20 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Когато един астронавт умре в Космоса

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 27 октомври 2016 в 11:00208502
Фрагмент от постер на филма "Гравитация".

Неизбежно е. Един астронавт ще умре в Космоса.

Може би смъртта ще бъде по пътя към Марс или в междузвездното пространство на борда на самотен космически кораб. Или може би тялото ще бъде тласнато извън въздушната камера на кораба - рецепта за сигурна смърт в Космоса.

Въпросното тяло (или неговият кораб) може да се носи в космическото пространство от десетилетия до милиони години. Ще се носи безкрайно в празнотата, докато гравитационните сили не го разпилеят окончателно. Но нека предположим, че все пак се приземи на някаква планета. Възможно ли е този труп - подобно на семенце, разпръснато от вятъра, да донесе живот на един нов свят?

Пътуващи микроби

Има общо взето два начина да си представим как човешки труп дава началото на нов живот в Космоса. Първият е чрез пренасянето на живи микроби. Но от друга страна, ако приемем, че всичките тези вируси, бактерии и други микроорганизми са вече умрели по пътя към планетата, то вторият вариант е да разпалим искрата на новия живот изцяло. И двата варианта изглеждат възможни.

"Ако въпросът е дали има някакви обстоятелства, при които е възможно тялото да пренесе микроби, способни да оцелеят в космическа среда, тогава бих казал, че отговорът е да.", коментира Гари Кинг (Gary King) - микробиолог в щатския университет на Лузиана, който изследва микроби, оцеляващи в екстремна среда.

Кинг твърди, че нашите тела са населени с микроби, които могат да оцелеят през продължителни периоди от време в състояние на хибернация. Дори в условията на смразяващата, суха среда като космическата.

"Вадили сме микроби от вечнозамръзнали области и там става въпрос за организми, оцелели близо един милион години. Особено ако пътуването се касае за близка дестинация - като Марс например, бактериалните спори в човешкото тяло ще оцелеят със сигурност. Мисля си за микроби, сходни на вида Deinococcus radiodurans, за който вече знаем, че може да оцелее в условия с малко вода и високи нива на йонизираща радиация."

Според Кинг има три основни фактора, от които зависи дали едно тяло ще успее да пренесе микроживот на друга планета. Контейнерът на тялото, средата на съхранение и продължителността на полета.

Nature/Zeeya Merali

Първо, ако тялото е изхвърлено извън кораба, нямате късмет. "Ако си представяте трупа, облечен в астронавтски костюм, да се носи съвсем свободно в Космоса, мога още сега да ви кажа, че той ще бъде придърпан от гравитацията на планетата Х и всички оцелели микроби просто ще изгорят в нейната атмосфера. Тялото определено трябва да бъде в някакъв кораб, за да се запази и дори тогава навлизането може да бъде доста унищожително.", обяснява Кинг. Също така корабът следва да се отвори при приземяването, за да се разпръснат микробите.

Второ, необходимо е да се помисли за съхранението на тялото. Докато то се носи в кораба, е необходимо вътре да се поддържа температура, позволяваща вода в течно състояние. "Бактериите също търпят ограничения при бързината, с която разграждат големи количества органична материя.", допълва Кинг. "При условие, че няма други животни като червеи и пчели, участващи в процеса на разграждането, човешкото тяло може да осигури гориво на безбройни поколения бактерии за хиляди години напред."

Но такава необичайна среда може дори да не е необходима. "Когато изследователите искат да съхранят микробни култури за дълги периоди от време, те ги замразяват. Взимаш културата, замразяваш я, дехидратираш я и получаваш топче, което можеш да изпратиш на други хора за рехидратация и възобновяване на растежа. При положение, че Космосът е доста студено място, не е трудно да си представим защо заобикалящата среда не е толкова неподходяща за съхранение на микроорганизми".

Най-големият фактор от всички може да бъде продължителността на полета. "При пътуване в рамките на Слънчевата система микробите ще оцелеят." Но ако говорим за междузвездно пътуване с продължителност от порядъка на милиони години, тогава радиацията става силно ограничаващ фактор - според Кинг.

Колкото по-дълго тялото се носи из Космоса, толкова по-голямо количество космическа радиация абсорбира то. Радиацията ще предизвика множество мутации в ДНК и РНК молекулите на организма, така че оцеляването е невъзможно.

"Когато става въпрос за прекарването на няколко милиона години с малка или никаква радиационна защита, то шансовете за оцеляване на микробите са силно ограничени. Но не бих казал, че е невъзможно, ако ви трябва да оцелее само един от многобройната популация в човешкото тяло."

Химия на тялото

Нека приемем, че тялото осъществи успешно пътуването си, но всеки микроб до последният е загинал по пътя. Може би просто периодът от време е бил твърде голям. Може би трупът се е носел няколко милиарда години, "надживявайки" не само последния си безнадеждно облъчен микроб, но и планетата Земя.

Възможно ли е от един труп - безжизнен, пълен с аминокиселини и липиди, протеини и въглехидрати, да се даде началото на нова форма на живот?

Джак Шостак (Jack Szostak), генетик в Harvard Medical School и носител на Нобелова награда, и Лий Кронин (Lee Cronin), химик от университета в Глазгоу, който изучава зараждането на живота, са единодушни. Има шанс, но условията трябва да бъдат идеални.

Молекулите, които се освобождават от разлагащия се астронавт, могат да дадат началото на нов живот, но ако условията на средата са напълно пригодни за живот и само няколко ключови съставки липсват или са в твърде ниски количества", обяснява Шостак на Astronomy Magazine. С други думи, трупът ще бъде по-скоро клечка кибрит, отколкото огън.

Но молекулите на организма сами по себе си не могат да се рекомбинират, за да сформират жив организъм.

Защо? Има определени видове молекули - като например трифосфатите, които играят роля при изграждането на ДНК. Според Шостак те са абсолютно необходими за възникването на живот, подобен на този на Земята, и ние знаем, че те ще са се разградили в тялото на астронавта, стига да е минало достатъчно време. Вместо това такива молекули трябва да са в наличност на планетата, на която корабът се приземи.

Кронин се съгласява, че човешкото тяло почти може да бъде разглеждано като химична отправна точка за възникването на нов живот. Но трябва да се отчетат няколко фактора:

"Първо, колкото тела всъщност биха били необходими, за да сме сигурни статистически, че разполагаме с достатъчно органика, за да задвижим нещата?", пита той. "Представете си огромна планета с океан. Ако има само едно тяло, което се разпръсва за секунда или две, химическите вещества ще се разпространят без особен ефект. Но от друга страна, ако разполагаме с цял обречен екипаж и той се приземи в някакъв плитък воден басеин, когато телата бъдат изкарани от кораба, химическите вещества ще останат в близост едно до друго.

Но кой знае? Не е изключено животът на Земята да се е появил по подобен начин.


Препоръчани материали
+ 1
- 0
Истината е, че каквито и анализи да правим те ще са свързани с нашето познание за живата материя. А има форми на живот, които оцеляват в условия смъртоносни за нас. Най-малкото вземете рибите, които живеят на 10км под водата за пример.
+ 15
- 1
Звучи страшно.
 
Още от : Космология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.