Тектониката на плочите може да създаде и унищожи континентите, върху които живеем, и това се е случило преди 60 - 40 милиона години, когато са се издигали Хималаите, пише IFLScience.
Изследването на този грандиозен процес, което показа колко маса е изчезнала с него, е описано в Nature Geoscience.
Това, което се крие под нас е не по-малко загадъчно, от това, което ни чака в космоса, а учените сега започват да разбират много неща от епичните процеси на разместването на плочите, подхранвани от горещото сърце на Земята.
По време на сблъсъка между Индия и Евразия, който се е преди между 60 и 40 милиона години, израстват Хималаите и все още се издигат.
Как може половината от масата на два континента да изчезне? За да се отговори на този въпрос, първо трябва да открие, че тя липсва.
Трима изследователи от Университета на Чикаго, използвайки авангарден софтуер, изчисляват със забележителна точност колко земна маса е била там в региона преди, по време и след титаничната среща на тектоничните плочи.
"Това, което открихме е, че половината от масата, че е била там преди 60 милиона години липсва от повърхността на Земята днес," - разказва геофизикът Мигуела Ингълс (Miquela Ingalls) в изявление за прессъобщение на университета.
Проучването установи, че 450 трилиона тона са в неизвестност. Това е огромно количество липсваща материя. Това е около 45 пъти масата на кометата 67P или водната маса на пласт от 500м с площта на Средиземно море.
Единственият начин да изчезне толкова земна кора, е да потъне надолу, но има огромен проблем с тази идея.
Съвременното положение на тектонските плочи. Източник Wikimedia Commons
Според теорията на тектоничните плочи повърхността на Земята се състои от мозайка от около дузина твърди плочи, които се движат една спрямо друга. Тези плочи "плуват" върху горната мантия, а плочите на контитентите са по-натоварени и по-дебели и по-високи от тънките океански плочи.
Когато две плочи се сблъскат, те правят едното от две неща. Ако едната е континентална плоча, а другата - океанска плоча, плочата от сушата изпълзява върху океанската кора, защото последната е по-плътна. Тази океанска кора след това се срива и разтопява в мантията или бавно се разпада и асимилира от околноста си или се срутва на границата с течното външно ядро и остава в това гробище в продължение на милиони години.
Процесът на субдукция процес, при който една тектонска плоча се подпъхва (субдуцира) под друга. Източник Wikimedia Commons
От друга страна, когато две континентални плочи се сблъскат една с друга, и двете с приблизително една и съща плътност, те се огъват, деформират и се издигат нагоре към небето, създавайки огромни планински вериги.
Никой не е мислил, че континенталната кора може да потъне и да остане в мантията както непрекъснато го прави океанската кора. "Ние сме научени, че континенталната кора е плаваща и не може да се спуска в мантията", отбеляза Ингълс .
Ингълс и колегите й използват наскоро ревизирани разчети за движенията на плочите, за да разберат колко големи са били двете плочи в началото на сблъсъка и да синтезират геоложки данни, събирани 20 години от различни региони на Земята, за да се изчислят каква е масата на земната кора в началото на сблъсъка.
Възможностите са ограничени
Имаше само няколко места, където изместената кора може да отида след сблъсъка - някои се забиват нагоре, образувайки Хималаите, някои ерозират и се отлагат като огромни седиментни депозити в океаните, а някои се процеждат от двете страни на сблъскващите се плочи, формирайки Югоизточна Азия.
Geologic correlation of the Himalayan orogen, Nature Geoscience
"Но отчитайки всички тези различни видове загуба на маса, ние открихме, че половината от континенталната кора, участваща в този сблъсък днес липсва", отбеляза Ингълс. "Ако сме отчели всички възможни решения на повърхността, това означава, че останалата маса трябва да е била рециклирана в мантията."
Large-scale subduction of continental crust implied by India–Asia mass-balance calculation, Nature Geoscience
Компютърните симулации на екипа показаха, че често най-простото обяснение е най-вероятното. След като изключиха всяка една друга възможност, те заключиха, че половината от континенталната кора, участваща в тази колосална катастрофа, трябва да е потънала надолу в земните дълбини и рециклирана.
Large-scale subduction of continental crust implied by India–Asia mass-balance calculation, Nature Geoscience
Ако големи области на континентална кора се рециклират обратно в мантията, учените могат най-накрая да обяснят някои озадачаващи геохимични факти. Елементи като олово и уран периодично се изхвърлят от мантията чрез вулканична дейност. Такива елементи се срещат относително често в континенталната кора, но са оскъдни в мантията. Как този континентален материал е навлязъл в мантията?
"Изводът от нашата работа е, че ако гледаме на сблъсъка на системата Индия-Азия като непрекъснат процес, през историята на Земята е налице непрекъснато размесване на земните елементи от континенталната кора обратно в мантията," - разказва Дейвид Роули (David Rowley), професор в геофизични науки. "И те могат след това да излязат повторно и се виждат в някои вулканични материали, които излизат сега от мантията."
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари