100 години състезание с грипа

Недялка Аценова Последна промяна на 21 май 2018 в 00:05 8575 0

Грипът е потенциално животозастрашаваща болест. Грипен вирус AH3N2

„Грипът убива. От грип се умира. Грипът убива бързо и по много” – така започна своята лекция от последният ден на Софийския фестивал на науката доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, която е заведаща отдел „Вирусология” и ръководител на Референтната лаборатория по Ентеровируси в Националния център по заразни и паразитни болести.

Така се е случила точно преди 100 години, когато за 25 седмици умират толкова хора, колкото не са умрели за 25 години от СПИН.

Това го казва, защото хората се страхуват повече от СПИН, отколкото от грип. От грип се умира повече, отколкото от болестите от които се страхуваме. Защо „честваме” 100 години от испанския грип? Защото тогава за пръв път наричат тази болест „грип” и това се случва през 1918г. Тогава бушува Първата световна война. Точно когато нещата отиват към края си в последната години от Първата световна война се появява нов враг, който е толкова опустошителен, че взема повече жертви и от войната. Всичко започнало в САЩ, окръг Аскел, щата Канзас. Хората се оплаквали от силна кашлица, болки в мускулите и светлината им пречела заради силната болка в главата. Това не е индустриализиран регион, хората живеят далече един от друг, затова имало единични случаи. Но нали това било война – щата Канзас има форт Райли. Във форт Райли на 04.03.1918 г. се разболява един готвач. Оплаква се от кашлица, кихане, висока температура. На следващия ден се разболели още 100 човека със същите симптоми. До края на седмицата боните стават 1000. Те преболедували, но е военно време. В тази база се подготвяли войници за изпращане по европейските фронтове.

Независимо от факта, че имало епидемия, войниците продължавало да се изпращат. Пратени са на западния фронт и презе месеците април-май повече от половината французи и англичани в окопите се разболяват. Обаче нарекли болестта испански грип, защото другите страни били във война, а Испания била неутрална държава. Тя не цензурила своите медии и като изпаднала в подобна ситуация съобщила. Едва на 24 страница го е направила и е писано, че това тази болест е лека и минава. Минава, но е страшно заразна. На 24 май се разболява испанския крал, след няколко дни и премиер-министъра, а след още няколко дни и половината министерски съвет. Новината изтекла в медиите и светът останал с впечатлението, че това е страшна болест. Всеки криел болните и жертвните си, защото това е военна информация и дава възможност на врага да се пази или нападне. Болестта шествала и през май-юни, но дошло лятото и съобщенията затихнали. Но октомври се набюдавало невероятно повишение на смъртността сред испанците.

Когато грипът започнал да шества из Европа, никой не е знаел, че се причинява от вирус и хората не са знаели какво е вирус.

Смятали са, че се причинява от звездите. Грипът обхваща обикновено младите хора между 19- и 30-годишна възраст. Учените смятали, че е от студа, затова го кръстили „influenza del frodo” – на испански влияние на студа. Втората вълна на грипа била изключително жестока, смъртността била много висока. Получило се е така заради самата природа на грипа и заради липсата на антибиотици (защото вирусите често се комбинират с бактериални инфекции). Затова част от хората са починали заради самия грип, а друга – заради бактериалните инфекции.

Какво представлява грипния вирус? Той е нуклеинова киселина, облечен с белтъчен калъф. Нуклеиновата киселина се състои от 8 части. Нуклеиновата киселина и белтъка допълнително са обвити с липиден бислой, в който са набучени бетъци. Липидният бислой идва от клетката гостоприемник. Единият белтък се нарича хемаглутинин, който е нещо като ключа, носещ вируса със себе си, за да отключи здраво залостените пароти на клетката гостоприемник. Веднъж влязъл в клетката, той се разсъблича и освобождава нуклеиновата киселина. Другият белтък е невраминидазата, която е нещо като стенобойна машина и разчиства пътя на клетката гостоприемник. Тя разчиства пътя на вируса, като премахва слузестия слой, покриващ дихателните пътища. Вирусът навлиза в клетаката и се намножава в повече от 100 млн копия. Невраминидазата действа в началото и в края на дейността на вируса.

Учените започват изследвания, за да разберат повече за причинителя на грипа и един бактериолог Пфайфер открива микроорганизъм в болните от тази болест. Нарича го Heamophilus influenza, тъй като считат че е причинител на заболяването, но не е той. На учените не им се връзвали нещата, затова правели експериминети с животни и с кокоши ембриони.

През 1933 г. Смит правели експерименти с животни, заразени с грип. Той заразявал малки порчета с тази дихателна инфекция. Те боледували точно като нас хората – кашлица, кихане, течене на носа, висока температура, почти пневмония развивали. Един ден докато е описвал състоянието на порчетата, едно такова му се изкихало в лицето. Той не носил маска и на следващия ден се разболял от същата болест като порчетата. Това е първото предаване на вируса от животно на човек и той го описва в статия. Вирусът на грипа не живее само при хора, той се среща също и при конете, птиците, свинете, порчетата, изобщо в много животински видове. Естественият резервоар на грипа е в животните, хората сме се появили впоследствие в този инфекциозен процес. Счита се, че вирусът идва от домашни птици на фермер в щата Канзас, който е вдишал праха от птиците и така се е разболял. След това го е предал и на другите около себе си. Дошло лятото и вируса е въпрепястван по естествен начин, макар че вече е бил пренесен в Европа. Въпреки че е било лято, все пак е имало някаква циркулация на вируса и докато вирусът е преминавал от човек на човек по естествен начин се е усилил. Затова втората вълна на испанския грип представлява много адаптиран към човека вирус и е толкова смъртоносен.

Епидемията е когато много хора са се разболяли, докато пандемия е когато е обхванат целия свят. Има три пандемии – първата е испанския грип, втората е от 1957 г. и се нарича азиатския грип, а третата – от 1968 г. и се нарича хонконгски грип. Опит за пандемия има и през 2009 г., вирусът циркулира и досега, но няма потенциала за заразяване като на испанския грип.

Характерно за грипния вирус е, че мени непрекъснато своето лице, иначе няма да остане в циркулация. Неговото лице са тези антигени – хемаглутинин и невраминидаза. Името на отделния щам вирус например е H1N1- Н-хемаглутинин, а N-нерваминидаза, а цифрите – реда в който е открит. Докато при испанския грип вирусът е скочил от птици върху човек, при хонконгския и азиатския се появява свиня, която е действала като котле на нови грипни вируси. Това става където се гледат свине и птици едновременно. Човек трудно се заразява от птичи грип, защото рецепторите за птиците се намират дълбоко в нашата дихателна система. Но свинята има рецептори, както за птичи вируси, така и за човешки, така че може да се зарязат от птиците и от човек. Ако в дадено стопанство един човек обслужва птициите и свинете и е болен, той може да зарази и свинята. След заразяването започва активна репликация на вируса. Осемте сегмента на вируса могат да се комбинират в най-различни нови вируси при свинята. Получили се комбаниция от птичи рецептори и вътрешността на вируса да е от човек, тогава предаването му е напълно реално, при това вируса е напълно нов за човека и той няма имунититет спрямо него.

Какво сме научили за 100 години след появата на испанския грип? Научихме, че се причинява от вируси. Другото е, че ги видяхме тези вируси. Третото е, че създадохме ваксини срещу грипния вирус. Друго което научихме – създадохме лекарства срещу грип. Едно от тях е римантидин, което е напълно безполезно в момента, защото вирусите са резистентни срещу него. Друго което научихме – човешкото и животинското здраве са неразривно свързани. Нещо важно, което интересува хората е дали ще има грипна епидемия. Въпросът е не дали ще има, а кога? Животните, които служат за резервоар на вируса са сред нас. Друго важно нещо е, че вирусът мени своето лице и и се готви за нова изненада. Грипният вирус ще е изненада за нас, защото няма да имаме имунитет в такъв случай, тъй като ще е напълно нов. Първите два-три месеца ще има разболели се, защото със съвременните технологии толкова трябва, за да се създаде нова ваксина. Затова трябва непрекъснато следене на вируса сред животните, докладване и да не се крие информация. Трябва да следим пулса на грипните вируси, показвайки нужното уважение на способностите на вируса и да бъдем адаптивни като него.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !