Човекът никога няма да отиде по-далече от Марс, смята съоснователят на Planetary Society

В новата си книга, “Human Spaceflight: From Mars to the Stars” съоснователят на Planetary Society Луис Фридман, твърди, че човекът може и да стигне до Марс и да го колонизира, но разходката му в Космоса ще приключи до тук. По-нататък са роботите.

Откъс от книгата бе публикуван в петък в сайта Scientific American. Фридман отново повдига въпроса за пътешествията в космоса на човека и роботите. Дискусиите по този въпрос се водят повече от десетилетия. Според Фридман човек ще стигне до Марс, но космическата разходка на хората приключва до там.

Авторът е оптимист за ползите от роботите и песимист за пътешествията на човека в космоса. Фридман смята, че междузвездният рейд на хората е невъзможен, защото разстоянията са огромни. Основното възражение на Фридман е, че съвременните технологии за пътуване в космоса не позволяват експедиция по-далече от Марс. Повечето от идеите са в сферата на научната фантастика или поне на теоретичната физика. А реализация или поне потвърждение на съществуващите теории в тази област засега няма. 

Но не е задължително да се съгласим веднага с мнението на Фридман. Артър Кларк го е формулирал чудесно като негов "закон" в книгата си "Профили на бъдещето":

„Когато някой изтъкнат, ала вече навлязъл в напреднала възраст учен заяви, че еди-каква си идея е осъществима, той е почти винаги прав. А когато същият този учен заяви, че еди-коя си идея е неосъществима, той по всяка вероятност греши.“

Фридман, разбира се, е изключителен учен, инженер по авиокосмическа техника. В същото време, той е вече възрастен човек (без негативен подтекст, само за да го вместим във формулата на Кларк). Песимистично настроени към идеята за дълги пътувания в космоса са и други учени, не само Фридман.

Въпреки това, да не забравяме, че НАСА разработва няколко проекта за двигатели за междузвездни кораби. Един такъв проект е двигателят ЕмДрайв, който взема енергия за движението си неясно от къде. Може би не бива да се отписва и двигателя на Алкубиер.

Освен това Фридман не казва нищо за това, защо хората не могат да се заселят по спътниците на планетите от Слънчевата система и астероидния пояс. Той смята, че бъдещето на човечеството е "виртуалното изучаване на космоса" с емисари-роботи, изкуствен интелект и биоинженерство. Експедиции в бъдеще може да се изпращат много надалече, но само с цел изследване, но не и за заселване на други планетни системи.

Защо обаче Фридман счита за възможна колонизацията на Марс? Той твърди, че човечеството не може да остане завинаги на Земята - това е невъзможно и неприемливо и от културологична гледна точка, и от гледна точка на здравия разум. Културологически - в смисъл, че хората са любопитни същества. От гледна точка на здравия разум - за да оцелеем трябва да се заселим и на други планети. Не може "да се сложат всички яйца в една кошница" - Земята. Въпреки че Марс е сух, студен, с тънка атмосфера и почти никакво магнитно поле, все пак това е най-подходящата за заселване планета, достъпна за нас. Ето защо, според съоснователя на Planetary Society, Марс е подходяща цел за хората. И ще се превърне може би в лаборатория, в която ще се тества човешката еволюция.

Въпреки това авторът на книгата напомня Ричард ван дер Рит Уули. Този астроном е смятал, че пътуването в космоса е невъзможно.

Ричард Уули успя да се убеди, че космическите пътешествия са възможни. Доживял е кацането на човек на Луната. Хубаво би било и Фридман (и ние) да види, че не е прав за невъзможността на междузвездните пътешествия на хора, а не на роботи.

Още по темата

04/11/2015

Космос

Още успешни тестове за невъзможния двигател ЕмДрайв, но обяснение липсва

13/10/2015

Технологии

Кои технологии от филма "Марсианецът" НАСА няма

12/10/2015

Космос

НАСА разкри плановете си за кацане на астронавти на Марс (видео)

14/04/2015

Физика

Полети със свръхсветлинна скорост. Двигателят на Алкубиер.