Бебетата се раждат с микроби и това е добре за тях. Нашите микробиоми (микробите, които живеят върху и в нас) са мънички, но мощни пазачи на здравето ни. Учените обаче все не разбират докрай как и кога тези микроби се появяват за първи път при бебетата.
Но едно скорошно проучване, публикувано в списание Naturе, показа, че микробите, живеещи вътре и върху бебетата, родени със секцио и онези, родени вагинално, са били почти неразличими.
Това означава, че бебетата се сдобиват с микроби още преди да се родят.
Самото раждане вероятно е важен източник на микроби, подозират някои изследователи. Пътешествието през родовия канал обгръща бебето с бактерии от неговата майка. Цезаровото сечение пък, вероятно носи различни бактерии, поне веднага след раждането.
Тази разлика дава повод за вагиналата посявка, която се състои от взимане на проба от вагината на майката и поставянето й върху устата, очите, лицето и кожата на бебето веднага след раждането му със секцио. И макар много родители да искат изпълнение на тази процедура, относно ползите от нея има доста разногласия. Все още няма единно мнение относно това как, и дори кога, видът раждане засяга микробиома.
"Това е съмнително", коментира Кйерсти Аагаард (Kjersti Aagaard) специалист по фетална медицина от Медицинския колеж "Бейлър" в Хюстън, САЩ, пред списание Science.
Настоящите изследвания не поставят ясна граница между ефектите на самото цезарово сечение от онези при някои болести или условия, които правят този вид раждане предпочитано, като диабет при майката или затлъстялост, обяснява Аагаард. Други въпроси, като този, дали бебето е получавало антибиотици или е кърмено, също допринасят за неяснотата на въпроса.
В опит за изясняване на темата, Аагаард и нейните колеги са проучили микробиомите на 81 бременни жени. По-късно те са прибавили втора група от 82 жени, чиито микробиоми са определени при раждането на децата им.
Веднага след раждането бебетата с цезарово сечение са имали различни микробиоми в устата, носа и кожата от онези, родени вагинално. Възможно обяснение е, че тези бебета се третират различно веднага след раждането, обяснява Аагаард.
Микробиомите в бебешкия мекониум се оказват подобни, независимо по какъв начин са се родили бебетата. Но между четири и шест седмици по-късно тези разлики в устата, носа и кожата при родените със секцио в по-голямата си част са изчезнали, уточнява Аагаард.
Микробите, живеещи вътре в и върху бебетата, родени със секцио и онези, родени вагинално, са били почти неразличими, докладват учените след края на проучването си.
В зависимост от това къде живеят, до месец след раждането на бебето популациите от микроби вече са придобили ясно очертани идентичности, са открили още изследователите. Микробните общности в носа, например, лесно могат да се различат от онези в червата. Тези регионални разлики са признак на изненадваща микробна зрялост, коментира Аагаард. "Следродилните микробиоми започват да изглеждат като възрастни малко по-бързо отколкото ние сме оценявали", добавя тя.
Резултатите повдигат интересни въпросителни: ако видът раждане не е един от основните определящи микробиомите, то тогава как и кога бебетата се сдобиват с микроби; възможно ли е микробите от майката да влизат в ембриона по време на бременността - правдоподобна идея предвид на някои предишни проучвания. При едно от тях генетично маркирана бактерия, посята в бременна мишка, се е показала в червата на фетуса един ден преди прогнозната дата на раждане - резултат, който предполага, че бактерията е преминала от майката към плода.
Аагаард и нейните колеги са открили доказателства за микроби в плацентата на хората. В момента проучват дали микробите, или части от тях, преминават през плацентата от майката към бебето. Ако това се окаже така, то тогава бебетата срещат своите микроби, за добро или лошо, още преди своето раждане.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари