Генетичен превключвател може да изтрие спомените ни

Наука ОFFNews Последна промяна на 04 юли 2016 в 12:25 4057 0

Откритието, че спомените могат да бъдат изтрити чрез манипулиране само на един ген, е направено от учени от Католическия университет в Лувен (Белгия) и Института по невробиология Лайбниц, Германия, съобщава ScienceDaily

Резултатите от изследването са публикувани в списание Biological Psychiatry.

Екипът е експериментирал с мишки, при които е модифициран само един ген - невропластин, така че да може да се изключва и включва. Този ген, който е слабо проучен досега, играе важна роля в пластичността на мозъка, включително върху способността да се запаметява.

Доказано е, че дисфункцията на този ген е свързана с намалени интелектуални способности и шизофрения.

Генномодифицираните мишки били обучени да намират правилния път в кутия-лабиринт, като започват, когато светне лампа в начална точка. Този процес на обучение се нарича асоциативно учене. Най-известният му пример е кучето на Павлов, което асоциира звука на камбана с получаване на храна, като започва да отделя слюнка при звуков или светлинен сигнал.

С други думи, мишките били ангажирани в асоциативно учене на базата на условни рефлекси. Когато след обучението "изключили" невропластина, гризачите веднага забравяли всичко, което са научили. В същото време, контролната група мишки, у които генът продължава да работи, успешно продължават да се справят със задачата на преминаване на лабиринта. 

След изследване на активността на мозъка на гризачите, учените открили, че след изключване на невропластина, клетъчният механизъм, отговорен за съхраняването на спомените, работи по-зле. Тази разлика се вижда дори на нивото на отделен неврон. 

"Бяхме изумени да открием, че деактивирането на един единствен ген е достатъчно да заличи асоциативните спомени, създадени преди или по време на изпитанията. Деактивирането на гена невропластин се отразява на поведението на мишките, защото пречи на взаимодействието между мозъчните клетки", коментира професор Детлеф Балщун (Detlef Balschun) от Католическия университет в Лувен, един от водещите автори на изследването.

Според професора, по-нататъшните експерименти ще покажат дали невропластинът играе също толкова важна роля и в други форми на паметта. 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !