Скромният гений Петър Гайдаров: Постигнах голям успех, но най-добрият математик не съм

Петър Гайдаров е само на 18, а вече има сериозни изследвания в най-авангардните направления на математиката и в последните две години представи себе си и България повече от успешно на няколко международни форуми за млади учени.

Тези дни по нашите медии премина новината, че българинът Петър Гайдаров е "в челната десетка на математици в целия свят" и успехите му го "нареждат до вече доказали се нобелови лауреати". Обърнахме към самият Петър Гайдаров за коментар.

Как попаднахте в топ 10 на най-добрите математици в Европа? 

Информацията, че съм в топ 10 на математиците в света беше публикувана за първи път от в. Марица преди малко повече от година. Бих определил тази информация най-малкото като неточна.

А как се стигна до тази информация?

Мога да кажа всъщност какво реално се е случило и кое е довело до създаването на тази "погрешна новина".

Преди година и половина бях участник в ежегодната международна ученическа школа RSI (Research Science Institute). Всяка година в школата участват двама българи - обикновено един математик и един информатик.

Христо Стоянов? 

Да.

Разкажете за школата. С какво се занимавахте там?

Самата школа представлява следното: около 80 ученици на възраст 17-18 години се събират в МТИ (Масачузетския технологичен институт) и в рамките на 6 седмици работят върху научен проблем, поставен им от професор или студент в някой от Бостънските университети. Проблемите са в сферите на математика, компютърни науки, биология, химия, физика, инженерни науки и др. В конкретния случай аз работех върху математически проблем, поставен ми от един от студентите в МТИ, Сам Хопкинс, който от своя страна работи на подобна тематика с професори от МТИ. Проблемът е свързан с така наречените "паркиращи функции", които сравнително от скоро (20-тина години) се изследват сериозно от математиците, затова са и доста актуални.

В края на 6-седмичната работа, участниците описват своите резултати под формата на научна разработка и ги представят в рамките на 10 минути на презентация пред жури. Моето постижение в случая беше това, че се класирах в топ 10 на презентаторите. Школата RSI е може би най-престижната по рода си и за мен наистина е голям успех да се класирам в топ 10 на презентаторите, но на първо място, тя е насочена само към участници в определена възрастова група (16-19 години) и второ, няма как класирането там да служи като критерий за математическите възможности на хора от целия свят, тъй като едва 80-тина човека са допуснати до участие, по-голямата част от които - американци.

^{Носителите на 2-ра нарада от Европейския конкурс за ученически научни разработки EUCYS 2014: Aleš Zupančič - Slovenia, Paul Clarke - Ireland, Петър Милков Гайдаров - България. Снимка: EUCYS}

Какво се случи на Европейския конкурс за млади учени във Варшава?

Няколко месеца след участието си в школата бях състезател в най-големия конкурс за ученически научни разработки в Европа, който се казва EUCYS и се проведе във Варшава, където участвах с друга разработка, върху която бях работил в България. Форматът на конкурса е доста логичен - участниците представят научните си разработки, оценявани са от специалисти в съответните области и накрая се присъждат 3 първи, 3 втори и 3 трети награди за най-добри разработки (това оценяване, както на RSI e общо за всички участници, няма разделно класиране за математика, физика, биология и т.н.), както и специални спонсорски награди.

2014-та година беше най-успешната за България до този момент, тъй като всяка от трите разработки, които бяха представени от българските участници (това бяхме аз, Григори Матеин и Васил Василев и Марин Шаламанов, които имаха обща разработка) получи поне една награда, а аз бях най-успешният български представител до момент със спечелено второ място и покана за присъствие на Нобеловата седмица, включително връчването на Нобеловите награди.

Значи така сте се "наредили до нобеловите лауреати"?

Да. Тази информация по някакъв начин беше обвързана с това, че съм най-добрият математик в Европа, а отново могат да бъдат посочени следните проблеми: ограничената възрастова група и фактът, че не всички ученици с интерес към математиката на тази възраст се занимават с работа по научни разработки.

През май миналата година отново същите участници (аз, Марин и Васил, Григори и Христо) участвахме на много по-големия американски еквивалент Intel ISEF на европейския конкурс, където също бяхме най-добрият български отбор до момента, а аз - отново най-добрият български участник до момента с две втори места в област математика (този път оценяването беше по категории). На американския конкурс участвах с разработката си от престоя ми в МТИ.

Постиженията Ви са наистина впечатляващи. 

Не искам да омаловажавам постиженията си, все пак и на двата конкурса, в които съм участвал, съм най-добре представилият се българин, но вече свикнах да виждам толкова много бомбастични заглавия за това как едва ли не светът е в краката ми и всички математици са под моето ниво, че се опитвам да представя възможно най-сухо и дори с по-дребни детайли реално случилото се.

С какво се занимавате сега? Това PARKING FUNCTIONS AND TREE INVERSIONS REVISITED Ваша разработка ли е?

В момента съм студент в Кеймбридж първа година със специалност чиста и приложна математика.

Иначе публикацията, към която ми пратихте линк, наистина е моя и в момента със Сам Хопкинс (Sam Hopkins), моя научен ръководител, работим върху това да я публикуваме в математически журнал.

А забавлявате ли се понякога?

Сега отивам в джаз клуба на колежа.

Още по темата

09/06/2015

Скептик

Гафовете на "Научни чудеса на България"

05/06/2015

Физика

Героите от конкурса на Интел - Григори и Христо, на гости на Наука OFFNews

30/04/2015

Математика

МОН награди победителите в конкурса "Млади таланти" 2015

24/04/2015

Физика

Пет български гимназисти отиват на Intel ISEF-най-големият гимназиален научен конкурс в света