Доказателствата, събрани от ДНК анализ най-сетне слагат край на дебата за това откъде са дошли древните етруски - древна цивилизация, развила се на територията на Италия.
Воден от антрополога Козимо Пост (Cosimo Posth) от Университета в Тюбинген в Германия, голям международен екип от изследователи се опитва да стигне до дъното на загадката, изучавайки древната ДНК. Те събират генетични проби от 82 индивида, обхващащи период от 800 г. пр. н. е. до 1000 г. н. е. от цяла Етрурия и Южна Италия и ги сравняват с ДНК от други древни и съвременни популации.
Според геномните данни на почти 2000 години, събрани от 12 обекта в цяла Италия, тези загадъчни хора не са емигрирали от Мала Азия, а са споделяли генетично наследство с хора, живеещи наблизо в Древния Рим.
Изследователите откриват, че етруските споделят генетичен профил със съседни популации, като например латините, населявали Рим по също време, въпреки че двете групи имат значителни езикови и културни различия. И не е ясно как са възникнали тези значителни различия между етруските и техните съседи.
Алегорични фигури на "Сън" и "Смърт", пренасящи убития Сарпедон (дръжка на кутия - cista), 400-380 г. пр. н. е., Етруска бронзова скулптура - Кливландски музей на изкуството. Кредит: Daderot, CC0, Wikimedia Commons
Всички те произхождат от скотовъди, които са се преместили в района от степите през късния неолит и бронзовата епоха. Смята се, че в степите са възникнали индоевропейските езици, а това насочва към друга етруска загадка - тази на техния (вече изчезнал) неиндоевропейски език, задържал се в продължение на векове.
„Тази лингвистична устойчивост, съчетана с обмяната н гени, поставя под съмнение простите предположения, че гените определят езика“, коментира антропологът Давид Карамели (David Caramelli) от Университета на Флоренция в Италия, „и предлага по-сложен сценарий, който може да включва асимилацията на ранни италианоговорящи от етруското речево съобщество, вероятно по време на продължителен период на смесване през второто хилядолетие преди новата ера".
Има много неща, които не знаем за етруските. Очевидно остават някои доказателства за тяхното присъствие. Знаем, че те са били забележителни занаятчии, майстори в обработката на метала и изкушени от политиката. Но техния изчезнал език остава почти неразбираем (макар че вече е ясно как е звучал - вижте видеото по-долу), което затруднява разкриването на техния произход, особено при липса на солидни генетични доказателства.
Според гръцкия историк Херодот етруските мигрират в Италия от Мала Азия или Егейско море и тяхната култура има гръцки произход - според легендата са потомци на избягалите след Троянската война малоазийци. Това тълкуване не се подкрепя от съвременните учени - липсват археологически доказателства в подкрепа на миграцията.
Другият вариант е, че етруската цивилизация се е появила от коренното население, което вече е било заселено в региона - тоест това е автохтонна цивилизация.
Географска карта на италианския полуостров (вдясно), включваща увеличение (вляво), показващо максималното разширение на етруските територии и местоположението и броя на индивидите за всеки археологически обект, наскоро анализирани в настоящото изследване. Кредит: Michelle O‘Reilly
Периоди на промяна
Макар да са открити в хода на изследването няколко индивида от Източното Средиземноморие, Северна Африка и Централна Европа, свързаният с етруските генофонд остава стабилен поне 800 години, обхващащ периода на желязната епоха и Римската република. Изследването обаче установява, че през последвалия римски императорски период етруското население в Централна Италия претърпява мащабна генетична промяна, в резултат на смесването с населението на Източното Средиземноморие, вероятно в резултат на внасянето на роби и войници от Римската империя.
„Тази генетична промяна ясно изобразява ролята на Римската империя в мащабното сместване на хората във време на засилена социално-икономическа и географска мобилност“, отбелязва Йоханес Краузе (Johannes Krause), директор в Института за еволюционна антропология на Макс Планк.
През Средновековието след разпадането на Римската империя генетичните профили се променят отново, като предците от Северна Европа се разпространяват по целия италиански полуостров. Това вероятно е резултат от нашествието на лангобардите от Германия и Швеция, които завладяват и след това управляват по-голямата част от Италия от 568 до 774 г.
Изглед на две етруски гробници от Сан Германо във Ветулония (Гросето), датиращи от шести век от н.е., където са изкопани човешки останки, анализирани в това изследване. Кредит: Paolo Nannini
Генетичният профил на хората в Тоскана, Лацио и Базиликата остават горе-долу непроменен между Ранното Средновековие и днес, което предполага, че основният генофонд на днешните хора от Централна и Южна Италия е до голяма степен формиран преди поне 1000 години.
Бъдещи проучвания, включващи допълнителни набори от данни от други региони на Римската империя, ще помогнат за обосноваването на тези констатации.
Справка: The origin and legacy of the Etruscans through a 2000-year archeogenomic time transect
COSIMO POSTH et al.
SCIENCE ADVANCES, 24 Sep 2021, Vol 7, Issue 39, DOI: 10.1126/sciadv.abi7673
Източници:
The Origin and Legacy of the Etruscans,
Max-Planck-Gesellschaft
DNA Has Finally Revealed The Mysterious Origins of The Ancient Etruscans
MICHELLE STARR, sciencealert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари