04 август 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Каква е връзката между музика, удоволствие и емоция

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 18 януари 2020 в 00:30 29800
Снимка: Pixabay

Защо музиката има толкова силно въздействие върху нас? И защо толкова ни харесва?

Музиката има важно значение за хората, тъй като се появява (независимо или чрез културен обмен) в почти всяко общество в историята на човечеството. Това изпитваме всеки път, когато си слагаме слушалките.

През 2001 г. изследователи от Университета Макгил в Монреал използват магнитен резонанс (MRI), за да покажат, че хората, слушащи музика, проявяват активност в лимбичната и паралимбичната области на мозъка, които са свързани с наградната система. Тази система за възнаграждение извлича допамин, което ни кара да чувстваме удоволствие като награда за секс, добра храна и т.н. Пристрастяващите дроги действат също като стимулират производството и освобождаването на допамин в мозъка.

Не се знае, ако бъдем честни, защо музиката въздейства така.

Но съюествуват няколко теории.

Още през 1956 г. в своята книга от Style and Music: Theory, History, and Ideology (Стил и музика: теория, история и идеология), философът и композиторът Леонард Майер (Leonard Meyer) предполага, че емоционалната реакция от слушането на музиката е свързан с нашите очаквания. Той се основава на предишни теории (моделът убеждение - желание - намерение), че формирането на емоция зависи от нашите желания. Невъзможността да задоволим някакво желание би създала чувство на неудовлетвореност или гняв, но ако получим това, което искаме, получаваме приятни чувства като награда. Съществува и отложено удовлетворение: колкото по-голям е интервалът между разочарованието и когато получим това, което искаме, толкова по-добре ще се почувстваме, след като го получим, според теорията.

Според Майер, тъй като музиката работи с модели, човешкият мозък подсъзнателно се опитва да предскаже каква ще бъде следващата нота или групи от ноти. Ако е познал, той си дава като награда допамин. Ако не е, ще се постарае и ще получи по-високо количество допамин, след като в крайна сметка успее. С други думи, просто очакването за това как трябва да продължи песента предизвиква емоции в нашия мозък, независимо дали това очакване се оказва правилно или не.

Това е хубава теория, но е много трудно да се провери. Основният проблем при нея е, че музиката може да бъде толкова разнообразна, че има практически безкрайни начини да познаем или не, така че не е ясно какво трябва да се тества. Песента може да увеличи или да забави темпото си и това може да успеем да го предвидим, но не може да познаваме всеки път безкрайно. Знаем, че дисонансите са неприятни, но изглежда културният фактор също има роля - това, което е било много харесвано преди две хиляди години, може днес да ни звучи ужасно.

Може да чуете тази реконструкция на древногръцка музика:

и този шумерски химн на около 3 400 години, възстановен от фрагменти на клинописни глинени плочки - най-старата песен в света:

Очакванията ни до голяма степен са обусловени от това как се е развило досега дадено произведение, как е в сравнение с подобни песни и как се вписва в музиката, която сме слушали досега. Всички имаме своето подсъзнателно разбиране за това каква трябва да бъде музиката и това до голяма степен зависи от нашата култура. Ето защо джазът рядко се харесва на незапознатите с него.

Музиката също изглежда има физиологичен ефект върху хората. Минали изследвания показват, че моделите на нашата сърдечна дейност и дишането се ускоряват, за да съответстват на ритъма на бързо развиваща се песен, „независима от индивидуалните предпочитания“, т.е. независимо дали „харесваме“ песента. Възможно е мозъците ни да интерпретират тази възбуда като вълнение чрез процес, наречен забавление на мозъчните вълни (brainwave entertainment).

Друга възможност е музиката да активира регионите на мозъка, които управляват и обработват речта. Тъй като сме  много социални животни, сме свикнали да предаваме емоциите чрез речта. От тази гледна точка музиката действа като специфичен тип реч и като такава може да бъде средство за предаване на емоция. Тъй като имаме склонността да отразяваме емоциите на другите, песента в крайна сметка ще ни накара да „почувстваме нещо“.

Музиката е много богата тема, която може да се окаже безкрайна. Нашето удоволствие от нея зависи и от много голям брой много субективни фактори, което допълнително усложнява опитите за количествено определяне на преживяването.

Източник:

https://www.zmescience.com/science/why-do-we-like-music-123421/


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.