22 октомври 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Персийските владетели са плащали на работниците си със сребро, а не са използвали роби

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 23 септември 2021 в 05:00 174740
Реконструкция на Персеполис. Кредит: Wikimedia Commons

След проучване и дешифриране на текстове от 33 глинени плочки, повечето от които бяха открити в царската съкровищница на Персеполис, центъра на персийската империя Ахемениди се оказа, че те са нещо като „ведомости за заплати“. Съдържанието им представлява информация на кои работници е изплатена заплата и в какъв размер. Посочено е също, че е плащано в сребро от царската хазна. Това е първото документално доказателство от този вид- и е много важно.

Малко се знае робите в обширната Ахеменидска империя, включваща земите от Египет до днешен Пакистан, а на север империята е граничела с траките.

Сигурно е, че е имало робство, но и в различните части на империята отношението към робите е било много различно.

Робство със сигурност е съществувало в Египет, Мидия и Вавилон преди възхода на империята на Ахеменидите. В същото време има писмени доказателства, че думата, с която са наричали робите в империята, е използвана от Дарий I за назоваване на неговите генерали и сатрапи (управителите на провинциите). Гръцките автори твърдят, че в преносен смисъл целият персийски народ са роби на царя. Вероятно и наемните работници в някои контексти също може да са описвани като роби.

Глинени таблици, намерени в Персеполис. Кредит: ILNA news

Междувременно е важно да се разбере реалното положение на робите в Персийската империя - ако всички, посочени като „роби“, всъщност са били роби, то техният дял е много голям и те биха могли да съставляват по-голямата част от населението. Ако "робите", споменати от източниците, са просто форма на церемониално принизяване или уважение пред главата на империята, то по-голямата част от населението на империята са свободни хора.

Това е важно за разбирането на древната история на Близкия изток и зависи от това коя от тези гледни точки е правилна.

Поради гореспоменатото езиково объркване, редица историци твърдят, че всички работници, наети по държавни поръчки (по това време това обикновено е било строителство) са били роби. Но на робите не се плаща в сребро и не попадат в „счетоводни архиви“.

136 души, които са получили според таблиците заплата в сребро, са били зидари и мазачи.

Плочките са открити през 30-те години на миналия век от археолози от Чикаго по време на разкопки на Персеполис, церемониалната столица на Персийската империя. Дълго време персийските артефакти са били  в Чикагския университет. През февруари 2018 г. Върховният съд на САЩ решава да изпрати находките в Иран, което се случва през 2019 г.

Плочките съдържат голямо разнообразие от информация. Според учените те разкриват икономическата, социалната и религиозната история на Ахеменидската империя (550-330 г. пр. н. е.), както и на целия регион в Близкия изток през V в. пр. н. е. , тъй като Ахеменидската империя е била най-голямата държава в Близкия изток по това време.

Надписите са на еламски език, сега мъртъв език, на който са говорили еламитите в древната страна Елам, включваща част от Месопотамската равнина до източния бряг на Персийския залив. еламският език се счита за изолиран език, тоест няма нищо общо с други езици на Земята, което, разбира се, затруднява дешифрирането на записите. Около началото на първото хилядолетие до н. е. говорещите ирански езици племена започват да изтласкват еламитите. Но дори и след завладяването на Елам от империята на Ахеменидите (VI в. пр. н. е.), езикът остава в употреба поне още два века. Както се вижда от находките, еламският е бил използван за делови записи дори от държавни служители при Дарий I.

Ганжнамех (от персийски "съкровище")  в западната част на Иран на 2000 м надморска височина в планината Алванд. Изсечени са в скалата два триезични - древноперсийски, еламски и вавилонски - клиновидни надписи от Ахеменидите. Кредит: Wikimedia Commons

Дарий I, известен още като Дарий Велики, е третият персийски цар на империята на Ахеменидите. Неговото управление продължава от 522 до 486 г. пр.н.е. През това време Персийската империя достига своя разцвет. Дарий ръководи военни кампании в Европа, Гърция и дори в долината на Инд, и разширява държавата си, завладявайки нови земи. 

Но Дарий е известен не само с успешни военни кампании, той подобрява правната и икономическата система, провежда административна реформа, разделяйки държавата на 20 сатрапии. В цялата страна налага данъчна система, която укрепва държавата и подпомага развитието на селското стопанство, занаятите и търговията. 

Дарий I е известен и с големите си строителни проекти в цялата Персийска империя, по негово време се строят много храмове и дворци, възстановява древния канал от Нил до Суец, развива пътната инфраструктура.

Построява нова столица, наречена от гърците Персеполис („Градът на персите“), която се намира на 60 километра североизточно от град Шираз в провинция Фарс и е един от археологическите обекти, които нямат аналози. Градът е изгорен от Александър Велики през 330 г. пр.н.е. Сега руините на Персеполис са огромен дворцов комплекс с площ от 135 хиляди квадратни метра с величествени порти, монументални стълби, тронни зали и е сред най-големите археологически обекти в света..

Източник: Achaemenid workers paid silver for wages, study on clay tablets finds, Тtehran Тimes


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.