Отмина поредната Европейска нощ на учените с множество срещи, презентации и въобще вълнуващи събития с хората, избрали за своя мисия да опознаят в дълбочина Вселената и света около нас. Тази година тя бе по-мащабна и разнообразна отвсякога.
Естествено Софийският университет бе едно от местата, където имаше много хора, които с охота споделяха атрактивната част от своята наука, а също и множество любопитни посетители.
Събитието е част от програмата на Алма матер за отбелзване на 130-годишнината на университета.
Имаше много неща, които да се видят - от детското пътешествие „По динозавърските стъпки” през дискусионните клубове, кабинетите по любопитство до „Космическото сафари“ във Факултета по математика и информатика на Алма матер.
Желаещите можеха да опитат печива по древни рецепти и да дегустират медовина. "Да видим невидимото” ни призоваха преподаватели и възпитаници на Физическия факултет, специалност ’’Оптометрия” с демонстрации на оптични илюзии и феномени.
Деца и възрастни се тълпяха около „Корпуса за бързо гърмене“, за да видят чудесата на химията.
За най-малките имаше викторини, работилници, те можеха да научат как да разберат, че е минал мамут, как да си направят сеизмометър и детска метеостанция.
Кулминацията на вечерта в Софийския университет бе "Вечерта на талантите". Чухме стихове и музикални изпълнения на учени, които показаха, че науката и изкуството могат да бъдат "под един калпак".
Представен бе сборникът с поезия от учени „Стъпки 9“ и последната стихосбирка на физичката доц. д-р Елена Кашчиева.
Ще ви запознаем с някои от стихотворенията, които чухме.
Първото е на акад. Румен Цанев, основател и дългогодишен директор на Института по молекулярна биология към БАН, учен гeнетик с много приноси в изследването на структурата на генетичния апарат.
НАУКА И ИЗКУСТВО
Какво е наука?
Какво е изкуство?
Едното е мисьл,
другото чувство.
Едното — истина за тази Вселена.
другото - истина, в душата родена!
Румен Цанев
Едно стихотворение, посветено на Боян Петров от Данаил Таков
Небето заплака
Небето даже се сломи - заплака
и капките сълзй са вместо дар.
Така изпрати ни от тебе знака
- за нашите души да станеш цяр.
Че тоя цяр нас вечно да лекува,
та глупавите страсти да сдадем.
Но тоя дъжд защо не се срамува,
той знае ли - не ще те предадем!
Ти горе си, там вече ще останеш -
високо място ти се отреди.
Но кой кажи на нас ще ни разкаже
за тоя път, дето не сподели?
Все казваше - „Изкачвам върховете,
природата не ще да покоря".
Ала ти покори ни умовете,
духът ти с нас е- ярък, в светлина!
Българските учени, особено физиците, се славят с доброто си чувство за хумор и самоирония. Доказателство е това стихотворение на Красимира Димитрова:
Диалог (Монолог) на инвеститора и българският учен
Лицемерни злобни хора
скрити в своята суета,
угоднически мърморят
„морализиращи" слова:
То така не е прието,
по-добре си замълчи,
съвестта да спи под ВЕТО,
здраво стискайки очи,
ех, ма как не спря да дрънкаш,
духовете не буди,
за идеали вечно мрънкащ,
виж се и не ни съди.
Виж се, от глад едва ходиш,
от култура оглупя,
като древен призрак бродиш
от не били времена.
Учен казваш, кво научи
и спечели ли пари,
а света ли как се случи?
Ми добре бе, разкажи!
Е, ся прост ли ме изкара -
математика не знам,
да се нервя що ме караш,
не се виждаш какъв си зян,
два шамара и си пътник,
ще ме вкараш във беля,
днес ще ти избия кътник,
ако дойдеш угре - два,
по-добре не ми се мяркай,
намери си друг ахмак,
със изкълчени идеи
да го правиш на глуnак.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари