Ние, хората, сме много изобретателни в начините, по които можем да си навредим един на друг - ядрени оръжия, замърсяване, разпространение на смъртоносни патогени.

Макар че е трудно да се каже със сигурност, според множество свидетелства най-смъртоносният ден в човешката история всъщност е резултат от природно бедствие.

Сутринта на 23 януари 1556 г. мощно земетресение разтърсва китайската провинция Шанси, смятана по онова време за "люлка на китайската цивилизация".

Земетресението е продължило само няколко секунди, но се предполага, че е причинило смъртта на 100 000 души, а последвалата каскада от свлачища, пропадания, пожари и глад е отнела живота на общо 830 000 души.

Разбира се, това далеч не е толкова много, колкото общия брой на жертвите на Първата и Втората световна война, или дори на пандемии, глад или наводнения.

Но когато се разглежда един-единствен опустошителен ден, земетресението в Шаанси - известно още като Дзяцинското земетресение, тъй като е станало по време на управлението на император Дзяцин от династията Мин - се смята за най-фаталното, за което се знае. То също така е включено в списъка на най-смъртоносните регистрирани земетресения в историята.

Предполага се, че земетресението е било с магнитуд от 8,0 до 8,3. Много по-мощни земетресения са се случвали както преди, така и след това. Но поради геологията и градоустройството на района по онова време то е причинило непропорционално големи разрушения на околните градове Хуасян, Вейнан и Хуайин.

Местните летописи, които според History.com датират от 1177 г. пр.н.е., описват с редки подробности разрушенията, причинени от земетресението.

В превод на цитат от летописите се твърди, че планини и реки са сменили местата си.

"На някои места земята изведнъж се издигна и образува нови хълмове или пък рязко потъна и се превърна в нови долини. На други места в един миг избликва река или пък земята се пропуква и се появяват нови оврази. Къщички, официални сгради, храмове и градски стени се срутиха изведнъж."

Записано е, че в земята са се отворили пукнатини, които са били дълбоки повече от 18 метра.

Съобщава се, че в Хуасян са се срутили всички сгради, а в близост до епицентъра е загинало около 60 % от населението.

Въпреки сравнително ниския си магнитуд, земетресението е класифицирано като XI (екстремно) по модифицираната скала на Меркали, която измерва интензивността или трусовете на земетресението.

Какво е направило земетресението толкова смъртоносно?

Епицентърът е бил в долината на река Вей, която е уникална в геоложко отношение, тъй като преминава през Льосовото плато в северната част на Централен Китай. Платото е разположено под пустинята Гоби и е образувано от льос: алевровидни седименти, образувани от натрупването на разнасян от вятъра прах, който е ерозирал от пустинята.

Карта на Китай, показваща местоположението на Льосовото плато. Кредит: Feng-Min & Rui-Ying, World Agriculture, 2014 г.

Понастоящем платото е известно с това, че в него редовно се случват смъртоносни свлачища. Но по онова време много къщи са построени директно в меките льосови скали, в които има изкуствени пещери, известни като яодонг.

Когато земетресението ударило в ранните часове на деня, много от тези пещери се срутили, погребвайки намиращите се в тях хора и предизвиквайки свлачища, които се разпространили из цялото плато.

Пясъчни хълмове на Льосовото плато. Кредит: Till Niermann/Wikimedia, CC BY-SA 3.0

Много от сградите в градовете по онова време са били направени от тежки камъни, които са причинили много разрушения, когато са се срутили.

Какво е причинило земетресението?

През района преминават три основни разломни линии: разломът Северен Хуашан, разломът Пиемонт и разломът Вейхе.

В геоложкия анализ от 1998 г. на земетресението от 1556 г. се стига до заключението, че разломът Северен Хуашан е изиграл важна роля за събитието, "тъй като неговият мащаб и премествания са най-големи в изследвания район".

"Трябва да вземем под внимание потенциала за активни разломи и да се подготвим за друго възможно силно земетресение в региона, тъй като разломите са активни сега", заключават изследователите от Пекинския университет.

Според History.com земетресението в Шанси всъщност вдъхновява търсенето на причините за земетресенията и начините за минимизиране на бъдещите щети, причинени от подобни бедствия - каменните сгради са заменени с по-меки и устойчиви на земетресения материали, като бамбук и дърво.

Тъй като човечеството се приближава все повече към нови екологични и антропогенни бедствия, е донякъде унизително да си помислим, че най-смъртоносният ден може да не бъде предизвикан от нас, а от тътен дълбоко в нашата планета.

Справка:

Jian-Jun Hou, Mu-Kang Han, Bao-Long Chai, Heng-Yue Han, Geomorphological observations of active faults in the epicentral region of the Huaxian large earthquake in 1556 in Shaanxi Province, China, Journal of Structural Geology, Volume 20, Issue 5, 1998, Pages 549-557, ISSN 0191-8141, https://doi.org/10.1016/S0191-8141(97)00112-0 

Източник: What Was Behind The Deadliest Day in Human History?, ScienceAlert

Още по темата

30/03/2023

Технологии

Оптичните кабели могат да предупреждават за земетресения

20/02/2023

Земята

Сеизмолозите разполагат с нов инструмент за откриване на следващото голямо земетресение

07/02/2023

Земята

Сеизмолог обяснява опустошителното земетресение в Турция и Сирия. Защо се случи тук

28/02/2023

Земята

Повече от 100 свлачища в Турция след опустошителните земетресения