В природонаучен музей в с. Дорково могат да се видят пейзажи, скулптури и възстановени в реални размери животни, но най-голямата атракция е скулптурата на мастодонта Ананкус в реалните му размери.
Палеонтологичният музей в с.Дорково, област Пазарджик в Родопите, представя находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността „Елин кладенец“ около с.Дорково.
Най-голямото в света находище на струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Открити са над 600 кости на 15 m2 площ. Все още находището не е развито и се виждат стърчащи кости от скалите. През 80-те години на миналия век природната забележителност „Палеонтологично находише Дорково“, известно и с изкопаемите животински останки от плиоценската епоха, е обявена за защитена територия, а находището е обявено за природна забележителност на 31 януари 1990 г.
Първият, който обръща внимание на това находище още в началото на 30-те години на миналия век е местният учител Манов Чолев, когато негови ученици му носят необичайно голям зъб. В региона се носи легенда, че местността „Елин кладенец“ е дъно на пресушено езеро, в което са живели огромни водни чудовища. По този начин местните хора си обяснявали необичайно големите кости, които намирали.
Но нищо не е предприето до повторното му откритие от геолози на тогавашната фирма „Редки метали“. А първото научно палеонтологично проучване е организирано от акад. Тодор Николов и геолози от Софийския университет.
Палеонтологичното находище нашумява по-късно благодарение на множеството вкаменелости, открити на това място в резултат от проведените българо-френски палеонтологични разкопки (1985 1987 г.). Те са организирани от Националния природонаучен музей при БАН с участието на Националния естествено-исторически музей в Париж, по инициатива на проф. Николай Спасов. Научен ръководител на експедициите е проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс, Париж.
Учените предполагат, че изключителното натрупване на вкаменени кости от животни в находището край Дорково е в резултат на природно бедствие, унищожило край брега на древна река цяло стадо мастодонти (Anancus arvernensis). Голямо засушаване е причинило измирането им от жажда край последните водоизточници, по този начин костите на мастодонтите със своите огромни размери са послужили да задържат костите на други измрели животни, пометени от придошлите в последствие води.
Село Дорково разкрива с богатата си фауна напълно непознатата доскоро природа в Югоизточна Европа от преди 5 мил. години, с по-топъл и влажен климат от сегашния и мозаичен пейзаж с обширни, разредени годи. Според палеоботаника проф. Д. Иванов в българските гори отпреди 5 млн. години е доминирал дъбът, разпространени са били кестенът, брястът, букът, елата.
Съществували са и такива екзотични за днешната европейска растителност видове като гинко и магнолия. Подлесът е бил съставен от чемшир и вечнозелените храсти рододендрон и лавровишня. По-късно учените съобщават, че в района са живели девет архигрупи бозайници. Част от находките са изпратени във Франция за реставрация и консервация, по-късно са върнати отново в България.
Палеонтологическите разкопки продължават няколко години съвместно с български и френски екипи през август месец в годините 1985 г. и 1987 г. Тези проучвания са довели до открития, благодарение на които находището край с. Дорково е световно известно със множеството палеонтологически останки. Намерени са костни останки от над 30 вида гръбначни животни: над 600 кости на едри бозайници (мастодонти, два вида редки древни маймуни, примитивни коне хипариони, елени, носорози, тапири и др.), а също и множество останки от гризачи и насекомоядни бозайници. Около 80% от останките принадлежат на мастодонти (два открити в находището вида). По находките от птици от проф.3. Боев са описани един нов род и два нови вида за науката. Дорково е най-богатото находище на останки от мастодонта ананкус арвернензис (Anancus arvernensis) в света и едно от най-богатите на фосилни животински останки ранноплиоценски находища в Европа.
Находището край с. Дорково се приема днес за един от основните „репери“, маркиращи началото на плиоцена в Източна Европа. По време на разкопките находището е постоянно посещавано от множество туристически групи.
Гостите на музея, могат да се докоснат до истински мастодонт в своята среда от преди 5 мил. години: плиоценска гора, крясъците на маймуни, тръбния зов на хоботните и тропота от копита на древните коне хипариони и още много. Всичко това е благодарение на учените от Националния природонаучен музей, художници и реставратори.
Пейзажи, скулптори и възстановени в реални размери животни могат да се видят в музея, но най-голямата атракция е скулптурата на мастодонта ананкус в реалните си размери.
Автор на мастодонта е българина Велизар Симеоновски, който работи като художник анималист в Чикагския музей по естествена история. Всички макети и рисунки са съобразени с най-новите научни открития свързани с палеонтологията и данните, които имаме за плиоцена.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари