Всяко нещо има своята тъмна страна. Когато хората сме развили големите си мозъци, ние сме се превърнали в най-умните животни на планетата и това ни е позволило да колонизираме буквално цялата планета. Но за да се разрасне нашия мозък, според една теория, клетките ни са станали по-малко склонни към самоубийство - а това ни е направило по-уязвими на ракови заболявания.
Когато клетките се повредят или вече не са необходими, те се саморазрушават с помощта на процес, наречен апоптоза. В развиващите се организми, апоптозата е точно толкова важна, колкото и клетъчния растеж за образуването на тъкани и органи - тя помага структурите да се "подрежат" до крайната им форма.
Унищожавайки повредените клетки, апоптозата пречи на някои клетки да се превърнат в тумори. "От край време е известно, че понижената апоптична функция се свързва с появата на рак," разказва Джон Макдоналд (John McDonald) от Georgia Institute of Technology в Атланта.
Макдоналд сравнил епителни клетки при хора, шимпанзета и макаци и открил, че в сравнение с клетките от други примати, нашите клетки по-трудно претърпяват апоптоза. Когато били подложени на съединения, предизвикващи апоптоза, човешките клетки реагирали много по-слабо от клетките на шимпанзета и макаци.
Понижена активност на гени
През 2009 г., Макдоланд открил, че експресията на гените подпомагащи апоптозата е понижена при хора, а експресията на гените, които я възпрепятстват са повишени. Известно е, че гените участващи в апоптозата са се изменили рязко по време на еволюцията на човека. Това изследване осигурява допълнително доказателство за потиснатата апоптоза при човешки клетки.
Макдоналд предполага, че понижената способност за апоптоза при хората може да обясни защо мозъците ни са толкова големи спрямо размера на тялото, в сравнение с шимпанзета и други животни. Когато малкото на дадено животно започне да се развива, то бързо образува огромен брой неврони, след което някои от тях биват премахнати чрез точно такава програмирана клетъчна смърт. След един определен момент произведството на нови мозъчни клетки силно се понижава.
Човешките зародиши могат да потискат апоптозата в много по-ниска степен в сравнение с други животни, което може би е позволило на мозъка ни да се разрастне. "Естествения отбор би толерирал понижената апоптична функция единствено ако носи някаква полза, например повишаване размера на мозъка," разказва Макдоналд. Протеини наречени каспази играят съществена роля в апоптозата и ако те се изключат при мишки, животните развиват огромни мозъци.
Епителните клетки обаче не са неврони, отбелязва Джеймс Нунън (James Noonan) от Университета Йейл. "Остава да се провери дали това се случва и в развиващия се мозък." Според Нунън идеята не бива да се пренебрегва, но просто са необходими допълнителни доказателства.
По-големи мозъци - по-дълъг живот
Тод Приъс (Todd Preuss) от Yerkes National Primate Research Center в Атланта, щата Джорджия твърди, че по-ниските нива на апоптоза биха могли да обяснят защо хората живеят толкова по-дълго от другите примати, което ни позволява да прахосваме ценно време за добиване на знания, вместо да го инвестираме изцяло в правене на деца. "Животните с по-голям мозък общо взето живеят по-дълго," твърди той.
"Връзката с рака е наистина интригуваща," добавя Приъс. Към момента няма достатъчно данни за честотата на рак при другите примати, но туморите при маймуните изглежда са редки. Това показва, че трябва да сме внимателни при интерпретиране на резултати от изследвания с рак, при които са използвани животински модели. "При хората се наблюдават редица специфични модификации, на които все още не сме обърнали достатъчно внимание".
По материали от: PLoS One
Източник: New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари