08 май 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Проф. Иван Илчев: Имаме много повече паметници под егидата на ЮНЕСКО от държави в пъти по-големи от нас

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 18 април 2021 в 08:32 18560

Чл. кор. проф. д.и.н. Иван Илчев е ръководител на проект BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“.

Български историк, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в периода 2007 – 2015 г., член-кореспондент на Българската академия на науките от 2012 г.

Автор е на книгите "La rose des Balkans. Histoire de la Bulgarie des origins nos jours", 2002; „По на Запад, най на Запад - Япония. Писма на един гайджин.“, 2001; „Родината ми - права или не! Външнополитическата пропаганда на балканските народи, 1821-1923 г.“, 1995; „Рекламата през Възраждането“, 1995; „България и Антантата през Първата световна война“, 1990; „Уинстън Чърчил и Балканите“ (с Г. Гунев),1989; „Докосвания до Америка /с Пламен Митев/, 2003 „Междено време. Или българинът между две столетия“, 2005 и на двутомното издание "Розата на Балканите", 2019.

Проектът „Наследство БГ“, който проф. Илчев ръководи, има за основна цел изграждане и развитие на съвременна изследователска инфраструктура за нови технологии в креативните и рекреативни индустрии.

Проф. Илчев, днес е международният ден за опазване на паметниците на културата. Като историк как виждате неговото значение?

Паметта е важна не само за индивида, не само за отделната държава или народ, но и за цялото човечество. Не зная дали има нужда да припомням стихотворението на Джон Дън (цитирам го на английски, но който иска, може да види превода му):

No man is an island,
Entire of itself.
Each is a piece of the continent,
A part of the main.
If a clod be washed away by the sea,
Europe is the less…
Therefore, send not to know
For whom the bell tolls,
It tolls for thee.

Когато бях студент, ни учеха, че солипсизмът, който проповядва, че със смъртта на всеки човек умира една вселена, е упадъчно философско течение, но с годините ми се струва, че в това има нещо много вярно. Та и с изчезването на един паметник от културното историческо наследство изчезват и възможности да опознаем по-добре себе си. Затова културното човечество реагира толкова гневно, когато талибаните взривиха каменните изваяния на Буда, а ИДИЛ водеше сражения на територията на Палмира. Затова толкова упорито десетилетия наред търсим „Кехлибарената стая“ – не заради стойността ѝ в парични единици, а заради изкуството, запечатано в нея, както кехлибарът запечатва в себе си насекоми и цветя.

Задачата да съхраним и - по-важно - да осмислим миналото често не е по силите на отделна държава и затова е важно усилията да бъдат общи, за да бъде и знанието споделено.

Културното ни наследство е безспорно изключително богатство, споделете как се опазват у нас паметниците на културата.

Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос – има паметници, които са добре опазени, има такива, които са опростачено реставрирани, има такива, които всяка година падат под напора на късогледата човешка алчност и на жаждата за облаги сега, в този момент. Във всеки случай, засега поне с находища на нефт и газ не разполагаме, с много ценни рудни находища също, та трябва да държим на културните ни паметници и на природата.

Знаем, че България има общо 10 материални и нематериални културни паметници под егидата на ЮНЕСКО. Но и много други. Разкажете ни и за по-неизвестни обекти, но също от голямо значение.

Не зная доколко читателите си дават сметка, че България има много повече паметници под егидата на ЮНЕСКО от държави в пъти по-големи от нас и най-много от съседите ни, с изключение на Гърция и Турция, разбира се (но в Турция повечето пак са наследство на елинската или християнската цивилизация).

Но все пак не става въпрос за състезание. За мен не по-малко ценна е каменната везба на малки манастирски църквици в Западна България, автопортретите на иконописците в църквата в Тешово, бликащите буйни струи вода в опалена от слънцето лятна Тракия от чешмата в двора на Вакъфския манастир, семейния портрет на семейството на местния болярин в Кремиковския манастир, професионално направената възстановка на римския лагер в Нове, праисторическото и средновековно селище на острова в Дуранкулашкото езеро, великолепните мозайки в Девня и Ивайловград (където местни некултурни величия разрешаваха сватби върху мозайката) и т. н., и т.н.

Как се определя кой паметник е паметник на културата?

Трябва да бъдем много внимателни и да правим разлика между автентични паметници и някои псевдореставрации, които подлъгват съвременника, като Балдуиновата кула и Патриаршеската църква във Велико Търново, да речем. Да се научим да ценим не само бляскавото ни наследство като Варненското златно съкровище, но и невзрачно понякога изглеждащи паметници като неолитното селище в Стара Загора или соловарната в Провадия, които говорят на знаещите не по-малко за бита и душевността на предците ни.

Вие сте ръководител на проект „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Кажете ни за основните дейности по проекта и с каква продължителност е той?

Центърът за върхови постижения „Наследство БГ“ на практика е единственият център за върхови постижения в областта на хуманитаристиката, разбирана много широко и в тясна връзка с естествените науки. Не случайно в ЦВП участват СУ „Св. Климент Охридски“ със своето многообразие от специалности и научни изследвания, институти с всепризнати постижения в хуманитаристиката като Института по изследване на изкуствата, Института по етнология и фолклористика с музей, Института по литература, Кирило-методиевският научен център, Института по балканистика с център по тракология, но и Техническият университет, УАСГ, Институтът по география, геология и геодезия, Националната спортна академия и такива съкровищници на знанието като Националната библиотека и Регионалния исторически музей София.

ЦВП на теория трябва да бъде финансиран поне до края на 2023 г., но задачата му е да си остане като стабилна мрежова структура поне десет години след това, когато ще има възможност да кандидатства за нов програмен период.

Трудно е да се изброят проектите и инициативите в рамките на Центъра, които обхващат и откриването и обработката на средновековни ръкописи, и създаване на интерактивни карти на изкуствата и литературата, и регионални изследвания, които трябва да насърчат себепознанието и туризма, и анализ на печелившите бизнес практики в областта на това, което в официалните документи наричат с чисто българската дума „рекреативни индустрии“.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от проект BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.