Знаем го от училище - пускаме два предмета с различни маси и при отсъствието на сили на триен те падат с една и съща скорост в земната гравитация. Това, което не сме научили, защото не е досега директно измерено в експериментите, е дали антиматерията пада със същата скорост като обикновената материя или може да се държи по различен начин. Два нови експеримента в ЦЕРН, ALPHA-g и GBAR сега започват да търсят отговора на този въпрос, съобщава phys.org.
В експеримента ALPHA-g, антипротоните от антипротонен деселератор (забавител) ще бъдат свързани с позитрони. Така ще се получи антиводород, който ще се задържи в магнитен капан за кратко време, а след това, с изключването на магнитното поле, ще бъде изцяло под силата на гравитацията. Учените ще трябва да определят на каква дълбочина (или височина) ще се анихилират тези атоми с материята и колко бързо ще стане това.
Експериментът GBAR, провеждан наблизо, но с различна техника, има сходна концепция. В този случай се предвижда да се синтезират положително заредени йони, състоящи се от антипротон и два позитрона. След това те ще бъдат охладени до ултра ниска температура (около 10 микрокелвина) и в това състояние ще бъдат облъчени от лазери, което ще ги лиши от един позитрон, превръщайки ги в неутрални анти-атоми. На този етап неутралните анти-атоми ще бъдат освободени от капана и ще започнат да "падат" под действието на гравитацията. Предполага се, че ще могат да прелетят на около 20 сантиметра.
Всяко неочаквано поведение на антиматерията под влиянието на гравитацията ще осигури основа и огромен простор за формулиране на нови физически теории.
Всяко различно поведение на антиматерията може да ни помогне да разберем защо светът около нас е от материя и защо въобще съществува той, а в частност и ние, а не се е анихилирало всичко в първите мигове на Големия взрив.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари