23 октомври 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Открити в България човешки останки на 45 000 години говорят за неизвестна миграция към Европа и чести връзки с неандерталците

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 08 април 2021 в 10:12 96960
Изследователи извършиха разкопки в пещерата Бачо Киро в България и откриха парчета кости на Homo sapiens, както и инструменти и бижута. Кредит: Tsenka Tsanova, MPI-EVA Leipzig (CC-BY-SA 2.0)

Анализите на ДНК, извлечена от фосили на човешки кости отпреди около 45 000 години - най-старите известни човешки останки в Европа, открити в България през 2020 година - показват, че кръстосването между Homo sapiens и неандерталците, които са били по онова време на изчезване, е ставало по-често, отколкото се предполагаше

Тези открития, говорещи и за една неизвестна досега миграция към Европа, са представени в две нови проучвания, публикувани на 7 април в Nature Ecology & Evolution.

Обекти с данни за геноми на H. sapiens на възраст над 40 хил. г. (червени кръгове) или над 30  хил. г. (жълти кръгове), обекти в Европа с останки на H. sapiens на възраст над 40  хил. г. (червени квадрати) и сайтове с IUP комплекти (черни квадратчета). Кредит: M. Hajdinjak et al.

Генетичните доказателства в новите доклади показват за първи път, че отделни човешки популации са достигнали Европа малко след 50 000 години. Неандерталците се кръстосват с всички открити досега групи, гаранция за това е, че някои от техните гени са и днес в нашата ДНК.

От останките на трима индивиди H. sapiens, открити в пещерата Бачо Киро, е извлечена ядрена ДНК, съдържаща неандерталски принос от около 3 до 4 процента, отбелязва екип, ръководен от еволюционния генетик Матея Хаджинджак (Mateja Hajdinjak) от Института на Франсис Крик в Лондон.

Древната ДНК е от зъб и два костни фрагмента, радиовъглеродно датирани на възраст между 43 700 и 45 800 години. В по-дълбок скален слой, който е  на 46 900 години, все още не са намерени човешки останки, но пък съдържа белязани животински кости, което предполага човешко присъствие. По това време климатът на Европа започна да се затопля, което може да накара H. sapiens поемат на север от Близкия изток, на Балканите и отвъд тях. (ДНК на тези ранни мигранти показва обаче, че те не са оставили потомци в Европа днес.)

Каменни артефакти от началния горен палеолит в пещерата Бачо Киро. 1-3, 5-7: Наточени остриета и фрагменти от слой I; 4: Мъниста от пясъчник с морфология, подобна на костните мъниста; 8: Най-дългото цяло острие. Кредит: Initial Upper Palaeolithic Homo sapiens from Bacho Kiro Cave, Bulgaria, Jean-Jacques Hublin, Nikolay Sirakov, […]Tsenka Tsanova , Nature (2020)

Генетичното секвениране установи, че тези индивиди са били по-близки до сегашното население на Източна Азия, на Северна и Южна Америка, отколкото до европейците.

„Всички индивиди от Бачо Киро са имали неотдавнашни неандерталски предци, от пет до седем поколения назад в техните родословни дървета“, отбелязва Хаджинджак. 

Това говори за факта, че възпроизводството между първите хора, населили Европа и неандерталците, са били често явление, според Хайдиняк. Първото свидителство в това отношение е свързано с откриването в Румъния на индивид на 40 000 години, кръстен Оасе 1.

Откритието подсказва, че тези H. sapiens са били част от човешка миграция в Европа, която не е била позната досега в генетичната история на миграциите и че хората са живели редом с неандерталците по-рано, отколкото се предполагаше. Но генетичният им анализ подсказа и че тези първи хора и неандерталците са се възпроизвеждали помежду си по-често, отколкото си представяхме..

Генетичните изследвания са доказателство за това, че е съществувала известна приемственост между първите съвременни хора в Европа и хората, които са живели по-късно в Евразия, се казва в проучването. Те променят първоначалните ни представи за първите човешки миграции в Европа. 

ДНК от женски череп (на снимката), открита преди това в днешна Чехия, показва, че тя е принадлежала към една от най-старите известни човешки популации, живеещи в Европа преди повече от 45 000 години. Тези хора очевидно са се кръстосвали често с неандерталците. Кредит: Marek Jantač

Допълнително доказателство за това древно кръстосване идва от почти пълен човешки череп, открит през 1950 г. в пещера в днешна Чехия. Около 2% от гените в ДНК от този вкаменелост, идентифицирана като женска, също идват от неандерталци, съобщават еволюционният генетик Кей Прюфер (Kay Prüfer) от Института за наука за човешката история Макс Планк в Йена, Германия, и неговите колеги. Анализът на тези ДНК фрагменти предполага, че тази жена също е живяла преди около 45 000 години.

Фосилите на H. sapiens от България и Чехия не са първите, в чиито геноми са намерени с части неандерталска ДНК, но те са най-вероятно най-старите. 

"Тези следи се появяват в "къси блокове" в генома на съвременния човек и във все по-дълги, колкото повече се връщаме назад в поколенията. Такъв е случаят с човека от Уст-Ишим, фосил на Хомо сапиенс, открит в Сибир и живял преди 45 хиляди години. Подобен е и този с жената от Злати Кун, която е с още по-дълги блокове. Това значи, че тя е живяла в същата епоха или дори и по-рано", коментира Кай Пюрфер.

Неандерталците са изчезнали преди около 40 000 години, въпреки че генетичните им подпис е оставал - днес неафриканците носят средно близо 2% неандерталска ДНК. Съвременните африканци притежават по-малко неандерталско генетично наследство .

Взети заедно, новите проучвания показват, че някои ранни хора, навлезли в Европа преди около 45 хиляди години, са имали дълготрайно въздействие върху нашата ДНК, докато други са станали генетични задънени улици. Хората от "Бачо Киро" представляват новоидентифицирана популация от древни европейци с генетични връзки с днешните източноазиатци и индианци, но не и западните евразийци.

„Забележително е, че откритията в "Бачо Киро" могат да представляват популация, която се е разпространила преди 45 000 години поне от България до Китай“, коментира еволюционният генетик Карлес Лалуеза-Фокс (Carles Lalueza-Fox) от Института по еволюционна биология в Барселона, който не е участвал в новите изследвания.

Ако H. sapiens и неандерталците редовно са се кръстосвали, докато не е изчезнала последната популация, тогава относително голям брой пристигащи хора натрупват изненадващо количество ДНК от по-малки популации на неандерталците, подозира Лалуеза-Фокс. След 40 000 години допълнителни миграции в Европа от хора с малко или никакво неандерталско потекло биха разредили допълнително неандерталската ДНК от човешкия генофонд, отбелязва Лалуеза-Фокс.

Справка:

  1. M. Hajdinjak et al. Initial Upper Paleolithic humans in Europe had recent Neandertal ancestry. Nature Ecology & Evolution. Published online April 7, 2021. doi: 10.1038/s41586-021-03335-3.
  2. K. Prüfer et al. A genome sequence from a modern human skull over 45,000 years old from Zlatý kůň in Czechia. Nature Ecology & Evolution. Published online April 7, 2021. doi: 10.1038/s41559-021-01443-x.

Източници: 

Europe’s oldest known humans mated with Neandertals surprisingly often, Science News

Прессъобщение на БТА, Стоян Кирчев


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.