Софийски фестивал на науката 2024; последен ден, 12 май

12 май, 10:00 – 11:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

научно шоу, 1-4 клас

Знаете ли, че вкусови рецептори има не само на езика в устата ни, а в сърцето и дори в тестисите? Какво представляват вкусовите рецептори и защо някои от нас не понасят някои храни? Колко от вас намират броколито за горчиво, а кориандърът има вкус на сапун? Ще се запознаете с генетичните вариации, които определят някои вкусови възприятия. Освен това, ще пробвате така поляризиращия натриев глутамат. Ще разберете и защо ягодите не са толкова сладки, ако ни е запушен носът. Ще дегустирате желирани бонбони и вино с вкус на пуканки (второто ще изисква самоотверженото участие на някой родител). И разбира се, с Явор Денчев и екипа на ДНК – Детски научен клас ще поговорите за лютото – вкус, топлина или болка – и защо млякото ни спасява най-добре.

12 май, 10:00 – 11:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас, Ученици 8-12 клас, Възрастни

Отношенията между растенията и животните все още не са напълно ясни за нас. В едни случаи са приятелски, друг път – не. Не винаги можем да ги разгадаем, не сме сигурни дали имат чувства, дали предварително замислят и залагат ловните си капани, говорят ли си… Елате при нас и заедно с д-р Галя Петрова ще се опитаме да се докоснем до растенията, животните и тайните им.

12 май, 10:00 – 10:45 ч.
Зала АТОМ 

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас

Какво представляват минералите, за какво могат да се използват, кои са техните свойства и как се определят? Какво са фосилите? Как и под каква форма намираме останки от животни и растения, живели преди милиони години? Къде и как да откриваме минерали или фосили в природата? Как можем да определим какъв е бил климатът на Земята преди време? В тази работилница ще се запознаете с основните свойства на минералите, които ни помагат за тяхното разпознаване. Ще видите сбирка от впечатляващи фосилизирани растения и животни, някои от които обитавали Земята преди повече от 300 милиона години. Ще имате възможност да си направите собствен „фосил” (чрез отпечатъци/отливки от истински фосили, съвременни растения или черупки от молюски), с който да положите основите на своята палеонтоложка колекция. Ако желаете да се докоснете до увлекателния свят на геологията, заповядайте в работилницата с екипа учени от Геологическия институт на БАН – Милена Вецева, Християна Георгиева, Цветомила Владинова, Мартин Димитров и Радослав Калчев.

12 май, 10:30 – 11:30 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Кацанията на американски космически кораби с хора на лунната повърхност преди повече от 50 години е едно от най-емблематичните постижения на човечеството през ХХ век. Има, обаче, известна прослойка от хора дори и днес, които не вярват, че това наистина сее случило. Наистина, трудно е човек да повярва, но понякога инженерният гений на човека постига чудеса, които са неразличими дори и от магия! Заповядайте, за да научите от авиокосмическия инженер, основал Космическа академия за деца в България и работил в NASA, Тихомир Димитров, най-интересните неоспорими доказателства, че хора са кацали на Луната. 

12 май, 11:00 – 11:45 ч.
Зала АТОМ 

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас

Какво представляват минералите, за какво могат да се използват, кои са техните свойства и как се определят? Какво са фосилите? Как и под каква форма намираме останки от животни и растения, живели преди милиони години? Къде и как да откриваме минерали или фосили в природата? Как можем да определим какъв е бил климатът на Земята преди време? В тази работилница ще се запознаете с основните свойства на минералите, които ни помагат за тяхното разпознаване. Ще видите сбирка от впечатляващи фосилизирани растения и животни, някои от които обитавали Земята преди повече от 300 милиона години. Ще имате възможност да си направите собствен „фосил” (чрез отпечатъци/отливки от истински фосили, съвременни растения или черупки от молюски), с който да положите основите на своята палеонтоложка колекция. Ако желаете да се докоснете до увлекателния свят на геологията, заповядайте в работилницата с екипа учени от Геологическия институт на БАН – Милена Вецева, Християна Георгиева, Цветомила Владинова, Мартин Димитров и Радослав Калчев.

12 май, 11:30 – 12:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Как един робот възприема света? Как взима решения? Как пресмята по каква траектория да се движи? Отговорът на всички тези въпроси в съвременната роботика се крие в научните трудове на английски свещеник от 18 век. По време на това събитие ще разгледаме конкретни примери как работят индустриалните роботи, хуманоидните роботи и робо-колите. Доверете се на д-р инж. Светлин Пенков, за да обсъдите не само основните видове проблеми, които могат да решават роботите, но и да научите кои са най-трудните предизвикателства, с които и учени, и инженери се сблъскват при разработването на нови решения.

В партньорство с А1

12 май, 11:30 – 12:30 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Заповядайте на вълнуващо пътешествие в бъдещето на технологичната еволюция! Тази лекция е посветена на една от най-интересните теми в света на науката и технологиите – квантовите компютри и технологии. Квантовите компютри обещават да променят начина, по който разбираме и използваме информацията. Тези мощни машини не само ще помогнат за извършване на тежки изчисления, но и ще променят фундаментално сферите на криптографията, химията, машинното самообучение и много други. От Иво Михов ще разберем повече за основните принципи на квантовата механика и как се използват в квантовите технологии, предизвикателствата и възможностите пред квантовите компютри, новите постижения в областта на квантовите технологии и приложението им в различни области като науката, бизнеса и обществото като цяло. А можем ли да работим на квантов компютър от вкъщи? Не пропускайте възможността да надникнете в бъдещето на технологиите.

12 май, 12:00 – 13:00 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Наименованието „фосфор“ се превежда като „светлоносец“ (носещ светлина). Това е химичен елемент с много любопитна история и свойства. Интересен детайл е, че той е бил открит по време на алхимични опити за добиване на философския камък. В днешно време химичният елемент има множество приложения, най-значимото от които са навярно синтетичните торове. Червеният фосфор се използва в кибрита, с който можем да причиним пожар, но пък с фосфорни съединения можем да създадем огнезащитни покрития. Но фосфорът е свързан и с немалко мистика. Белият фосфор е едно от възможните обяснения как се самовъзпламенява благодатният огън. С негова помощ можем да получим и „пламък“, който не пари. Мистериозните му свойства са „виновни“ за „блуждаещите огньове“ над някои гробища и дори са вдъхновили Артър Конан Дойл да го включи в романа „Баскервилското куче“. Белият фосфор има и тъмна страна – използван е като оръжие за масово поразяване и само 240 милиграма от него могат да бъдат летални за 80-килограмов човек. За всичко това с много демонстрации, които представят интересните свойства на фосфора, ще разкаже и покаже Петър Тухчиев. 

12 май, 12:00 – 12:45 ч.
Зала АТОМ 

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас

Какво представляват минералите, за какво могат да се използват, кои са техните свойства и как се определят? Какво са фосилите? Как и под каква форма намираме останки от животни и растения, живели преди милиони години? Къде и как да откриваме минерали или фосили в природата? Как можем да определим какъв е бил климатът на Земята преди време? В тази работилница ще се запознаете с основните свойства на минералите, които ни помагат за тяхното разпознаване. Ще видите сбирка от впечатляващи фосилизирани растения и животни, някои от които обитавали Земята преди повече от 300 милиона години. Ще имате възможност да си направите собствен „фосил” (чрез отпечатъци/отливки от истински фосили, съвременни растения или черупки от молюски), с който да положите основите на своята палеонтоложка колекция. Ако желаете да се докоснете до увлекателния свят на геологията, заповядайте в работилницата с екипа учени от Геологическия институт на БАН – Милена Вецева, Християна Георгиева, Цветомила Владинова, Мартин Димитров и Радослав Калчев.

12 май, 13:00 – 14:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Ученици 8-12 клас, Възрастни

Как започва всичко за всеки от нас? Нашето индивидуално пътешествие през света има своите общи спирки, без които не би могло да се осъществи. Можем ли да променим дестинацията на някои от тях? Какво означава изкуствена утроба и как това може да повлия на нас, на света и на бъдещето? Молекулярният биолог от Софийския университет д-р Петър Ефтимов, чиито интереси в областта на ембриологията са се превърнали в професия, ще ви впечатли с увлекателния разказ за всеки от нашите животи. 

12 май, 13:00 – 14:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Ученици 8-12 клас, Възрастни

Чудили ли сте се защо фурните и котлоните имат степени, а не просто копче за включено/изключено? Питали ли сте се как да изпържите перфектните пържени картофки? Защо някои гозби са аламинути, а други се готвят от днес за утре? Какво изобщо е Су Ви? Защо във фурната винаги трябва да се бърка със защитни ръкавици? Физикът д-р Стефан Николов ще ни разкаже за част от науката на готвенето. Няма да има храна, но ще има забавни (и само малко опасни) опити.

12 май, 13:00 – 13:45 ч.
Зала АТОМ 

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас

Какво представляват минералите, за какво могат да се използват, кои са техните свойства и как се определят? Какво са фосилите? Как и под каква форма намираме останки от животни и растения, живели преди милиони години? Къде и как да откриваме минерали или фосили в природата? Как можем да определим какъв е бил климатът на Земята преди време? В тази работилница ще се запознаете с основните свойства на минералите, които ни помагат за тяхното разпознаване. Ще видите сбирка от впечатляващи фосилизирани растения и животни, някои от които обитавали Земята преди повече от 300 милиона години. Ще имате възможност да си направите собствен „фосил” (чрез отпечатъци/отливки от истински фосили, съвременни растения или черупки от молюски), с който да положите основите на своята палеонтоложка колекция. Ако желаете да се докоснете до увлекателния свят на геологията, заповядайте в работилницата с екипа учени от Геологическия институт на БАН – Милена Вецева, Християна Георгиева, Цветомила Владинова, Мартин Димитров и Радослав Калчев.

12 май, 13:30 – 14:30 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Ученици 8-12 клас, Възрастни

Палеоботаниката изучава фосилизиран растителен материал, който представлява най-често отпечатъци на листа, семена и шишарки върху седиментни скали. Заповядайте, за да видите растителни фосили с възраст от 30 до 5 милиона години. От палеоботаника доц. д-р Владимир Бозуков ще научите за процесите на фосилизация на растителните части и съхранението им в различни седиментни скали. Знаете ли, че благодарение на палеоботаничните изследвания е възможна реконструкцията на палеофлората, палеорастителността и палеоклимата в района на всяко находище на растителни фосили? 

12 май, 14:30 – 15:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1 

Алостеричните РНКи действат като молекулярни превключватели, които променят нагъването и функцията си в отговор на свързването на специфичен лиганд. Често срещан тип естествени алостерични РНКи е рибопревключвателя. Дизайнерски РНКи с подобни свойства могат да бъдат създадени чрез РНК инженерство. Ние описваме изчислителен подход за проектиране на алостерични рибозими, задействани от олигонуклеотиди. Четири универсални типа РНК превключватели, притежаващи Булеви логически функции И, ИЛИ, ДА и НЕ, бяха създадени в модулна форма, което позволява специфичността на лиганда да бъде променяна, без да се променя каталитичното ядро на рибозима. Всички изчислително проектирани алостерични рибозими бяха синтезирани и експериментално тествани in vitro. Проектираните рибозими показват >1000-кратно активиране, демонстрират висока специфичност на легенда и функционират в молекулярни вериги, в които продуктът на саморазцепване на една РНК задейства действието на втора. Този инженерен подход осигурява бърз и евтин начин за създаване на алостерични РНКи за конструиране на сложни молекулярни вериги, елементи за синтетичен контрол на генна експресия и за създаването на интегрирани смени със сложни Булеви логически функции.

Изследванията в лабораторията на проф. Роберт Пенчовски са финансирани от ФНИ-МОН по проект КП-06-Н63/1/13.12.2022 г. 

12 май, 14:30 – 15:30 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Ученици 8-12 клас, Възрастни

Българската полярна база „Св. Св. Климент Охридски“ е разположена на остров Ливингстън – част от архипелага Южни Шетландски острови. Вече десетилетия наред България е уважаван партньор в Антарктическия договор. Основна цел на съществуването на полярната ни база е провеждането на научни изследвания в различни направления на науката. Необходимо условие за провеждането на тези изследвания е наличието на научна инфраструктура. Устойчивото водоснабдяване е съществена част от научната инфраструктура и осигурява комфорт при работата и живота на полярната база. До момента водоснабдяването се осъществяваше посредством преместваеми гумени маркучи с малък диаметър, което бе предпоставка за чести замръзвания и недостатъчен напор при водочерпните прибори. По време на наскоро завършилата 32-ра Национална антарктическа експедиция бе изграден и въведен в експлоатация нов водопровод от предварително топлоизолирани тръби. С изграждането му се реши един от сериозните проблеми на базата – осигуряването на непрекъснато водоснабдяване. Също така, по-големият диаметър гарантира нормално налягане при водочерпните прибори на санитарните помещения. Доц. д-р инж. Борис Цанков проследява предизвикателствата при изграждането на новата водоснабдителна система при суровите полярни климатични условия и при един изключително тежък за работа терен.

12 май, 14:30 – 15:15 ч.
Зала АТОМ 

Работилница, 3 – 4 клас, 5 – 7 клас

През 2004 г. ровърът Opportunity кацна на Марс. Преди около 6 години, през 2018 год. той спира да работи. Децата ще имат задача, използвайки малко програмиране и най-добрите агенти в Minecraft, да ремонтират ровъра, за да заработи отново. Заедно с младите и енергични преподаватели от Dev Academy ще научат повече какви са били задачите на Opportunity, пред какви трудности е бил изправен и как е успял да работи 57 пъти повече време от предвиденото.

12 май, 15:00 – 16:00 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Ученици 8-12 клас, Възрастни

Промените в климата неусетно или шоково обхващат всички аспекти на живота ни, икономиката и политиката на много и различни нива. Панел от изтъкнати учени от Геолого-географския факултет на Софийския университет ще дискутират защо е важно да учените да говорят открито за климатичните промени в България и света. Ще научим повече подробности и за съвсем новата специалност Climate change and management, както и за научни проекти, по които учените от факултета работят.

С участието на декана на факултета проф. д-р Климент Найденов, заместник-декана доц. д-р Димитър Желев, доц. д-р Евгения Сарафова и доц. д-р Стелиян Димитров.

12 май, 15:30 – 16:15 ч.
Зала АТОМ 

Работилница, 3 – 4 клас, 5 – 7 клас

През 2004 г. ровърът Opportunity кацна на Марс. Преди около 6 години, през 2018 год. той спира да работи. Децата ще имат задача, използвайки малко програмиране и най-добрите агенти в Minecraft, да ремонтират ровъра, за да заработи отново. Заедно с младите и енергични преподаватели от Dev Academy ще научат повече какви са били задачите на Opportunity, пред какви трудности е бил изправен и как е успял да работи 57 пъти повече време от предвиденото.

12 май, 16:00 – 17:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Динозаврите често са считани за най-успешните видове, бродили по Земята. Обхванали забележителните 160 милиона години, тези древни същества с различни размери и форми са доминирали нашата планета. Те са демонстрирали разнообразен набор от морфологични и обичайни характеристики, от големи по размер като кули до дребни като птици, от свирепа агресия до нежност и от мудност до ловкост. Наследството на тези динозаври, обхващащо стотици милиони години, е довело до създаването на завладяваща област, известна като „ихнология“. Отпечатъците, оставени от щастливи праисторически същества, станаха обект на интензивно изследване сред палеонтолозите през последните години. За разлика от вкаменените кости, които предлагат само фрагментирана информация за динозаврите след смъртта, отпечатъците дават поглед върху ежедневието на тези интересни същества. 

Нека Д-р Лида Син да разкаже как палеонтолозите използват различни технически методи – от митология и научна история до технология, екология и геология – за проследяване на динозаврите и възстановяване на техния свят. Пригответе се да изпитате сетивата си, когато тръгнем на пътешествие, за да търсим заедно тези древни гиганти!

На английски, с превод на български език.
В партньорство с Посолство на Китай.

12 май, 16:00 – 17:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас, Ученици 8-12 клас, Възрастни

Огънят е без съмнение най-важното химично явление и е бил решаващото средство, превърнало човека от обикновено животно като всички останали в господар на планетата. Цялата ни технология, от времето на първобитните хора до космическите полети, се опира на овладяването и използването на огъня. В това събитие доц. д-р Лъчезар Христов ще демонстрира химични реакции, чрез които може да бъде запален огън. Ще чуете историята на средствата за палене на огън, тяхното значение и употреба. Всъщност, ще става дума за термохимия и химична кинетика, но така увлекателно, че ще ви разпали въображението. Разбира се, безопасността при боравене с огън също ще бъде централна тема.

12 май, 16:30 – 17:15 ч.
Зала АТОМ 

Работилница, 3 – 4 клас, 5 – 7 клас

През 2004 г. ровърът Opportunity кацна на Марс. Преди около 6 години, през 2018 год. той спира да работи. Децата ще имат задача, използвайки малко програмиране и най-добрите агенти в Minecraft, да ремонтират ровъра, за да заработи отново. Заедно с младите и енергични преподаватели от Dev Academy ще научат повече какви са били задачите на Opportunity, пред какви трудности е бил изправен и как е успял да работи 57 пъти повече време от предвиденото.

12 май, 16:30 – 17:30 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Полярните атмосферни процеси са съществен компонент на глобалната циркулация, изключително чувствителни към изменението на климата и пряко влияещи върху формирането на метеорологичния режим в по-ниските географски ширини. Въпреки това, свойствата на облаците и валежите в полярните региони остават недостатъчно проучени поради липсата на полеви, аерологични и сателитни измервателни данни. Това е и причината параметризирането на облаците и валежите в климатичните и прогнозни модели да остава източник на грешки, което прави невъзможно получаването на надеждна информация за състоянието на полярната екосистема като цяло и атмосферата в частност. Следователно, задълбочено проучване на процесите на образуване на облаци и валежи чрез регионални симулации с висока пространствена и времева разделителна способност и тяхната проверка с данните от измерванията, както и оценката на техните климатични прогнози, може да подобри разбирането на атмосферните процеси в полярните региони и качеството на числено моделиране, включително моделиране на климата, в бъдеще. Украинската метеороложка и антарктичка д-р Анастасия Чигарева ще разкаже как за решаването на тези проблеми помагат метеорологичните изследвания на мезомащабните и микрофизичните характеристики на процесите в облаците и валежите на украинската антарктическа изследователска станция „Академик Вернадски“.

На английски, с превод на български език.
В партньорство с Посолство на Украйна.

12 май, 17:30 – 18:15 ч.
Зала АТОМ 

Работилница, 3 – 4 клас, 5 – 7 клас

През 2004 г. ровърът Opportunity кацна на Марс. Преди около 6 години, през 2018 год. той спира да работи. Децата ще имат задача, използвайки малко програмиране и най-добрите агенти в Minecraft, да ремонтират ровъра, за да заработи отново. Заедно с младите и енергични преподаватели от Dev Academy ще научат повече какви са били задачите на Opportunity, пред какви трудности е бил изправен и как е успял да работи 57 пъти повече време от предвиденото.

12 май, 17:30 – 18:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Какво е геном и как може да го изследваме? Каква информация получаваме за нашето здраве, болести и произход? Какво представлява проектът „Геномът на Европа” и какво е участието на България в него? Как нашият геном може да бъде в полза на обществото? Отговорите на тези и още много въпроси ще научим от Цветана Керелска.

12 май, 17:30 – 18:30 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Погледнете „зад кулисите“ на съвременните научно-изследователски експедиции, които разкриват неизследвани територии, тайнствени океански дълбини и труднодостъпни кътчета по Земята. От най-високите върхове и вечнозамръзналите полярни области – до дълбините на океана и джунглите на Амазония. Научете повече за най-новите рекорди и открития, които предизвикват въображението и разширяват границите на познанието за нашата планета. Присъединете се към д-р Калоян Цветков в това завладяващо „пътуване“ към непознатото и открийте нови перспективи към Земята, която наричаме свой дом.

12 май, 18:00 – 19:00 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Кълбовидните звездни купове в нашата галактика са едни от най-старите обекти за наблюдение на интересни рентгенови източници в тях. Огромен е приносът на космическите телескопи в рентгеновия диапазон за детектирането на гореспоменатите източници при успешно осъществяване на редица мисии на NASA, ESA и други водещи световни космически агенции. От Светослав Ботев ще научим повече за научните изследвания в тази област, основните характеристики на тези обекти, предизвикващи интерес в съвременната наука, както и за бъдещите научни цели, на базата на днешните достижения, посредством които ще се търси по-цялостно обяснение на явленията чрез прилагане на по-точни методи за проучване на новите наблюдателни данни.

12 май, 19:00 – 20:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Сами ли сме? Какво се намира отвъд „Бледата синя точица“, която всички споделяме и наричаме Земя? Как и къде да търсим живот във Вселената ще обсъждаме с молекулярния биолог проф. д-р Милена Георгиева, химика проф. д-р Милен Богданов, астрофизика доц. д-р Владимир Божилов и биолога на развитието д-р Петър Ефтимов. Всеки от тях има свой поглед и своя връзка с една гранична област на познанието, която се взира в миналото ни и докосва бъдещето – Астробиологията. Няма по-голяма тема от Космоса. Освен Живота!

12 май, 19:00 – 20:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Как да си създадеш инфлуенсър? Един изцяло генериран от изкуствения интелект онлайн профил достигна до 85,000 българи, без никой да отбележи, че нищо не е наред като част от експеримент на сайта Дигитални истории. В следващ експеримент почти 2,000 души се опитаха да разпознават текстове и изображения, генерирани от алгоритмите и създадени от човека. Резултатът? Вече е на практика невъзможно да направим разликата.

Как обаче да си върнем истината във времената, когато генерирането на съдържание се оказа изключително успешно? Как ще изглежда бъдещето на начина, по който получаваме информация? Може ли изкуственият интелект да ни върне доверието в истината или… ще трябва по някакъв начин да го направят медиите?

Георги Караманев, създател на сайта Дигитални истории, ще разкаже за двата експеримента и ще опита да намери отговорите на тези въпроси заедно с Анна Ангелова, журналистка, водеща на „Библиотеката“ по БНТ 1 и Виктор Ботев, главен технологичен директор на Iris.ai, специалист в областта на изкуствения интелект с повече от 10 години опит.

12 май, 19:30 – 20:30 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Има ли истина в мита за Атлантида? Кои са потопените континенти? Има ли осми континент? Как ледената епоха създаде острови, които изчезнаха след голямото топене? Отговорите но тези и още въпроси очаквайте от доц. д-р Димитър Желев.

12 май, 20:30 – 21:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Това събитие го създаваш ти – задай своите въпроси предварително и заповядайте на събитието да чуете отговорите. Най-добрият въпрос според учените ще спечели награда!

Закриващото събитие на ХІV-ия Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН, както и годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме се да опознаем тъмната материя, да научим за зараждането на Вселената, разширяваме възможностите за лечение на рак, възхищаваме се на удивително изкуство, вдъхновено от науката…

Задайте своите въпроси на проф. д-р Леандър Литов, един от легендарните български учени от ЦЕРН, част от екипа му още от 1992 год., доц. Венелин Кожухаров, доц. Пейчо Петков, доц. Румяна Хадийска, доц. Борислав Павлов, и млади докторанти.

По повод 70 години от основаването на ЦЕРН и 25 години от участието на България.