Прилагането на ваксините се очертава като единствената надежда да се справим с коварната коронавирусна пандемия, вече взела над 2 милиона жертви в световен мащаб.
Продължаваме да ви запознаваме с учени, допринесли много за разработването на ваксините, представени от Константин Чипев, молекулярен и клетъчен биолог от Университета Стони Брук в Ню Йорк.
След фундаменталното откритие на Карико и Вайсман в периода около 2005 г., което отваря пътя за използуване на информационната мРНК за генетични манипулации, малко учени осъзнават потенциала на този нов подход. Един от тях е Дерик Роси (Derrick Rossi). Но той не търси ваксини, а използува модифицираните РНК, за да произвежда плурипотентни стволови клетки като репрограмира диференцирани клетки с мРНК.
Опитът се оказва повече от успешен. Роси го споделя с колеги и така стига до Робърт Лангер от Масачузетския Технологически Институт. Лангер е не само професор по биомедицина там, но и известен изобретател (с повече от 400 патента) и с връзки сред потенциалните инвеститори. Така в 2010г. след срещата си с Роси Лангер осъзнава, че мРНК-ите ще имат много по-широко приложение за всякакъв вид генни терапии - за лекарства, ваксини и др., отвъд областта на стволовите клетки. След няколко дена Роси прави изложение и пред компанията Флагшип Венчърс в Кембридж, ръководена от ливанския арменец Нубар Афеян, който реагира ентусиазирано. След няколко месеца Роси, Лангер, Афеян и др. основават в Харвард преуспяващата днес фирма Moderna.
Роси съставя иметo й от комбинация на думите "MODification" и "RNA" (за РНК). Започва събиране на инвестиции и научни разработки. Карико и Вайсман също създават компания, която не просперира дълго. Moderna пък има патентен проблем с използуване на модифицираните РНК-елементи - 5-метил-цитидин и псевдо-урацил (по метода на Карико и Вайсман). Затова първата задача на учените във фирмата е да намерят друг аналог с подобно действие. Така се стига до 1-метил-псевдоуридин, а след това и много други модификации с много добри показатели.
Появяват се и други противоречия. Афеян и Лангер признават, че идеята на Роси (респ. на Карико и Вайсман) е пренасочена към нови ваксини и други лекарства използуващи кодиращите мРНК, и че самият Роси не е осъзнал тези възможни приложения. Появяват се разногласия по този въпрос. Роси твърди, че не е така, и че още докато им е представял метода е било ясно фармакологичното му приложение. Че това не е далеч от мисълта, говори и фактът, че по същото време в Германия Ур Шахин и съпругата му Йозлем Тюреджъ също работят в тази насока.
Дерик Роси – ко-основател на фармацевтичната компания Moderna. Кредит: Wikimedia Commons
Скоро (2011г.) начело на Moderna застава харизматичният Стефан Банцел. Той успява да убеди партньори и инвеститори, че Moderna няма да е компания произвеждаща един продукт, а че има потенциял в бъдещето (понастоящем над 50 лекарствени разработки).
Ваксината срещу COVID-19, която вече се прилага по света, е разработена в сътрудничество на Moderna с групата на Барни Греъм, ръководител на Центъра по ваксинни изследвания към Националния Институт по Алергични и инфекциозни болести. Този институт, от своя страна, е под ръководството на прочутия д-р Антъни Фаучи, главен консултант в САЩ по пандемията през 2020). Главен изследовател в групата на Греъм е 35 годишната Кизмикия Корбет. Тя се включва през 2014г. и по думите на д-р Антъни Фаучи е водеща фигура в коронавирусния тим, разработващ ваксините. Той подчертава този факт, за да може да убеди скептичните към ваксинирането афроамериканци.
Кизмикия е от Северна Каролина, завършила е Мерилендския Университет. В практиката си изследва различни патогени и търси ваксини в лаборатории от Стони Брук до Шри Ланка. Получава докторска степен по имунология и микробиология от Университета в Чапел хил (Северна Каролина) през 2014г.
Д-р Кизмикия Корбет (вляво) и д-р Барни Греъм (вдясно)

Греъм и Корбет, пред президента Тръмп, Ентъни Фаучи и директорът на Националните Институти по Здравеопазване д-р Френсиз Колинз на посещение в лабораторията (2020г.)
Началните изследвания на д-р Корбет са по изработване нa ваксини срещу коронавирусите на SARS (Severe Acute Respiratory Syndrome) и МERS (Middle East Respiratory Syndrome). Тя открива лесен начин за стабилизиране на конформацията (пространственото разположение) на изкуствено произведените вирусни шипове, така че да бъдат хем имуногенни, хем по-лесни за производство. Така тя и групата й са „в крачка“, и, когато в началото на 2020г. започва COVID-19 пандемията, те не само определят тримерната структура на този нов коронавирус, но и изработват ваксини срещу него.
В колаборация с Moderna започва манифактурното производство и клиничното тестване на ваксината и за по-малко от година тя се прилага. Кизмикия е много щастлива и кaзва:“ това, че живея в този момент, когато имам възможността да работя върху нещо от глобална належаща важност – е фантастично“. Тя се грижи да образова и агитира скептичната към ваксиниране афроамериканска популация (само 15% от тях вярват, че ваксината ще помогне). Така става по-лесно за тях да не се страхуват, че белият човек иска да ги трови с ваксиниране.
Показателна е скоростта, с която са извършени изследванията и конструирането на ваксината на Moderna:
- 10 януари 2020г. - публикуване на генетичната последователност на вирусната РНК .
- 13 януари 2020г. - Центърът по Вирусни Изследвания и Moderna решават коя да бъде последователността на мРНК, използувана за бъдещата ваксина. По тази мРНК в клетките ще се синтезира антигенът - вирусният шип, един белтък дълъг 1273 аминокиселини
- 2 февруари 2020г. – ин витро експресия на мРНК-1273
- 4 февруари 2020г.- ваксинирани са мишки и е приготвен клиничният продукт - ваксината на Moderna мRNA-1273
- 18 февруари 2020г. – демонстрирана е имуногенността на ваксината в мишка
- 19 февруари 2020г. - в списанието Сайънс е публикувана структурата на вирусния шип. (Кизмикия Корбет е водещият автор)
- 16 март 2020г. - начало на клинични изследвания фаза I
- 29 май 2020г. – начало на клинични изпитания фаза II
- 27 юли 2020г. - начало на клинични изпитания фаза III
- декември 2020 - официално одобрение за употреба на ваксината в САЩ и Европа и начало на ваксинациите в САЩ.
Забележително постижение! В резултат на усилията на много учени от много страни в продължение на много години. И начало на една нова ера и страница в генната терапия!
При изработването на ваксините срещу коронавирусите се използуват редица „трикове“. Структурата на вирусния шип на COVID-19 представлява три еднакви белтъка обвили се като тример в отворена конформация преди сливането (перфузията) на вируса в клетките. Трудно е да се изредят всички герои в епичната борба срещу вирусната пандемия. Тя не е започнала миналата година, а както се вижда, преди повече от десет години.

Ниеншуан Уан (Nianshuang Wang) (вдясно) работи в лабораторията на д-р Джейсън МакЛeлан (вляво) заедно с Даниел Урап (в средата) в Тексаския Университет, гр. Остин. В 2016 г. те намират начин да стабилизират лабилната пространствена структура на един коронавирусен шип, но цяла година им е трудно да публикуват резултата. Днес техният подход е в основата на конструрането на Ковид ваксините на Moderna и Пфайзер/Бионтех и др.
Уан е син на фермер от Източната провинция на Китай Шандонг. Има интереси към биологията и завършва университет и докторат в Китай. Когато десет години след корона вируса SARS в 2012г. се появява вторият патогенния коронавирус MERS-CoV той се включва в изследването му. За 40 дни определя структурата на вирусния шип S, свързана с рецептора и показва как вирусът използува този „ключ“ S за да „отключи“ човешките клетки.
През 2014 г. Ниеншуан Уан продължава научната си кариера в САЩ в лабораторията на проф. МакЛeлан. Д-р МакЛeлан си сътрудничи с д-р Барни Греъм от Центъра за Вирусни Изпитания, където вече е и Кизмикия Корбет, връстница на Уан. Там се работи върху ваксина срещу коронавирусите на SARS и MERS. Проектът за стабилизиране на вирусния шип е даден на Ниеншуан. Той е упорит и продуктивен учен. Минават месеци в безплодни опити. Изпробва около стотина мутации на аминокиселините на вирусния шип, които да заздравят структурата му в активната й перфузионна форма преди сливане с клетъчната мембрана. Намира две подходящи замени, които могат да се прилагат за всякакви коронавируси.
Когато публикуват резултата, вече е 2017 г. и вирусът на MERS вече на практика е изчезнал. Ниеншуан Уан е донякъде разочарован. Но когато започва пандемията на COVID-19, лабораториите на МакЛелан и Греъм знаят как да процедират. Трикът е да се заменят с пролини две съседни аминокиселини (лизин и валин) между две алфа-спирали - хептадния повтор HR1 и централната спирала CH (Фиг.1). Подобно на твърда метална скоба двата пролина фиксират разположението на спиралите и пречат на удължената спирална структура, която шипът заема в клетъчната мембрана след сливането (перфузията) (вж. Фиг.1 долу вляво).

Фиг.1 Главни части на коронавируса - кандидати за ваксина
Корона вирусът COVID-19 или (SARS-CoV-2) се състои от четири основни структурни белтъци:Шип (S), мембрана (M), обвивка (E), които оформят повърхността на вириона, и нуклеокапсид (N), който свързва вирусната РНК във вириона. S белтъкът е показан като тример в пре-фузионна конформация. Всеки монономер се състои от две субединици: S1 (включваща N-край (NTD) и област на свързване с клетъчния рецептор (RBD), рецепторния мотив (RBM) в RBD е също означен; и субединица S2 - с пептид (FP), свързваща област (CR), хептаден повтор 1 (HR1), и 2 (HR2) и централна спирала (CH). Шипът SARS-CoV-2 S се свързва с атакуваната клетка чрез нейния рецептор, димерния ангиотензин-конвертиращ ензим 2 (hACE2), чрез RBD участъка. Скъсването между S1–S2 от конвертазата фурин и на мястото S2′ от протеазат, необходимо за сливане на вирусната и клетъчната мембрана. Показан е S2-тримера на вирусния шип в пост-фузионно разположение (опъната форма - долу вдясно на фигурата). Предната част на шипа – S1, участъкът RBD е удобна цел за ваксина. Когато RBD е приготвен под формата на димер или тример имуногенността на ваксината е по-голяма. Префузионният шип S не е стабилен и лесно преминава в пост-фузионна конформация. Замяната (мутация) на две аминокиселини лизин и валин (K986 и V987) с пролини (P) стабилизира шипа (S-2P) (долу вляво на фигурата) и предотвратява прехода от пре-фузионно в пост-фузионно състояние. Образуването на тримери се предизвиква с включване на три специални „лепенки“ - тримеризиращи участъците в С-краищата на двете субединици S1 и S2. *(вж. още подробности в текста).
Вирусният шип S на COVID-19 e съставен от 1273 аминокиселини, от там и обозначението на ваксината на Moderna - mRNA-1273. От тях участък, дълъг 193 аминокиселини, образува структурата RBD, свързваща се с рецепторите на подлежащите на инфектиране клетки. Ваксината на Moderna mRNA-1273 използува целия белтък S на шипа, докато тази на Пфайзер/Бионтех, която в момента се прилага – BNT162b1 - кодира само областта RBD (Пфайзер имат и друга ваксина - BNT162b2 подобна на mRNA-1273). И двете ваксини произвеждат антигените в пространствена опаковка на тример (три еднакви белтъчни мономера), защото съдържат три „лепенки“– фолдони - специална област от 30 аминокиселини в С-края на Т4-бактериофаговия фибритин, имаща способност да засукват белтъчните вериги на три мономера. Това увеличава имуногенността на ваксините. В една от изработваните в Китай ваксини към белтъка S са добавени пък фолдони от C-крайната област на колаген тип Iα, които също опаковат антигена S като хомотример.
Антигенът S, т.е. целият вирусен шип, се използува за ваксините на АстраЗенека(Оксфорд, Великобритания), Спутник V (Изследователски Институт „Гамалея“, Русия), и за ваксини в Китай, Южна Корея и другаде.
В края на 2020г. в Лондон се появи нов по-заразен корона-вирусен щам. Той има мутация в C-края на областта (RBD) за свързване на шипа с рецептора. В позиция 501 аспарагинът (N) e заменен с тирозин (Y) (това се означава с S:N501Y), както и мутации в други области на шипа. S:N501Y явно променя връзването с рецептора АСЕ2 и увеличава силата на инфекция. Такива мутации стават непрестанно при размножаването на вирусите. Особено на тези, носещи РНК. При тях стават 10‑6 до 10-4 мутации на нуклеотид на клетка при всяка клетъчна инфеkция. Ако шипът е 3000 нуклеотида дълъг, може да се очаква една до сто мутации при инфектиране на 300 клетки. Но някои кодони няма да се променят, а и не всички мутирали аминокиселини ще са важни за структурата. Освен това, ако мутацията прави вируса по-некадърен, той няма да се размножава (пропагира).
Както разказахме, бързото внедряване на ваксините за COVID-19 се дължи на пълната готовност на учените в началото на пандемията. Належащата необходимост от ваксина ускори формалното одобряване на ваксините на Moderna и Пфайзер/Бионтех в САЩ и Европа. Така се стигна до масово прилагане за първи път на мРНК-ваксини. Това е една по същество генна терапия, пред която се отварят широки хоризонти за приложение в борбата с всякакви вирусни и други заболявания.
Трудно е да се изредят всички герои в епичната борба срещу вирусните пандемии. Тя не е започнала миналата година, а както се вижда, преди повече от десет години. Цяла армия учени от различни части на света участвуват и в изработването на ваксините. Тук сме избрали само няколко от водещите имена."
***
Преразказ от Константин К. Чипев по материали от световния научен печат
и Dai, L., Gao, G.F. Viral targets for vaccines against COVID-19. Nat Rev Immunol (2020). https://www.nature.com/articles/s41577-020-00480-0
Три-минутен клип за разработването на ваксината: https://www.youtube.com/watch?v=7wMa06xhgWg&ab_channel=utexasCNS






















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"