Един животновъд на име Мат Коулман забелязва огромни снежинки, паднали върху едно от неговите пасища в щата Монтана по време на снежна буря през 1887 г. Той разказва, че са били "по-големи от тенджера за мляко".
С диаметър от 38 см и дебелина от близо 20 см, тези колосални снежинки в момента държат рекорда като най-големите снежинки, регистрирани някога според Световните рекорди на Гинес.
Няма фотографски доказателства за огромните снежинки, но това повдига въпроса: възможно ли е снежинка да достигне размерите на чиния? И кога може да се получи?
Такива чудовищни снежинки са рядкост, но не са невъзможни, казва Кенет Либрехт (Kenneth Libbrecht), професор по физика в Калифорнийския технологичен институт. Това е така, защото има често срещано погрешно схващане какво прави снежинката истинска снежинка.
Когато хората говорят за снежинки, всъщност имат предвид снежни кристали, които са единични кристали от лед, в които водните молекули се подреждат в шестоъгълен модел, който "показва онази характерна шесткратна симетрия, която е позната на всички", обяснява Либрехт пред Live Science.
Снежинките, от друга страна, можв да са много различни - от отделен снежен кристал до стотици или дори хиляди снежни кристали, които се чупят и слепват във въздуха, докато падат на земята, за да образуват "парцали" или агрегати.
"Те не са снежни кристали. Хората ги наричат снежинки, но аз обичам да ги наричам пухкави топки, защото това е по-показателно за това каква е формата им", обяснява Либрехт.
Така че е възможно прословутите кълнове, които Коулман е видял в ранчото си за добитък преди повече от век, да са били просто куп ледени кристали, които са се сблъскали заедно, за да образуват една агрегирана снежинка.
Типичният размер на снежния кристал обаче е много по-малък.
След като прекара голяма част от кариерата си в изучаване и фотографиране на снежни кристали, включително писане на няколко книги и създаване на сайт, посветен на темата, Либрехт разказа, че най-големият снежен кристал, който някога е забелязвал в дивата природа, е "чудовище".
"Това е най-големият, който някога съм виждал, около 10 милиметра", посочва Либрехт. "Беше голям колкото малка монета."
В неговата лаборатория, при контролирани условия, където няма вятър, който да раздробява снежните кристали във въздуха и температурите могат да бъдат зададени до идеалните за образуване на снежни кристали минус 15 градуса по Целзий, той вижда лесно как кристалите нарастват до подобни размери.
"Те са горе-долу толкова големи, колкото могат да станат. Изучавам ги от известно време и познавам много други фотографи на снежинки и си сравняваме бележките. Десет милиметра - това е наистина много", разказва Либрехт
Схема как се образуват снежинките. Виждаме как се издига влажен въздух, образува облаци, пада температурата и след това да вали сняг върху Земята.
Причината, поради която снежните кристали са с този размер, се дължи на вятъра.
"Основното ограничение на размера е, че тези големи кристали са доста крехки", отбелязва Либрехт. "Те трябва да растат бързо и ако има вятър, те се разпадат. Така че метеорологичните условия за правене на такива големи кристали са редки."
Въпреки че снежните кристали може да са малки на размер, разнообразието от форми, които могат да приемат, е поразително. През 30-те години на миналия век Укичиро Накая (Ukichiro Nakaya), японски физик, който създава първите в света изкуствени снежинки, документира многото им различни форми в морфологична диаграма, които, в зависимост от температурата и влажността, при които се образуват, могат да варират от прости призми и колони до по-детайлни розетки и папратовидни звездовидни дендрити.
Тази схема, изработена в Калифорнийския технологичен институт, показва как формата на ледените кристали зависи от влажността и температурата. Температурата е най-важният фактор: плочиците са склонни да се образуват от 0 ° С до -3 ° С и от -10 ° С до -22 ° С - червените области, а пръчици са склонни да се образуват от -3 ° С до -10 ° С и под -22 ° С (в зелено). Ниската влажност предизвиква образуването на прости кристални форми, а по-висока влажност - по-сложни кристали. Засега не е ясно защо ледените кристали образуват различни форми при различни температури.
Например дендритите с шесткратна симетрия започват да се образуват при температура под -10° по Целзий, докато колонките се оформят при около -25° С.
"Когато се отглеждат в лабораторията, може да се види какво се случва при различни условия", посочва Либрехт. "Това е забележително разнообразен растеж. Не всички кристали растат при такова разнообразие от форми, което е нещо уникално за леда."
Източник: How big can snowflakes get?, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари