След като дори в училище вече се преподава старата и отдавна опровергана теория на конспирацията, че американците не са стъпвали на Луната, защо пък китайците да са кацали на обратната ѝ страна?
Естествено и тази конспиративна теория не закъсня.
Макар китайците вече да публикуваха панорама на площадката за кацане на апарата "Чанг'Ъ-4" и видео от кацането на 3 януари, това не смущава теоретиците на конспирацията.
Както съобщава Metro, ловецът на извънземни Скот Уоринг (Scott C Waring) от UFO Sightings Daily е заявил: "Предполагам, че Китай може да е решил, че както НАСА фалшифицира първото кацане на Аполо на Луната и им се размина, след това и на Китай да му се прииска същото"
Разполагаме със снимки на местата за кацане от орбита, проби, взети от астронавтите, и дори проект, който засне лазерното отражение в огледало, оставено на Луната от астронавтите на Аполо 11. Но теоретиците на конспирацията не се интересуват от доказателства. Също като антиваксърите и плоскоземците, фактите не са от значение - тук играят чувствата или както казва Българската национална телевизия: "обективността е понятие с нюанси".
Тези хора искат да усещат, че ги лъжат, че там, в сенките се крие нещо, което те, само те, виждат и знаят.
400 000 души в САЩ са работили по кацането на Луната. Дали НАСА им плаща цял живот, за да си мълчат?
А руснаците? Логично е, ако една конкурентна суперсила знаеше нещо уличаващо за врага си, непременно да го сподели. Или САЩ им плащат, за да си мълчат?
А хората, които продължават да работят с лунен материал или с данни от лунните мисии. Колко им плаща НАСА?
Ако кацането на Луната никога не се е случило, вярвате ли, че всяко ново правителство на САЩ през последните 50 години ще скрива това в условията на двупартийност?
Въпроси с ясен отговор, факти, логика, Бръсначът на Окам - достатъчни ли са за съвременния добре осведомен интернет потребител?
Всъщност - не.
Следвайки последователно прозорците на спускащия се на повърхността "Чанг'Ъ-4" (CNSA/CLEP), лесно можете да намерите точното място за кацане в снимките, направени преди кацането. Забележете, че изображението се завърта, така че север е надолу, за да съответства на кадрите на "Чанг'Ъ-4". NASA/GSFC/Arizona State University
Имат ли значение фактите?
Отговорът е, общо взето, не. Когато хората са неинформирани и им дадат факти за коригиране на възгледите им, това само ги кара да се придържат към своите убеждения още по-упорито.
През 2013 професорът от Йейл, Дан Кахан (Dan Kahan) прави изследване, което се определя от научните медии като "най-депресиращото откритие за мозъка на човека".
Оказва се, че в публичното пространство, липсата на информация, не е истинският проблем.
Препятствието е в начина, по който нашите умове работят, без значение колко умни мислим, че сме. Ние първо емоционално решаваме в какво искаме да вярваме, а впоследствие това решение обвиваме в рационална форма.
В статията на Дан Кахан са посочени примери, събрани от политолога Брендан Найън, професор от Мичиганския държавен университет. Те показват, че заради никаква последваща информация, хората не променят мненията си.
Найън и един друг негов колега от Мичиган са измислили експеримент, при който на участниците се предлагат фабрикувани новинарски статии, всяка от които съдържа доказуемо фалшиви, но въпреки това широко разпространени твърдения, правени от някакви политически фигури: че в Ирак са открити оръжия за масово унищожение (такива нямаше), че данъчните намаления на Буш са увеличили правителствените постъпления (постъпленията всъщност спаднаха) и че администрацията на Буш е наложила тотална забрана върху изследванията на стволови клетки (всъщност бяха съкратени само някои правителствени програми). Найън е включил на края на всяка статия по едно ясно и директно опровержение, а след това е измерил реакциите на участниците, за да провери дали опровержението функционира.
„За вас е абсолютна заплаха да признаете, че може и да грешите“, обощава Найън.
Този феномен е „естествен защитен механизъм, предназначен да се избегне състоянието на когнитивен дисонанс".
Това не е психическо разстройство, а обикновена функция на нашите мозъци. Повече или по-убедителни факти не превръщат неинформираните граждани в добре информирани граждани. Това само ги прави по-ангажирани с погрешните им схващания.
Никога зрителите на една телевизия, например, няма да променят мнението си, защото са се появили някакви нови доказателства. Когато има конфликт между партийни убеждения или каквито и да са други убеждения, и обикновени факти, вярванията винаги печелят.
Силата на емоциите над разума не е бъг в нашите човешки операционни системи, това е тяхна функция. Уви.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
9026
1
17.01 2019 в 22:21
Последни коментари