Температурата на слънчевата корона е минимум 100 пъти по-гореща от повърхността на Слънцето, въпреки че короната е много по-малко плътна и се простира на милиони километри от повърхността на Слънцето. Но защо е така?
Това е доста странно, защото топлината на Слънцето се произвежда от ядрото му, където водородът се превръща в хелий чрез ядрен синтез. Така че трябва да има нещо, което гарантира, че короната, която винаги се появява като светещ ореол (или корона) около Слънцето по време на пълните слънчеви затъмнения, се нагрява. Слънчевата сонда Parker на НАСА прелетя през тази корона и успя да отхвърли едно възможно обяснение: S-образните завои в магнитното поле на слънцето изглежда не са причината за горещата корона.
17-ата орбита на слънчевата сонда Parker преминава нпрез най-близката досега точка до Слънцето, на 7,26 милиона километра от Слънцето. Кредит: NASA/Johns Hopkins APL/Steve Gribben
Това бе отразено в скорошно проучване, публикувано в The Astrophysical Journal, което не само елиминира дългогодишна хипотеза относно процесите, отговорни за екстремната топлина на короната. Това изследване има потенциала да помогне на учените да придобият по-добра представа и за вътрешните процеси на Слънцето, и за формирането и еволюцията на нашата звезда, което може да доведе и до по-добри познания и за останалите звезди във Вселената.
За проучването изследователите анализират данни от първите 14 обиколки, извършени от слънчевата сонда Parker на НАСА около Слънцето, с цел да установят как магнитното поле причинява наблюдаваните S-образни завои.
Короната се състои от гореща плазма, облак от заредени частици. Слънчевата сонда Parker преди това е прелитала през короната и инструментите на космическия апарат откриват стотици S-образни "завои" в магнитното поле на Слънцето, места, често наричани магнитни присъединявания поради тяхното поведение при причиняване на внезапни обръщания в посоката на магнитното поле.
Доискоро се смяташе, че тези "присъединявания" могат да осигурят магнитната енергия, която може да загрее газа. Но за да направят това, тези присъединявания трябва да се движат точно през короната, за да доставят енергията си там.
Целта на изследването е да се определи източникът на обратните присъединявания, за които е известно, че съхраняват енергия от магнитното поле, за да се разбере по-добре как те биха могли потенциално да затоплят короната и слънчевия вятър.
 Магнитно присъединяване. Източник:Wikimedia Commons |
Слънчевите изригвания се случват, когато линиите на магнитното поле в близост до слънчеви петна се реорганизират експлозивно. |
"Тази енергия трябва да отиде някъде и може да допринесе за нагряването на короната и ускоряването на слънчевия вятър", коментира д-р Мойтаба Ахаван-Тафти (Mojtaba Akhavan-Tafti), който е асистент научен сътрудник по климатични и космически науки и инженерство в Университета на Мичиган и водещ автор на изследването.
Дебатът относно произхода на обратните магнитни присъединявания се оспорва от известно време в научната общност, като в момента учените предпочитат две потенциални хипотези: обратните магнитни присъединявания произлизат от огъването на магнитното поле поради екстремната активност на слънчевия вятър, което се случва след короната, и другата - че имат произход от повърхността на Слънцето.
Резултатите от изследването показват, че магнитните присъединявания не произхождат от повърхността на Слънцето, което изследователите приписват на липсата на брой присъединявания в короната. Ако повърхността на Слънцето бе източникът на магнитните присъединявания, се предполага, че броят им вътре в короната би бил много по-голям. Следователно резултатите от изследването елиминират една от двете конкуриращи се хипотези относно произхода на обратните магнитни присъединявания на Слънцето.
Но последните изследвания на Ахаван-Тафти и неговия екип за първите 14 пъти, когато слънчевата сонда Parker прелита през короната, показват, че присъединяванията се извършват в слънчевия вятър, но не и в самата корона. Това означава, че те не могат да бъдат пряката причина за нагряването на короната, въпреки че биха могли да допринесат косвено за него.
Изследването на обратните магнитни присъединявания на Слънцето датира от 1970 г., когато двата германско-американски космически кораба Хелиос, наречени Хелиос-1 и Хелиос-2, наблюдават това поведение на обръщане на магнитното поле, когато Хелиос-2 прелита на малко над 43,432 милиона километра от Слънцето, а Хелиос-1 е на 3 милиона километра зад него. Този рекорд за разстояние бе счупен от слънчевата сонда Parker през октомври 2018 г., а по-късно тя постига удивителното разстояние от 7,26 милиона километра от Слънцето през септември 2023 г.
Мисиите на Хелиос саа последвани от първите наблюдения на магнитни присъединявания, извършени от сондата Ulysses на НАСА/ЕКА, която изучава южните и северните полярни региони на Слънцето съответно през 1994 г. и 1995 г.
Съвсем наскоро, остатъци от магнитно присъединяване са наблюдавани от соларния орбитален апарат на НАСА/ЕКА през септември 2020 г., когато космическият кораб бе на малко над 146 милиона километра от Слънцето.
Както бе отбелязано, откриването на произхода на присъединяванията може да помогне на учените да разберат по-добре вътрешните процеси на Слънцето и по-специално поведението на слънчевия вятър, от който зависи космическото време, което може да причини огромни щети на орбитални сателити и електронни наземни станции на Земята.
Сега изследователите искат да проучат допълнително как точно се случват тези процеси. На 24 декември слънчевата сонда Parker ще прелети още по-близо до Слънцето от предишните пъти и тогава се надяват да научат повече.
Източник: Why is the Sun’s Corona So Hot? One Hypothesis Down, Many to Go, Universe Today
Още по темата
Космос
Слънчевата сонда "Паркър" може би е открила произхода на високоскоростните слънчеви ветрове
Физика
Микрофизиката зад огромните космически изригвания
Земята
Слънцето изригва без прекъсване през целия месец и предстоят още мощни изригвания (видео)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари