По цял свят има "загадъчни места", които като че ли се противопоставят на гравитацията - места, където топките сякаш сами се търкалят нагоре, а велосипедистите с мъка бутат колелата си "надолу".

Известни също като гравитационни хълмове, тези странни природни феномени вдъхновяват слухове за магьосничество и гигантски магнити, заровени в района.

Но за това явление си има истинско научно обяснение, което ни представя ScienceAlert.

Има данни за десетки гравитационни хълмове по света - в САЩ, Великобритания, Австралия, Бразилия и Италия и всички те имат едно общо нещо - ако оставите колата си в подножието на хълма и изключите двигателя и освободите спирачките, тя ще продължи да се движи нагоре по наклона.

Вижте тази кола на гравитационен хълм в Аришир, Шотландия:

^{Science Channel}

Можете буквално да излезете от колата си и да гледате как тя се отклонява нагоре.

YouTube каналът Phenomenal Travel Videos показва как изпратена надолу топка върху по шосе в Пенсилвания, сама се връща нагоре по хълма към човека, който я е хвърлил:

^{Phenomenal Travel Videos}

И така, какво се случва?

Излиза, че тези странни природни феномени са просто една сложна оптическа илюзия - илюзия толкова добра, че е невъзможно да се разбере без подходящо оборудване.

Ако с някакъв геодезичен инструмент или GPS устройство измерите действителната разлика между "горната част" на наклона и "долната", ще разберете, че всъщност наклонът е обратен. 

"Насипът е наклонен така, че създава илюзията, че отивате нагоре", обяснява физикът Брок Уейс от Университета на Пенсилвания в статия, публикувана в Discoveries and Breakthroughs in Science през 2006 година.

"Всъщност се спускате надолу, въпреки че мозъкът ви създава впечатлението, че ​​се изкачвате нагоре".

Но как би могло толкова да се заблудят очите ни всеки път?

Според психолозите всичко се дължи на хоризонта - почти винаги е неясен в райони с гравитационни хълмове, така че нямаме точна референтна точка, или хоризонтът се вижда, но ни заблуждава за наклона на хълмовете спрямо останалата част от пейзажа.

Последното обяснение изглежда работи в Аришир, Шотландия.

"Целият ландшафт е наклонен по същия начин като пътя, но повече от пътя, така че относителният наклон изглежда че е обратен", обяснява британският психолог Роб Макинтош (Rob Macintosh) от Университета в Единбург в Science Channel във видеото: 

И ето този гравитационен хълм в Пенсилвания:

Проучване от 2003 г. изследва как отсъствието на хоризонт може да изкриви нашата гледна точка върху гравитационните хълмове като създава поредица "антигравитационни" места в лаборатория, за да изследва реакцията на доброволци. 

Изследователи от университетите в Падуа и Павия в Италия построиха настолни модели на няколко гравитационни хълма по целия свят и предложиха на доброволци да ги наблюдават през дупка, за да добият представата, че са там.

Те открили, че без видим хоризонт, забележителности като дървета и знаци наистина играят номера на мозъка на доброволците.

"Открихме, че представата за наклона зависи от височината на видимия хоризонт. Хората имат склонността да недооценяват наклона на повърхността спрямо хоризонталната равнина и че когато се предхожда, следва или е заобиколен от стръмен склон надолу - лекият наклон надолу се възприема като "нагоре" ", съобщават от екипа в Psychological Science.

"Визуалните и психологическите ефекти, получени в нашите експерименти, са аналогични във всичките си аспекти на тези, които се наблюдават в реалността. След приключването на всяка задача, ние поставяхме малка ролка тиксо върху неправилния склон и ролката изглеждаше, че се движи, нарушавайки закона на гравитацията, предизвиквайки изненада и понякога, благоговеен ужас".

Това показва, че въпреки здравия ни разум, гледната точка е определяща.

Още по темата

02/08/2016

Физика

В теорията на Айнщайн се намери антигравитация

19/10/2015

Физика

Кеше - новият Тесла или старият Остап Бендер

16/03/2015

Физика

Отрицателната маса - екзотична, но възможна материя