През третият ден на фестивала се проведе едно доста любопитно събитие с трима водещи – Елица Стоилова, Александрина Джасем и Камелия Митева. Елица Стоилова е пътешестевник, която живее 17 години на остров от Марианския архипелаг, Александрина Джасем е молекулярен биолог и победител в конкурса „Лаборатория за слава Famelab” през 2011г., а Камелия Митева е биолог и разказвач на истории.
Елица Стоилова започна своя разказа с любопитни подробности за Марианските острови -те се намират на 200 км от Марианската падина, те са тропически острови, които се намират на Тропика на Рака, на 4 часа път от Япония, Южна Корея или Филипините. Архипелагът се състои от 11 острови, от които 4 са обитаеми – Гуам, Сайпан, Тиниан, Рота. Популацията е 180 000 души. Местоното население е чаморо. Марианските острови са едни от първите, заселени в Тихия океан и чаморо са първите заселници. Няма много информация кои са те, откъде са дошли и защо са заселели островите. Оформили са самобитна култура, смес от чаморо, каролинска, мексиканска и филипинска. На знамето е изобразен камъка лате, мегалитен камък уникален за Марианските острови. На остров Рота, камъните са 5 метра високи и представляват колона с чашка отгоре. Колоната е 36 тона, а чашката е 22 тона. И до ден днешен не е известно кой, как и по какъв начин е издълбал тези камъни и как са повдигали и качвали чашката отгоре. Когато Магелан идва през 1521 г. това вече е древна история и според легендите камъните са издълкани от същностите, които са живели там преди хората. Религията е смес от шаманизъм и католицизъм.
Характерно животно е летящата лисица фанихи с размах на крилата до 1,5 м, тежи до 2 кг. Всяка година се ражда по едно бебе и майката го гледа до една година. Мъжкият фанихи си има цяла харем и го защитава. На островите са останали едва 1000 фанихи, защото местните ги ядат с кокосово олио.
Фанихи. Източник: Уикипедия
Друго интересно животно е птицата мегапод, които си слага яйцата си във вулканичната вода. Водата е толкова гореща, че не сварява яйцето, а го доизнася. Малките нямат зъби, а счупват черупката като ритат по нея. Птицата е голяма около 40 см. Спасява се от хищници чрез много бързо бягане.
Друго интересно животно е гущера монитор, нарича се така, защото застава на задните лапи и започва да се оглежда. Тези гущери са около 1 метър дълги и са от семейството на вараните. Ловуват в групи, изключително умно – част от гущерите отвличат плячката, докато другите нападат. Тези гущери също са деликатес и са защитени.
Любимецът на Елица Стоилова е кокосовия рак, който става до 1 метър голям. Той е много интересен, защото докато е малък живее в черупка в морето. Като порасне хвърля черупката и заживява на кокосовите палми. Яде кокос, като го чупи по много интересен начин – пада с него от палмата и ако не се счупи, пак повтаря упражнението. Те са крадливи като свраките и обичат лъскави неща. Дивите е забранено да се ловуват, но хващат се чрез кокосови капани.
Кокосов рак. Източник: Уикипедия
Следват любопитни факти за Маринската падина- най-дълбокото място е отрито през 1957 г. от руския батискаф „Витяз” – 11 034м, дълга е 2250 км и е широка 69 км. Марианската падина е среща на две тектонически плочи – Марианската и Тихоокеанската. На нашата планета има 37 падини, които заемат 2% от нея. Регулират климата като улавят въглероден двуокис в най-дълбокото. Тихоокеанската плоча е най-старата на планетата и дава възможност да се разбере какво е станало преди 180 мл години. Тихоокеанската плоча се движи и пада под марианската със скорост 1 м в годината. Марианските острови се образуват, защото на дъблочина 2000 м плочата се топи и изригва, затова в района на Тихия океан се намира и огнения кръг – 80% от вулканите на нашата планета се намират там. На хавайските острови се случва обратното – плочата се ражда с 1 м на година. Марианската падина е замерена с въже с тежест през 1885 г. Нещо любопитно – Черни връх и Гранд каньон влизат по 5 пъти в Марианската падина. Всяка година се организират екпедиции, които откриват множество нови организми. В марианската падина е открита най-дълбоководната риба на дълбочина 8 км. За пръв път се спускат хора през 1960 г., те са Дон Уолш и Жак Пикар.Това което ги поразява е изобилието от живото на безумна дълбочина и висока киселинност. Джемс Камерън също се спуска в Маринската падина в Challenger deep. Колкото по-надълбоко се спускаме, толкова по-древни създания се срещат с толкова по-древно ДНК, така че изследването на падината ще ни даде представа за живота на нашата планета. Каквото правим и се случва на брега, има значение за живота и надълбоко. Примерно акото на птиците, когато пада на кораловия риф, става за храна на микроогранизмите. В дълбокото има животни, които са биолуминисценти и по този начин привличат други риби за храна.
Александара започна своя разказа с дървото на живота, което е обособено в три царства-Bacteria, Archaea и Eukarya. Най-многобройни са Архeа и Бактериитe. По-старата класификация се състои от 5 царства: Растения, Животни, Протиста, Монера и Бактериите. Джасем ще разкаже за Монера – те живят в екстеремни условия на голяма дълбочина. Археа са по-древни и обитават марианската падина на голяма дълбочина. Сред тях се срещат термоацидофилни- живеещи при висока температура и ниско pH, защото в тази част на света има подводни вулкани. Други са метаноборазуващите, които изполват за своето съществуване метан, а и също халобактериите живеят в много солени места. Археите са хемоавтотрофи –използват химични източници. Видовете археи могат са да термофили (живeещи при високо температура), ацидофили (при ниско pH) , психрофили (при ниска температура), халофили (при висока солна концентрация), барофили (при високо налягане). Това изисква организмите да имат специални приспособления. Например – на дъното на Марианската падина е открито езеро от течна сяра с температура 170 градуса по целзий, достогава се е смятало, че такова място има само на Юпитер. Там има риби и раци, както и миди. Барофилите могат да се разделят на баротолентни, барофилни и екстремно барофилни, в зависимост от налягането в което живеят. Затова Марианската падина е толкова проучвана, защото може да ни покаже как можем да живеем на дурги планети. Хемосинтезиращите бактерии са сяросинтезиращи, матеносинтезиращи, това са всички, които не ползват фотосинтезата. Има бактерии, които живеят в симбиоза с рибите като произвеждат захари, които се използват от рибите и по този начин рибите не зависят изцяло от падащата отгоре храна от птиците.
Камелия Митева започна своята презентация с ензимите – много интересни молекули, които разрушават други молекули, но могат и да правят такива. Много важни молекули и ензими може да има и в хляба, киселото мляко и виното. В киселото мляко се среща бактерията Lactobacillus bulgaricus, която превръща протеина лактоза в киселина и затова киселото мляко е леко кисело. Съществуват много бактерии с които биотехнолозите и биолозите правят различни неща. В перилните препарати има ензими, които разлагат петната от мазнини или протеини. Това им е основната функция и се произвеждат от бактерии.
Интересната презентация завърши с пожелания от трите водещи.
Посланието на Камелия е да гледаме нагоре към небето, а не надолу в краката си, защото в света има много тайни и неразкрити загадки, кото макат да се открият. И да запазим детското и вълшебното в себе си.
Посланието от Елица е да гледаме нагоре към зведите или към Марианската падина.
Посланието на Александрина е да пазим околната среда, също така и всеки опит да търсим нещо ново е в крайна сметка добро за общото благо.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"