Най-стария човек е успял да доживее до възраст от 122 години - доста добро постижение за вид със средна продължителност на живота от 71 години.
Но Крийм Пъф, тексаска котка, за която се твърди, че преживявала на бекон, броколи и готварска сметана, почти удвоила продължителността на живота на нейния вид, като се твърди, че е преживяла до 38 години (което се равнява на 168 котешки години).
Заслужава си да споменем и Блюуи, австралийско овчарско куче. На възраст от 29 години, той станал най-старото куче в историята, преживявайки почти два пъти по-дълго от средностатистическото куче.
В продължение на векове, учените са се опитвали да разберат продължителността на човешкия живот. Какво определя лимита на възможностите ни? Какво може да се направи, за да се забави този процес? Сега, те започват да си задават същите въпроси и по отношение на нашите домашни любимци. Както и при хората, трудно се намират ясни отговори. Но все пак са възникнали някои доста любопитни хипотези - идеи, които могат да обяснят всичко от това защо малките кучета живеят по-дълго от големите до това защо котките като цяло надживяват лаещите ни любимци.
Да разберем как животните стареят представлява "изумителен проблем," твърди Даниъл Промислоу (Daniel Promislow), еволюционен генетик от Университета на Вашингтон в Сиатъл, който е съръководител на Dog Aging Project, чиято цел е удължаването на живота на кучетата. "Той включва в себе си фактори като поведението, размножаването, екологията и еволюцията. Ако успеем да разберем как да подобрим качеството и продължителността на живота им това би било чудесно както за нашите любимци, така и за самите нас."
Учените се опитват да разкрият мистериите на остаряването вече повече от 2000 години. "Изясняването на причината някои животни да са дълголетни, а други да живеят кратко, иначе казано причината за дългия или краткия живот, изискват сериозни изследвания," пише Аристотел през 350 г. пр. н.е. Гръцкият философ предполага, че отговорът има нещо общо с течностите: Слоновете надживяват мишките, забелязал той, защото те съдържат повече течност и следователно минава повече време да изсъхнат. Идеята съвсем не издържа, но наблюденията на Аристотел, че по-големите животни имат склонността да живеят по-дълго определено го е надживяла. Всъщност това е единствения принцип по темата, с който са съгласни повечето учени.
"Всички други хипотези са отхвърлени," разказва Стивън Аустад (Steven Austad), биогеронтолог към Университета на Алабама в Бирмингам. Една от най-популярните идеи през последните 100 години е, че животните с по-висока активност на метаболизма живеят по-кратко, тъй като те "превъртат" своя биологичен часовник по-бързо. "Но и това не е издържало," продължава Аустад. Сърцата на папагалите, например, могат да бият с 600 удара в минута, но те все пак надживяват с цели десетилетия много същества с по-бавен сърдечен ритъм. Други предположения, например, че краткоживеещите животни генерират повече свободни радикали, които нанасят поражения в тъканите или имат клетки, които спират да се делят по-рано, също нямат достатъчно солидни доказателства в своя подкрепа. "Много от по-простите идеи вече са отхвърлени," твърди той.
Графика на продължителността на живота при различни видове животни. Забелязва се, че зависимостта с размера на тялото се нарушава при голите плъхове-къртици и малките кафяви прилепи. Източник: Cuadra/Science; Данни: AnAge
Аустад явно знае някои неща за животните. Той е работил като дресьор на лъвове през 70-те години на миналия век, докато една от големите котки не разкъсала крака му - травма, която го убедила да изследва, вместо да усмирява дивите същества. До средата на 80-те, той наблюдавал поведението на опосуми във Венецуела като постдокторант, когато започнал да забелязва колко бързо остаряват торбестите. "Те преминават от чудесна физическа форма до образуване на катаракта и мускулна атрофия в рамките само на 3 месеца," разказва той. Аустад също забелязал нещо още по-интересно: опосумите на съседен остров, на който нямало хищници сякаш остарявали по-бавно - и съответно живеели по-дълго - в сравнение с техните континентални събратя.
Наблюдението обяснява защо ключовото прозрение на Аристотел продължава да се потвърждава. Големите животни като цяло живеят по-дълго, обяснява Аустад, защото са изложени на по-малко опасности. Не става дума просто за оцеляване, смята той, ами по-скоро е резултат от милиони години еволюционен натиск. Китовете и слоновете могат да си позволят да растат бавно, защото никой няма да ги атакува, обяснява Аустед. Това означава, че те инвестират ресурси в огромни тела, които ще им позволят да отгледат много последователни поколения. От друга страна, мишките и другите малки животни, които са активна мишена на лов, живеят живот на бързи обороти. Те инвестират енергията си в бързо израстване и размножаване, а не в развитие на силна имунна система, твърди учения. "Не бихте поставили скъпоценен камък на стойност 1000 долара на часовник струващ 5, нали?"
Когато става дума за нашите домашни любимци, теорията че по-голямото е по-добре се обръща с главата надолу. Котките живеят средно по 15 години, в сравнение с около 12 за кучетата, въпреки че те цялостно са по-малки. Но пък малките кучета живеят два пъти по-дълго от големите.
Въпреки това, уроците от опосумите на Аустад може би са валидни и тук. Сивите вълци, предшествениците на кучетата, живеят максимум 11-12 години в диво състояние, докато дивите котки живеят до 16. Това предполага, че двата вида са обект на различен еволюционен натиск, смята Аустад. Според учения, вълците са по-социални от котките и следователно е по-вероятно да си обменят инфекциозни заболявания. От друга страна дивите котки са по-самостоятелни, което понижава нивото на разпространение на заболявания и са по-добре устроени да се защитават от хищници. "Котките са толкова добре въоръжени, че са като бодливите свинчета" - животно, за което е известно, че има изумителна продължителност на живота за размерите си - повече от 20 години. Всъщност, две други малки животни, които са добре пригодени да избягват опасностите, голите плъхове-къртици (naked mole rats) и прилепите, могат да преживеят, съответно, до 30 и 40 години (плъховете-къртици прекарват по-голямата част от живота си под земята, докато прилепите просто отлитат далеч от опасността). Мишките, от друга страна, живеят само няколко години - освен ако междувременно не бъдат изядени.
Попи, официално най-старата котка през 2014 г., е навършила 24 години. Снимка: David Hedges/SWNS.com за Рекордите на Гинес
Когато става дума за това защо малките кучета надживяват по-големите, историята става малко по-сложна. Големите кучета, като 70-килограмовия ирландски вълкодав, имат късмет ако доживеят до 7-годишна възраст, докато мъниците, като 4-килограмовия папийон може да живее с 10 години по-дълго. Повечето породи кучета са на по-малко от няколко столетия, така че еволюционния натиск определено няма роля тук. Вместо това, хормони като инсулино-подобния растежен фактор 1, който участва в нарастването на тялото при кучетата, може би играе съществена роля. Учени са установили връзка на този протеин с по-кратката продължителност на живот при много различни видове, въпреки че механизмът не е изяснен. По-големите кучета, освен това, растат по-бързо, отбелязва Промислоу от Dog Aging Project, което може да причини не достатъчно солидно изградени тела, които са по-податливи на заболявания и усложнения. Големите кучета са по-податливи на здравословни проблеми от малките - немските овчарки, например, са предразположени към бедрена дисплазия, а сибирските хъскита често страдат от автоимунни заболявания - въпреки че в случая това може да се дължи на имбрийдинг (близкородствени кръстосвания), който масово се практикува в развъдниците на тази, както и на други породи.
Въпреки разликите между котките и кучетата и двата домашни любимеца живеят много по-дълго от преди. Продължителността на живот при кучетата се е удвоила през последните 40 години, а домашните котки сега живеят два пъти по-дълго от техните диви братовчеди. Причините могат да се сведат най-вече до по-добрата грижа за здравето и по-добрата диета. Американците харчат по 60 млрд. долара за техните домашни любимци годишно, като голяма част от това отива за здравни услуги подобни на тези при хора (като годишни профилактични прегледи и дори сърдечни операции) и за висококачествена храна. "Същите неща, които са ни позволили да живеем по-дълго сега действат и на домашните ни любимци," коментира Жоао Педро де Магаяеш (João Pedro de Magalhães), биогеронтолог към Университета на Ливърпул във Великобритания, който поддържа AnAge, най-голямата база данни в света за продължителност на живота при различни животни. Но тази тенденция може и да не продължи - повече от половината от домашните животни в САЩ са с наднормено тегло или са затлъстели, а междувременно любимците ни са изложени на същите замърсители и канцерогени като нас.
Всичко това поставя котките и кучетата на уникална позиция, която може да ни позволи да разкрием тайната на това как самите ние остаряваме. В крайна сметка, имаме повече медицински данни за тях, отлкото за което и да е друго животно, с изключение на човека и с всеки изминал ден научаваме повече за тяхната биология и за гените им. Може би в тези данни се крие тайната за това как да забавим биологичния часовник за всеки един от нас - или дори да го спрем напълно. "Не смятам, че има фиксирана максимална продължителност на живот, за който и да е вид," смята Магаяеш. "Реалният въпрос е колко далеч можем да стигнем? Един ден след 1000 години може би ще имаме куче, което живее 300 години."
Това са чудесни новини, особено ако и собствената ни продължителност на живот драстично се повиши. В крайна сметка, кой би искал да живее вечно, ако не можем да споделим живота си с нашите най-добри приятели?
Източник: Science Magazine
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари