Мелатонинът не е само хормон на съня, а причина за серенади, за рибата-мичман от вида Porichthys notatus.
По време на размножителния си период мъжките екземпляри прекарват нощите в песни. Те изграждат гнездата си под някой камък в близост до брега и търпеливо изчакват женските, за да ги привлекат със своите напеви.
Изследването е публикувано в Current Biology.
От хора до риби, нощното освобождаване на мелатонин помага за координацията на циркадните ритми в тялото и биологическите процеси, протичащи в тъмнината. Любовният хор на рибите обаче е първият пример за участието на хормона в любовна песен според Андрю Бас (Andrew Bass) от Университета в Корнел, цитиран от Science News.
Мъжкият екземпляр създава постоянен звук "ммм" от бързо потрепване специализирани мускули, разположени около плавателния мехур, с четота до 100 пъти в секунда в студена вода. Рибата може да удължи продължителността на бученето си до два часа, както съобщават Ни Фън (Ni Y. Feng) и Бас. Същият тип мускулно трептене се наблюдава при опашките на гърмящите змии и при гласовите структури на пойните птици и прилепите.
Насред хора от бучене, мъжките екземпляри изчакват търпеливо женските да дойдат при тях.
Понякога прибягват и до по-крайни методи - улавят с устите си главите на преминаващите женски и ги повличат със себе си, казва Бас. Ако тя избере да остане, снася яйцата в "тавана" на гнездото. Мъжкият екземпляр, обитаващ гнездото, или понякога тайно прокраднал се негов конкурент освобождава сперма във водата за външно оплождане.
Покриването на каменната повърхност с яйца може да отнеме до 24 часа на женската. Когато процесът е завършен, женските отплават, като оставят бащата да се грижи за мозайката от яйца от различните женски, които са се впечатлили от маратоните му по бучене.
