Докосване до науката в Европейската нощ на учените

НаукаOFFNews Последна промяна на 29 септември 2018 в 08:34 3392 0

Отмина поредната Европейска нощ на учените с множество срещи, презентации и въобще вълнуващи събития с хората, избрали за своя мисия да опознаят в дълбочина Вселената и света около нас. Тази година тя бе по-мащабна и разнообразна отвсякога.

Естествено Софийският университет бе едно от местата, където имаше много хора, които с охота споделяха атрактивната част от своята наука, а също и множество любопитни посетители. 

Събитието е част от програмата на Алма матер за отбелзване на 130-годишнината на университета.

Имаше много неща, които да се видят - от детското пътешествие „По динозавърските стъпки” през дискусионните клубове, кабинетите по любопитство до „Космическото сафари“ във Факултета по математика и информатика на Алма матер.

Желаещите можеха да опитат печива по древни рецепти и да дегустират медовина. "Да видим невидимото” ни призоваха преподаватели и възпитаници на Физическия факултет, специалност ’’Оптометрия” с демонстрации на оптични илюзии и феномени. 

Деца и възрастни се тълпяха около „Корпуса за бързо гърмене“, за да видят чудесата на химията.

За най-малките имаше викторини, работилници, те можеха да научат как да разберат, че е минал мамут, как да си направят сеизмометър и детска метеостанция.

Кулминацията на вечерта в Софийския университет бе "Вечерта на талантите". Чухме стихове и музикални изпълнения на учени, които показаха, че науката и изкуството могат да бъдат "под един калпак".

Представен бе сборникът с поезия от учени „Стъпки 9“ и последната стихосбирка на физичката доц. д-р Елена Кашчиева.

Ще ви запознаем с някои от стихотворенията, които чухме. 

Първото е на акад. Румен Цанев, основател и дългогодишен директор на Института по молекулярна биология към БАН, учен гeнетик с много приноси в изследването на структурата на генетичния апарат.

НАУКА И ИЗКУСТВО

Какво е наука?
Какво е изкуство?
Едното е мисьл,
другото чувство.
Едното — истина за тази Вселена.
другото - истина, в душата родена!

Румен Цанев

Едно стихотворение, посветено на Боян Петров от Данаил Таков

Небето заплака 

Небето даже се сломи - заплака
и капките сълзй са вместо дар.
Така изпрати ни от тебе знака
- за нашите души да станеш цяр.

Че тоя цяр нас вечно да лекува,
та глупавите страсти да сдадем.
Но тоя дъжд защо не се срамува,
той знае ли - не ще те предадем!

Ти горе си, там вече ще останеш -
високо място ти се отреди.
Но кой кажи на нас ще ни разкаже
за тоя път, дето не сподели?

Все казваше - „Изкачвам върховете,
природата не ще да покоря".
Ала ти покори ни умовете,
духът ти с нас е- ярък, в светлина!

Българските учени, особено физиците, се славят с доброто си чувство за хумор и самоирония. Доказателство е това стихотворение на Красимира Димитрова:

Диалог (Монолог) на инвеститора и българският учен

Лицемерни злобни хора
скрити в своята суета,
угоднически мърморят
„морализиращи" слова:

То така не е прието,
по-добре си замълчи,
съвестта да спи под ВЕТО,
здраво стискайки очи,

ех, ма как не спря да дрънкаш,
духовете не буди,
за идеали вечно мрънкащ,
виж се и не ни съди.

Виж се, от глад едва ходиш,
от култура оглупя,
като древен призрак бродиш
от не били времена.

Учен казваш, кво научи
и спечели ли пари,
а света ли как се случи?
Ми добре бе, разкажи!

Е, ся прост ли ме изкара -
математика не знам,
да се нервя що ме караш,
не се виждаш какъв си зян,

два шамара и си пътник,
ще ме вкараш във беля,
днес ще ти избия кътник,
ако дойдеш угре - два,

по-добре не ми се мяркай,
намери си друг ахмак,
със изкълчени идеи
да го правиш на глуnак.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !