Култивирането на месо в лаборатория може да нанесе повече вреди на климата в дългосрочен план, отколкото отглеждането на добитък, твърдят учени в ново проучване.
Животновъдството е фактор, допринасящ за глобалното затопляне, затова се търсят алтернативни източници на месо. Оказва се, обаче, че лабораторно отглежданото месо може да засили вредата, в зависимост от това как е получена енергията, използвана в тези лаборатории.
Нарастват притесненията за климатичното въздействие на консумацията на месо. Около една четвърт от парниковите газове са продукт на селското стопанство. Производството на говеждо месо е считано за най-големия замърсител заради отделянето на метан и азотен оксид от говеждия тор, но и от процесите на хранене. Допълнителни газове се отделят и от наторяването, обработването на земята за пасища и производството на храни за животните.
Заради тези климатични влияния и идеите за устойчиво развитие, в последните години учените търсят начин за получаване на месо във фабрики или лаборатории, отглеждано от животински клетки. Един от търсените ефекти е значително по-ниското отделяне на парникови газове, особено метан.
Докъде стигат усилията за отглеждане на месо в лаборатория?
През 2013 холандски учени произведоха първият хамбургер, отгледан в лаборатория. Оттогава интересът не спира, както и напредъка.
Процесът представлява събиране на стволови клетки от животинска тъкан и насочването им към диференциация (процес на развитие на клетката в определен тип тъкан - бел.ред.) в мускулни влакна, които после биват развити и отгледани до достатъчна маса мускулна тъкан, която може да бъде обособена като месо.
Калифорнийски фирми са напреднали доста, като например компанията Just, която произвежда пилешки хапки. Други компании също инвестират в тази област, но въпреки обещанията все още никой не е успял да направи масово производство, което да стигне за продан до широката публика.
Какво открива новото проучване?
Учени от Оксфорд разглеждат дълготрайния ефект от култивирането на месо срещу класическото животновъдство. Те обясняват, че в предишните изследвания, различните емисии от животновъдството са приравнени към техния еквивалент на въглероден диоксид. Но според изследователите това не дава пълна информация, тъй като метанът и азотният оксид имат друго въздействие върху климата.
"Един тон отделен метан има много по-голямо затоплящо въздействие от въглеродния диоксид. Въпреки това, той остава в атмосферата около 12 години, докато CO2 остава и се натрупва с хилядолетия," пояснява съавтора професор Реймънд Пиерюмбер (Raymond Pierrehumbert). "Това означава, че ефектът на метана в дългосрочен план не се натрупва и се влияе сериозно от увеличаването или намаляването на емисиите с времето."
Климатичният модел, създаден от учените показва, че при някои условия и в дълъг период от време, може да се окаже, че култивираното месо има по-голям ефект на затопляне. Това се получава, защото лабораториите отделят почти изцяло въглеродни емисии, които остават за дълго в атмосферата, резултат от производството на енергия.
"Климатичното въздействие на култивираното месо ще зависи от това до каква степен се използва възобновяема енергия и колко ефективен е процесът на производството", предвижда водещият автор д-р Джон Линч (John Lynch). "Ако за отглеждането на лабораторното месо се изисква значително повече енергия, то може да се окаже по-вредно за климата от кравите."
До какво би довела промяната в консумацията на месо?
"Възможно е това да бъде толкова енергийно ефективно, че да замени една дейност с голямо въздействие, с такава с по-малко", предполага д-р Линч."Но съдейки по съществуващите в момента системи за култивиране на месо, още не можем да направим такава оценка."
Авторите смятат, че освен върху климатичните промени, култивирането на месо може да има и други благоприятни ефекти, като намалено замърсяване на водите. Според други експерти обаче, не може да се даде еднозначна оценка.
"Изкуствено полученото месо може да доведе до наличието във водата на различни органични и неорганични вещества. Процесът изисква производството на големи количества органични и неорганични молекули като хормони, растежни фактори и др. които да се използват за отглеждането на месото," казва професор Жан-Франсоа Окет (Prof Jean-Francois Hocquette) от Френския Национален Институт за Селскостопански Изследвания, който не е участник в изследването.
Още е рано да предвиждаме дали това ще откаже хората да консумират култивирано месо, защото то на практика още не е излязло от лабораториите. Според някои учени съществуват и други бариери, които трябва да бъдат преодолени преди лабораторното месо да стане потребителски хит.
"Много от консуматорите не са чували за култивирано месо, а други и не знаят, че обикновеното месо има вредно въздействие върху климата," коментира д-р Крис Браянт (Dr Chris Bryant) от Университета в Бат, който също изучава проблема. "Потребителите, които са чували за култивираното месо на първо място мислят за ползата за животните. Като знаем това, въздействието върху околната среда би било проблем за някои от тях. Част от консуматорите, които искат да водят природосъобразен начин на живот, вече се отказват от употребата на месо и млечни продукти."
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари