"Зелената" енергетика на Германия - много ВЕИ, но и много ТЕЦ

Германия е зеленият лидер на Европа. Каза, че ще спаси света и го прави. Инвестира мащабно в енергийна ефективност, създаде индустрии за производство и инсталиране на вятърни турбини и слънчеви панели и ги набучи навсякъде из земите и моретата си. В резултат днес немските домакинства плащат най-скъпия ток (след Дания) – само зелената им добавка е почти колкото крайната цена в България. Но нали трябват жертви в името на общото световно благо и бъдещото „безплатно“ електричество?

На графиката ясно се вижда огромният ръст на слънцето и вятъра – от 12 до 90 GW в последните 15 г., което прави над 46% от всички инсталирани мощности днес. В комбинация с нулевия ръст в общото потребление на електричество, което през денонощието се движи между 50 и 70 GW, според най-големите ентусиасти тези 90 GW би трябвало да могат да захранят страната. По-запознатите са чували за т.нар. capacity factor, съотношението между реално произведената енергия и пиковата мощност на една инсталация, което за вятъра и слънцето в Германия е съответно около 30% и 12%. С използването му се получава очакван среден комбиниран добив от около 20 GW, който дава основание на ВЕИ теоретиците да приложат следната логика: слънцето грее през лятото и през деня, вятърът духа през зимата и през нощта – следователно, ще получаваме толкова енергия и можем спокойно да затворим 20 GW от лошите ТЕЦ и АЕЦ…

Да, ама не. Въглищните ТЕЦ продължават да си стоят на почти 50 GW (+0.7 GW), а газовите даже са скочили от 20 на 28 GW, тоест общата инсталирана мощност на централи, които работят с фосилни горива, се е увеличила. Ръстът на централите на биомаса (от 1 на 7 GW) е особен казус – според официалните правила те се водят ВЕИ, но реалността е, че емитират даже повече парникови газове и замърсители на единица енергия от въглищата. Само АЕЦ са паднали от 22 на 11 GW. Тоест имаме нетен ефект от +3 GW „мръсни“ централи.

Обяснението за този феномен е просто – приносът на вятъра и слънцето към надеждността на енергийната система, в условията на изменчивото време на умерения пояс, е нулев. Януари, 2017 г. прекрасно онагледи този факт.

В продължение на 12 дни вятърът и слънцето произвеждат средно по-малко от 5 GW електричество, а за дълги периоди на пиково потребление след ранния залез спадовете са под 2 GW. Ако немската система беше конструирана така, че да разчита на тези 20 GW ВЕИ, в продължение на 12 дни щеше да има постоянен недостиг от 15 GW. Това са около 4.3 TWh енергия, която трябва да дойде от някъде, за да не спре най-голямата икономика в Европа. Абсолютният анти-рекорд е постигнат на 8 януари, 2017 г., от 17 до 20 ч., когато 90 GW мощности дават 0.3 GW енергия, тоест нищо.

Най-голямата инсталация за съхранение на енергия в батерии в света стартира работа тези дни – „гигантски“ масив от 400 литиеви батерии на Tesla с общ капацитет от 0.00008 ТWh. Тя ще свърши някаква работа за квартал в Южна Калифорния, където вятърът и слънцето не спират толкова за дълго. Но в януарска Германия би могла да покрие само 0.0018% от горните 4.3 TWh енергия, а струва $100 милиона. Колко подобни ще са нужни?

Ето затова Германия държи всичките си конвенционални централи в непрекъсната бойна готовност и няма как да ги затвори. През студения януари те осигуряват практически всичката електроенергия (ВЕЦ там са малко и няма как да станат повече), а когато се наложи помагат и „мръсните“ полски ТЕЦ и френски АЕЦ. А ако немците разчитаха повече на „зелено“ електричество, вместо на газ и нафта, за отопление (само 4% днес)? Даже не ми се мисли.

Да обобщим: Имаме много ВЕИ, но и много ТЕЦ и в крайна сметка – много скъп и точно толкова климатично-лош ток, колкото и преди 15 г.

А ако вкараме в сметките транспорта и отоплението – нефт, газ, топлофикации и др.? Тогава говорим за общото енергийно потребление, от което електричеството е около половината. Делът на изкопаемите горива в общото енергийно потребление в Германия е спаднал от 83% на 82% от 2005 до 2015 г., a вятърът и слънцето днес дават общо 3.3%, тоест целият енергиен преход до момента е довел до практически нулев резултат. Ами сега?

Аз лично не си го представях точно така, макар че експертите винаги са били наясно. Дали политиците скоро ще го осъзнаят и признаят? Едва ли. Те ще обвинят съседните държави за неуспеха и ще опитат да вкарат цяла Европа в тази авантюра. И вече го правят.

Но да не се отчайваме напълно. Тази история изглежда по напълно различен начин в земите по-близо до екватора, между 40 градуса северна и южна ширина. Неслучайно, от няколко години инвестициите във ВЕИ се случват преди всичко там. Да, вятърът и слънцето могат. Но за това, следващият път.

Статията е публикувана в sustainability.bg под заглавие "Енергийният преход в Германия: Ами сега?" и любезно предоставена от автора й Боян Рашев.

Още по темата

12/01/2017

Земята

Климатичен хазарт. Заплашват ли антиядрените движения нашето бъдеще?

23/10/2016

Технологии

Защо не трябва да следваме примера на Германия