NewScientist: Аполо 11 е безсмислена мисия, ползата за науката е почти нулева

През 1961 г. New Scientist призовава за спиране на пътешествията до Луната. В статия от 8 юни 1961 г. изданието твърди, че свръхсилите разпиляват ресурси, които е по-добре да бъдат изразходвани за други цели.

Тези дни, когато се навършиха 50 години от първите стъпки на Нийл Армстронг на Луната, е учудващо да се чуе такова негативно отношение към пилотираните космически полети. Но New Scientist не си е променил мнението през десетилетията и все още не одобрява мисията, както през 90-те години.

Естествено самотните протести на New Scientist не повлияват на мисиите Аполо, но недоволството на изданието продължава. В  редакционна статия за Аполо 8 от 19 декември 1968 г. се заявява, че мисията е „безсмислена, обсесивна амбиция“ и „… истинската научна стойност на проекта Аполо е почти нулева“.

„Ние сме принудени отново и отново да направим извода, че всичките тези усилия за пилотирани космически мисии, ако тяхната връзка с реалността не се окаже по-зловеща, са просто демонстрация за престиж”, пише по това време New Scientist.

В основата на неодобрението на изданието е убеждението, че непилотираните космически сонди вършат също толкова добра работа за малка част от цената и че огромните суми, похарчени за изпращане на хора в космоса, щяха да са по-добре изразходвани за „конструктивна помощ“ за „народи в неравностойно положение“. Тогава от New Scientist публикуват (съвсем погрешните) прогнози, че през 2000 г. ще има 5 милиарда души, живеещи в бедност, което може би им дава някакъв контекст за тази редакционна линия.

В първото издание на списанието New Scientist, след като Аполо 11 кацна на Луната, в основната му статия от 24 юли 1969 г. е изразена най-вече тревога, че астронавтите може да са „се заразили от вируса на шоу-бизнеса“.

_{Бъз Олдрин на Луната. Кредит: NASA}

Въпреки че са благоволили да кажат, че гледката на човешко същество, което за пръв път в историята върви по небесен обект, различен от Земята, има „трогателно великолепие“, а „подскоците на астронавтите имат същия емоционален заряд като първите неловки опити на прохождане на едно дете", те все пак питат “не сме ли виждали това преди?” във филми като 2001: Една Одисея в космоса и в разни евтини жълти списания.

Месец по-късно изданието отново отразява оплакванията на учените от Хюстън, работещи по проекта „Аполо“. Например случая с д-р Юджийн Шумейкър (Eugene Shoemaker), главен изследовател по лунна геология, който е останал на 14-о място в списъка с приоритети, да получи официално набор снимки от Луната и които „в крайна сметка са му дадени от репортер“.

Също така New Scientist отбелязва, че „нито един астронавт-учен не е бил обявен нито в основните, нито за резервните екипажи на следващите три мисии за кацане на Луната, което кара един от малкото научно квалифицирани астронавти да се оттегли отчаян“.

Две години по-късно, на 28 януари 1971 г., New Scientist публикуват думите на д-р Питър Стюбс (Peter Stubbs), който поставя под въпрос истинския „смисъл на съществуването“ на това изключително скъпо начинание:

„Програмата Аполо явно предизвиква голяма научна активност, но ползата от развитието на планетарните науки със сигурност е по-спорна от тази на съвременната физика на високите енергии”.

_{Кредит: NASA}

New Scientist отразява и друга история, цитирайки д-р Брайън О'Лиъри (Brian O’Leary), един от 11-те учени-астронавти от 1400 кандидати, избрани от НАСА. След намаляването на бюджета, шефът на астронавтите Дик Слейтън му казва, че може да очаква перспективата за продължителни отлагания на полета си, а може и да не полети никога.

„Ние не се нуждаем от вас тук, поне засега", се обръща към него Слейтън.

Като реакция учените кандидат-астронавти са наричани „излишните единадесет (XS-11)”.

„Вярвам, че американската космическа програма може да оправдае средствата, които влагаме в нея, ако може да се ограничи акцента върху пилотирания полет. Трябва да насърчаваме науката да търси подходящата за нея мисия, а не мисията да търси подходящата за нея наука”, подчертава О'Лиъри.

О'Лиъри завършва с думите:

„Въпросът за много учени в Хюстън в момента е: „Как може някой да говори за изпращане на хора на Марс, когато не можем да накараме НАСА да прави всичко възможно за науката на Луната?”

_{Нийл Армстронг в лунния модул след първата си разходка по Луната. Кредит: NASA}

Може би кампанията на New Scientist срещу Аполо изглежда смешна и абсурдна, но  забележете датата 13 декември 1972 г. - това бе моментът преди 47 години, когато  Юджийн Чернан и останалата част от човечеството напуснаха Луната за последен път.

„И така, интересно кой ще се смее последен или дали ще видим хората отново да стъпят на Луната докато сме живи? Само времето (и общественото мнение) ще покажат”, завършва обзора на позицията си през последните десетилетия изданието New Scientist.

_{Юджийн Чернан . Кредит: NASA}

Още по темата

20/07/2020

Космос

Изживейте кацането на Аполо 11 на Луната от прозореца на Бъз Олдрин (видео)

20/07/2019

Космос

Видео: Защо Нийл Армстронг поема контрола над лунния модул при кацането на Луната

16/07/2019

Космос

Видео на падащите астронавти на Луната. Не е смешно, то има научна цел

21/07/2022

Космос

Една малка стъпка за човека... за да си изхвърли боклука