През третият ден на фестивала се проведе едно доста любопитно събитие с трима водещи – Елица Стоилова, Александрина Джасем и Камелия Митева. Елица Стоилова е пътешестевник, която живее 17 години на остров от Марианския архипелаг, Александрина Джасем е молекулярен биолог и победител в конкурса „Лаборатория за слава Famelab” през 2011г., а Камелия Митева е биолог и разказвач на истории.
Елица Стоилова започна своя разказа с любопитни подробности за Марианските острови -те се намират на 200 км от Марианската падина, те са тропически острови, които се намират на Тропика на Рака, на 4 часа път от Япония, Южна Корея или Филипините. Архипелагът се състои от 11 острови, от които 4 са обитаеми – Гуам, Сайпан, Тиниан, Рота. Популацията е 180 000 души. Местоното население е чаморо. Марианските острови са едни от първите, заселени в Тихия океан и чаморо са първите заселници. Няма много информация кои са те, откъде са дошли и защо са заселели островите. Оформили са самобитна култура, смес от чаморо, каролинска, мексиканска и филипинска. На знамето е изобразен камъка лате, мегалитен камък уникален за Марианските острови. На остров Рота, камъните са 5 метра високи и представляват колона с чашка отгоре. Колоната е 36 тона, а чашката е 22 тона. И до ден днешен не е известно кой, как и по какъв начин е издълбал тези камъни и как са повдигали и качвали чашката отгоре. Когато Магелан идва през 1521 г. това вече е древна история и според легендите камъните са издълкани от същностите, които са живели там преди хората. Религията е смес от шаманизъм и католицизъм.
Характерно животно е летящата лисица фанихи с размах на крилата до 1,5 м, тежи до 2 кг. Всяка година се ражда по едно бебе и майката го гледа до една година. Мъжкият фанихи си има цяла харем и го защитава. На островите са останали едва 1000 фанихи, защото местните ги ядат с кокосово олио.
Фанихи. Източник: Уикипедия
Друго интересно животно е птицата мегапод, които си слага яйцата си във вулканичната вода. Водата е толкова гореща, че не сварява яйцето, а го доизнася. Малките нямат зъби, а счупват черупката като ритат по нея. Птицата е голяма около 40 см. Спасява се от хищници чрез много бързо бягане.
Друго интересно животно е гущера монитор, нарича се така, защото застава на задните лапи и започва да се оглежда. Тези гущери са около 1 метър дълги и са от семейството на вараните. Ловуват в групи, изключително умно – част от гущерите отвличат плячката, докато другите нападат. Тези гущери също са деликатес и са защитени.
Любимецът на Елица Стоилова е кокосовия рак, който става до 1 метър голям. Той е много интересен, защото докато е малък живее в черупка в морето. Като порасне хвърля черупката и заживява на кокосовите палми. Яде кокос, като го чупи по много интересен начин – пада с него от палмата и ако не се счупи, пак повтаря упражнението. Те са крадливи като свраките и обичат лъскави неща. Дивите е забранено да се ловуват, но хващат се чрез кокосови капани.
Кокосов рак. Източник: Уикипедия
Следват любопитни факти за Маринската падина- най-дълбокото място е отрито през 1957 г. от руския батискаф „Витяз” – 11 034м, дълга е 2250 км и е широка 69 км. Марианската падина е среща на две тектонически плочи – Марианската и Тихоокеанската. На нашата планета има 37 падини, които заемат 2% от нея. Регулират климата като улавят въглероден двуокис в най-дълбокото. Тихоокеанската плоча е най-старата на планетата и дава възможност да се разбере какво е станало преди 180 мл години. Тихоокеанската плоча се движи и пада под марианската със скорост 1 м в годината. Марианските острови се образуват, защото на дъблочина 2000 м плочата се топи и изригва, затова в района на Тихия океан се намира и огнения кръг – 80% от вулканите на нашата планета се намират там. На хавайските острови се случва обратното – плочата се ражда с 1 м на година. Марианската падина е замерена с въже с тежест през 1885 г. Нещо любопитно – Черни връх и Гранд каньон влизат по 5 пъти в Марианската падина. Всяка година се организират екпедиции, които откриват множество нови организми. В марианската падина е открита най-дълбоководната риба на дълбочина 8 км. За пръв път се спускат хора през 1960 г., те са Дон Уолш и Жак Пикар.Това което ги поразява е изобилието от живото на безумна дълбочина и висока киселинност. Джемс Камерън също се спуска в Маринската падина в Challenger deep. Колкото по-надълбоко се спускаме, толкова по-древни създания се срещат с толкова по-древно ДНК, така че изследването на падината ще ни даде представа за живота на нашата планета. Каквото правим и се случва на брега, има значение за живота и надълбоко. Примерно акото на птиците, когато пада на кораловия риф, става за храна на микроогранизмите. В дълбокото има животни, които са биолуминисценти и по този начин привличат други риби за храна.
Александара започна своя разказа с дървото на живота, което е обособено в три царства-Bacteria, Archaea и Eukarya. Най-многобройни са Архeа и Бактериитe. По-старата класификация се състои от 5 царства: Растения, Животни, Протиста, Монера и Бактериите. Джасем ще разкаже за Монера – те живят в екстеремни условия на голяма дълбочина. Археа са по-древни и обитават марианската падина на голяма дълбочина. Сред тях се срещат термоацидофилни- живеещи при висока температура и ниско pH, защото в тази част на света има подводни вулкани. Други са метаноборазуващите, които изполват за своето съществуване метан, а и също халобактериите живеят в много солени места. Археите са хемоавтотрофи –използват химични източници. Видовете археи могат са да термофили (живeещи при високо температура), ацидофили (при ниско pH) , психрофили (при ниска температура), халофили (при висока солна концентрация), барофили (при високо налягане). Това изисква организмите да имат специални приспособления. Например – на дъното на Марианската падина е открито езеро от течна сяра с температура 170 градуса по целзий, достогава се е смятало, че такова място има само на Юпитер. Там има риби и раци, както и миди. Барофилите могат да се разделят на баротолентни, барофилни и екстремно барофилни, в зависимост от налягането в което живеят. Затова Марианската падина е толкова проучвана, защото може да ни покаже как можем да живеем на дурги планети. Хемосинтезиращите бактерии са сяросинтезиращи, матеносинтезиращи, това са всички, които не ползват фотосинтезата. Има бактерии, които живеят в симбиоза с рибите като произвеждат захари, които се използват от рибите и по този начин рибите не зависят изцяло от падащата отгоре храна от птиците.
Камелия Митева започна своята презентация с ензимите – много интересни молекули, които разрушават други молекули, но могат и да правят такива. Много важни молекули и ензими може да има и в хляба, киселото мляко и виното. В киселото мляко се среща бактерията Lactobacillus bulgaricus, която превръща протеина лактоза в киселина и затова киселото мляко е леко кисело. Съществуват много бактерии с които биотехнолозите и биолозите правят различни неща. В перилните препарати има ензими, които разлагат петната от мазнини или протеини. Това им е основната функция и се произвеждат от бактерии.
Интересната презентация завърши с пожелания от трите водещи.
Посланието на Камелия е да гледаме нагоре към небето, а не надолу в краката си, защото в света има много тайни и неразкрити загадки, кото макат да се открият. И да запазим детското и вълшебното в себе си.
Посланието от Елица е да гледаме нагоре към зведите или към Марианската падина.
Посланието на Александрина е да пазим околната среда, също така и всеки опит да търсим нещо ново е в крайна сметка добро за общото благо.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари