Инженерното чудо - римският водопровод - е донасял и отрова

Химици откриха загадката на отровната вода в легендарния Помпей

НаукаOFFNews Последна промяна на 19 август 2017 в 12:30 17151 0

Жителите на легендарните Помпей и Херкулан са имали проблеми и без изригването на Везувий.

Огромното количество токсични съединения като антимон във водопроводната мрежа са им причинявали ежедневни проблеми с бъбреците и черния дроб, а също и повръщане и диария, пише Science Daily

Тези констатации, основани на анализи на водопроводна тръба от Помпей, са публикувана в списание Toxicology Letters.

В продължение на много години, археолозите са смятали, че римските водопроводни тръби трябва да са предизвиквали проблеми със здравето. Те са направени от олово - тежък метал, който се натрупва в организма, и в крайна сметка води до увреждане на нервната система и органите. Така че отдавна битува тезата, че римляните са се тровили до смърт чрез питейната си вода.

"Въпреки това, тази теза не е много състоятелна, по оловните тръби се отлага доста бързо варовик, като по този начин се предотвратява вероятността да попадне в питейната вода. С други думи, е имало само кратки периоди, когато водата за пиене е била отровена с олово:.. Например, когато тръбите са положени скоро или когато са ремонтирани: това предполага, разбира се, че е налице варовик във водата, а обикновено е така", коментира Кааре Лунд Расмусен (Kaare Lund Rasmussen) от Университета на Южна Дания в Одензе.

Вместо това, ученият смята, че римската питейна вода може да е била отровена от химичния елемент антимон, който бе установено, че е смесен с оловото. 

За разлика от оловото, антимонът е силно токсичен. С други думи, реакцията на организма е бърза след употребата на отровената вода. Елементът е особено дразнещ за червата и реакциите са силно повръщане и диария, която може да доведе до обезводняване. При тежки случаи той може да се отрази на черния дроб и бъбреците, а в най-лошия случай може да доведе до спиране на сърдечната дейност.

Тези констатации за тревожно високата концентрация на антимон идват от едно парче водопроводна тръба, намерено в Помпей. 

Изследователите от Университета на Южна Дания анализират древния фрагмент черз Bruker 820 Inductively Coupled Plasma Mass Spectrometer - високотехнологичен инструмент, който може да открие химичните елементи в дадена проба. 

Вулканът влошава положението

Кааре Лунд Расмусен подчертава, че е анализирал само малък фрагмент от водопровода от Помпей. Нужни са няколко анализа, преди да може да получи по-точна представа за степента, до която е било засегнато здравето на римляните.

Но няма съмнение, че питейната вода в Помпей е съдържащала тревожни концентрации на антимон и че концентрацията е била дори по-висока, отколкото в други части на Римската империя, защото Помпей е разположен в непосредствена близост до вулкана Везувий.

Антимон се среща в подземните води в близост до вулкана. Тази вода минава през тръбите в Помпей, което води до натрупването на антимон в материала на тръбите.

Древноримското водоснабдяване

Римската империя е изграждала масивни акведукти, които пренасят вода в градовете. От всички постижения на древното инженерство римските акведукти са сред най–забележителните.

„С тези множество необходими конструкции, пренасящи толкова много вода, сравнете, ако искате, неизползваните пирамиди и безполезните, макар и известни, строежи на гърците!“ - казва Секст Юлий Фронтин (35–ок. 103 г.), управител и отговорник за водоснабдяването в Рим.

Римски акведукт в град Ним, Франция. Снимка:Pixabay

Римските водопроводи са снабдявали с питейна вода обществени сгради и дори частни домакинства, донасяли са вода и за обществени бани, фонтани, за земеделие и за мините.

Тяхната система е разчитала само на гравитацията и за да се транспортира вода от далечен източник е нужен постоянен наклон. Това налага изграждането на мостове и тунели, за да се пресекат особеностите на релефа. Съоръженията са изработвани от камък, тухли или бетон. След това водата се подава по оловните тръби.

До началото на 3-ти век 11 акведукта са обслужвали Рим.

Първият, Аква Апия, е построен през 312 г. пр.н.е. и е бил дълъг едва около 15 км, почти изцяло под земята. Акведуктът Аква Марция, завършен през 140 г. пр.н.е., бил дълъг около 90 км, от които 11 км са били арки над земята. Аква Клавдия е бил дълъг около 70 км с 10 км арки, някои от които се издигали на 27 метра височина. Последният отчасти е запазен и до днес.

Някои изчисляват, че водоснабдителната система на Рим се разраснала дотолкова, че можела всеки ден да осигури по 1000 литра на всеки жител.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !