Когато една храна има едновременно привличащ и отблъскващ аромат, това помага на центъра в мозъка, отговорен за усвояване на нова информация, да взима решения.
За повечето хора току-що приготвеното кафе има прекрасен аромат. Отделни компоненти на този аромат обаче могат самостоятелно или в комбинация с други да бъдат изключително отблъскващи. Мозъкът съпоставя отделните компоненти на съответната миризма и ги оценява. Едва тогава е възможно взимането на добре обмислено решение за това, дали една миризма и нейният източник са „добри“ или „лоши“. Учени от Института Макс Планк по невробиология в Мартинсфрийд са открили по какъв начин при плодовата мушица се обработват в мозъчния център за възприемане на нова информация противоречивите миризми. Резултатите приписват на този регион от мозъка нови функции и показват, че сетивните дразнения са ситуативно обусловени. Така насекомите съумяват да вземат правилното решение.
Сетивните възприятия в повечето случаи са комплексни. Така например една миризма принципно се появява в комбинация с други миризми – миризмата на гореспоменатото кафе например се състои от над 800 отделни миризми, сред които и такива с неприятен аромат. За плодовата мушица Drosophila такава отблъскваща миризма е тази на въглеродния диоксид, какъвто впрочем отделят мушиците в стресови ситуации, за да предупредят останалите. Когато мушиците помиришат въглеродния диоксид, те реагират с вроденото им чувство за бягство. Впрочем CO2 отделят и презрелите плодове – толкова желан източник на храна за мушиците. Така в търсене на храна мушиците трябва да умеят да игнорират вродената им непоносимост към CO2, когато той е в комбинация с плодови аромати. До момента не беше ясно как мозъкът сравнява отделните сетивни възприятия и ги степенува според ситуацията, за да вземе смислено решение (в случая: опасност или храна).
„Противоречивото значение на CO2 за плодовите мушици е идеална изходна точка за изследване на това как мозъкът оценява правилно отделните сетивни възприятия според конкретната ситуация“, споделя Илона Грунвалд Кадов. Заедно със своя екип от Института Макс Планк по невробиология тя проучва начина, по който мозъкът обработва миризмите и въз основа на това взима решения. Сега учените показват, че по-комплексна или противоречива сетивна информация се обработва в мозъчния център, отговорен за усвояване на нова информация. Досега се смяташе, че тази част от мозъка отговаря само за процеса на учене и формиране на спомените. Новите резултати показват, че този регион има и допълнителни функции: Тук сетивните възприятия се оценяват отделно от процеса на учене и съхраняване на спомените и се взимат бързи решения.
Учените доказват, че в нервната система, към която спада и вече споменатият мозъчен център на ученето, въглеродният диоксид активира нервни клетки, които отприщват у мушиците инстинкта за бягство. Когато CO2 е в комбинация с плодови миризми обаче, тези нервни клетки възбуждат други нервни клетки, които отделят медиатора допамин. При много животински видове и при човека допаминът се свързва с положителните емоции. При плодовите мушици тези синтезиращи допамин нервни клетки предават на мозъчния център на ученето информацията, че наред с CO2 са налични и плодови миризми. Там посредством възпрепятстване функцията на „нервните клетки за избягване на опасност“ се предизвиква потискане вродената реакция на организма към CO2.
„Интересен е фактът, че независимо, че CO2 редовно се появява и в комбинация с плодови миризми, насекомите не губят вродената си непоносимост към него“, обяснява Грунвалд Кадов. Когато информацията за наличие на CO2 постъпи в центъра за обработка на нова информация заедно с миризмата на храна, се наблюдава незабавна промяна в поведението, но не толкова трайна, че да се изгуби умението за оценяване на негативната страна на CO2. Това вероятно е в сила и за други сетивни възприятия като например зрението. Отсъствието на дълготрайна промяна в поведението може в много ситуации да бъде от решаващо значение за оцеляването, спекулират учените: Така например при хората миризмата на хищник инстинктивно предизвиква страх. Този страх ние не губим, независимо колко хищници сме видели в зоопарка без да сме изпитали страх. И в тази ситуация мозъкът изглежда прави сравнение и взима последващи решения в зависимост от обстоятелствата.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари