Пета гигантска планета е съществувала в ранната Слънчева система

Пета гигантска планета (10-та в Слънчевото семейство) е съществувала преди четири милиарда години. Тази планета е била с масата на Нептун, на орбита между Сатурн и Уран, докато по някаква неизвестна причина, е изчезнала от Слънчевата система.

Това е хипотезата на астронома Дейвид Несворни (David Nesvorny) от Югозападния изследователски институт (Колорадо), с която иска да обясни присъствието на "ядра" в пояса на Кайпер.

Статията на автора ще излезе в септемврийския брой на The Astronomical Journal, а резюме на резултатите от нея са поместени в списание Science.

Основното доказателство са групата от около 25 000 транс-нептунови заледени обекти, наречени "ядра" , които обитават пояса на Кайпер, крайната област на Слънчевата система. И ако другите, повече от трилион парчета скали в пояса на Кайпер, са пръснати из Слънчевата система, орбитите на ядрата са в същата равнина като планетите. 

Новото изследване предлага механизъм, който обяснява сходните орбити на "ядрата" - че те може би са се образували от един обект.

Несворни с помощта на компютърно моделиране е направил симулация на движението на "ядрата" през последните 4 милиарда години. В работата си, той е използвал модела Ница, който описва миграцията на планетите по време на формирането на Слънчевата система.

Изследователят открива, че "ядрата" някога са били под въздействието на гравитацията на Нептун, макар и по-далеч от Слънцето -  Нептун е бил на орбита на разстояние от 4.2 млрд км, а ядрата - на 6.9 млрд км. Но изведнъж, преди четири милиарда години, орбитата на Нептун се премества на 7.5 млрд км навън. 

"Поясът на Кайпер е ключът," - коментира Несворни пред Science Magazine. "Наблюдаваме структурите там и се опитваме да разберем какъв вид еволюция е довела до тези структури."

Оказало се, че в модела трябва да се добави още едно масивно тяло - пета гигантска планета, която рязко е изхвърлила Нептун на по-далечна орбита от Слънцето. 

Първичните частици запълват външните части на ранната Слънчева система. Орбитите на Юпитер (зелен кръг), Сатурн (оранжев кръг), Нептун (тъмно син кръг) и Уран (светлосин кръг) се изместват с течение на времето, а гравитационните взаимодействия изхвърлят много от тези "ядра" в област, известна като Пояса на Кайпер. Схема: Mark Booth/Wikipedia/Creative Commons

Но "ядрата" не успели да последват Нептун, избягали от гравитационната му "прегръдка" и останали в положението, където са и днес.

А къде е отишла гигантската планета, авторът не уточнява.

Астрономите приписват важна роля в миграцията на планетите от Слънчевата система. Например, едно теоретично изследване предполага, че миграцията на Юпитер на орбитата близо до Слънцето е унищожила първичните вътрешни планети от земен тип и ги е формирала във вида, в който са ни познати.

Още по темата

24/03/2015

Космос

Миграцията на Юпитер е направила нашата Слънчева система уникална

18/02/2015

Космос

Преди 70 хиляди години Слънчевата система е била посетена от друга звезда

17/11/2014

Космос

Произходът на Слънчевата система