Подобна схема на запалване, само че без дървени части, се използва при европейската тежка ракета "Ариана 5". Това е снимка на инжекторите на горивната камера на двигателя Vulcain 2 на централната степен. В центъра е дупката за пиротехническите шашки:
Други системи за запалване
Електрическа система за запалване
Електрическата система с предкамера за запалване се използва успешно при кислород-водородните двигатели. Ако е необходимо, може тя може да стартира двигателя няколко пъти.
Совалката няма нужда от такова нещо, но ускорителният блок понякога е изисква да се направят няколко включвания.
Това е снимка от изпитателните запалвания при разработката на европейския ускорителен блок Vinci:
Искрите при старта на космическата совалка обаче не са от системата за запалване на двигателя.
На совалките е монтирана малка, отделна горивна камера, в която се подават кислород и водород. Кислородът и водородът непрекъснато се разпалват от електрическия разряд на запалителната свещ (сходна на тази в автомобилите).
Пламъкът на възпламенителя излиза от центъра на горивната камера и осигурява непрекъснато горене:
Всъщност, при стартиране на двигател с искри под дюзата е почти сигурно, че ще предизвикаме твърд старт, при който пламъците се издигат до горивната камера.
Искрите представляват система за гарантирано доизгаряне на водорода от двигателя, така че той да не се натрупа до взривоопасни количества.
Удобството на електрическото запалване практически го прави единственият вариант за старт на двигатели с твърдо ракетно гориво. Ето как, например, работят шашките за запалване на ускорителите на твърдо гориво на Space Shuttle:
Интересното е, че те не са разположени под ускорителя, а отгоре.
Запалване без система за запалване
Понякога не е необходима отделна система за запалване. Несиметричният диметилхидразин и азотният тетраоксид се възпламеняват просто при контакт помежду си и затова не е нужна специална система.
Освен това диметилхидразинът и азотният тетраоксид се съхраняват в течно състояние при стайна температура, което ги прави отличен избор за пилотирани кораби, маневриращи спътници и междупланетни станции.
Химическо запалване
Самовъзпламеняващи се химични съединения се използват като гориво за запалване на несамовъзпламеняващи се горивни пари.
В най-простия случай в тръбопроводи се поставят "ампули" (тръби с мембрани) със самовъзпламеняващи се компоненти. При стартиране на двигателя те се изхвърлят в горивната камера, смесват се, възпламеняват се и произвеждат пламък, който пък запалва основното гориво.
Ако е нужно многократно стартиране, може да се направи отделен резервоар със стартово гориво, което да е с достатъчно количество за няколко старта. Такива системи се използват често за кислородно-керосинови двигатели: такива имаше на F-1 (първата степен на "Сатурн-V"). Също така се използват в серията РД-170/180/190 на руското предприятие "Енергомаш" и Merlin на Илон Мъск.
Основният недостатък на химическото запалването е, че, когато се използват еднократни ампули, мембраните може разкъсат при старта, но ракетата да не излети. В такъв случай цялата ракета трябва да се свали от стартовата конструкция и да се пренесе в хангар, в който ампулите да се подменят с нови.
През 2013 г., например, ракета Falcon 9 със спътника SES-8 направи повторен старт, който се състоя цели шест дни след първоначално планирания.
Лазерно запалване
През последните години активно се работи върху лазерни системи за запалване. Вече успешно са тествани лазерни модули при руските ракети РД-107 и 108:
В бъдеще тези системи могат да изместят химическото и електрическото предкамерни запалвания в случаите, когато е нужно многократно стартиране на двигателя.
Страница на статията : 0102
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
3
05.04 2016 в 21:01
2
05.04 2016 в 14:28
1
05.04 2016 в 13:43
Последни коментари