 2015 в 17:56
19.11 2015 в 15:37
Последни коментари
Прост Човек
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"