17 октомври 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Първият кран: Древните гърци са го измислили

Следи върху блоковете на храмовете позволиха на археолозите да реконструират една от най-древните техники за повдигане и точно полагане дори на много масивни каменни плочи.

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 30 август 2019 в 00:0023490
Храмът на Аполон в Коринт. Кредит: Carole Raddato/CC BY-SA 2.0

Нови изследвания предполагат, че примитивни машини за повдигане - един вид предшественик на крана - са използвани в древна Гърция преди повече от 2500 години.

Древните гърци са известни с монументалната си каменна архитектура, която успяват да построят без помощта на модерно оборудване. Древните гърци обаче са използвали примитивен кран, който може би за пръв път се е появил в края на шести век пр.н.е. По-рано се смяташе, че гърците са повдигнали тежки каменни блокове с помощта на рампи от пръст или глинени тухли, подобно на тези, които са правили древните египтяни и асирийци векове преди тях.

Сега архитектурният историк Алесандро Пиератини (Alessandro Pierattini) от Университета в Нотр Дам представя нова хипотеза. В статия, публикувана в списание Annual of the British School at Athens, той описва друга техника за повдигане, която, ако се съди по белезите, намерени върху камъните, вероятно е използвана от древногръцките майстори от средата на VII в. пр. н. е.

Ученият тълкува следи по камъните като вдлъбнатини за въжета, лостове и дървени ролки. С тяхна помощ тежките блокове са подреждани един върху друг, след което въжетата са изтегляни.

Според автора тази техника е използвана от строителите на първите каменни храмове в гръцката история, включително храмовете в Истмия и Коринт. Както твърди Пиератини тази примитивна подемна машина може да се разглежда като важен предшественик на крана и е била в състояние да повдига блокове с тегло от 200 до 400 килограма.

Анимирана реконструкция. Кредит: Alessandro Pierattini, 2019

„Докато разглеждах блоковете, открих доказателства, че след повдигането им блоковете са били маневрирани на място с метод, предсказващ сложната лостна техника на Класическия период“, разказва Пиератини.

"Поставянето им е включвало комбинация от лостове и въжета, които са позволявали спускането на всеки блок плътно до съседния, който вече е на мястото си в стената. Това е най-ранното документирано използване на лоста в гръцкото строителство в историческите времена."

Жлебове за отделяне на блоковете от кариерата. Рисунка от автора, по идеята на Робин Родос (Robin F. Rhodes)

Имаше известен дебат дали въжетата са били използвани за издигане на блокове до последното им място на полагане или за изваждането им от кариерата - и Пиератини твърди, че първото е най-вероятно:

„Учените предлагат две алтернативни интерпретации за тези жлебове - че са служили или за закрепване на блоковете към повдигащи машини, или за преместване на блоковете в кариерата. Моето проучване заключава, че жлебовете са служели за повдигане и свидетелстват за първите експерименти с повдигане на архитектурни блокове в гръцката история".

Някои от проучените каменни блокове. Кредит: Alessandro Pierattini, 2019

Алесандро Пиератини твърди, че тази подемна машина е била първоначално изобретена от коринтяните, които са използвали устройството за изграждане на кораби и за спускане на тежки саркофаги в тесни, дълбоки ями.

Технически погледнато, тази подемна машина не е кран, тъй като не използва лебедки или подемници. Вместо това гръцките строители пренасочват силата, използвайки въжета, прекарани през рамка. Може би техниката е изобретена в Коринт, именно тук Пиратини открива най-древните руини, в които има плочи със запазени жлебове, успоредни канали, минаващи по основата и един от нейните краища.

Каменни блокове от храма на Посейдон в Истмия, близо до Коринт, запазили следи от използването на необичаен метод за повдигане. Кредит: Alessandro Pierattini, 2019

Блокове с канал от долната страна в Истмия, близо до Коринт. Кредит: Alessandro Pierattini, 2019.

„Моята статия преразглежда храмовите блокове от средата на VII в. В Коринт и Истмия и техните особени жлебове - две успоредни канали за въжета от долната им страна и извиващи се в единия край“, разказва Пиератини пред Gizmodo.

Използвайки реални камъни и въжета, Пиератини демонстрира, че жлебовете могат да изпълняват двойна функция, позволявайки на строителите както да повдигат блоковете, така и да ги позиционират плътно към съседите си по стената.

„Проучването на дълбочината на канала, максималното тегло на блока и якостта на въжето показва, че оригиналната теза, че каналите са били използвани при повдигане, е технически правдоподобна“, заключава Пиератини в публикувания си документ .

Това е завладяващо изследване, което предполага, че древногръцките строителни методи са били дори по-иновативни, отколкото се предполагаше досега. Техните структури може да са построени преди хиляди години, но е забавно да се мисли, че с малко детективска работа можем да проследим използваните техники.

Справка: INTERPRETING ROPE CHANNELS: LIFTING, SETTING AND THE BIRTH OF GREEK MONUMENTAL ARCHITECTURE, Alessandro Pierattini, Annual of the British School at Athens
DOI: https://doi.org/10.1017/S0068245419000030

Източник:

Researcher Finds Evidence of Ancient Greek Lifting Mechanism That Predated The Crane, ScienceAlert.

Before Cranes, Ancient Greeks May Have Used This Ingenious Lifting Machine to Move Heavy Stones, Gizmodo.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.