Любовният триъгълник между гиганската птица моа, трюфели и горите в Нова Зеландия

Ваня Милева Последна промяна на 16 януари 2025 в 00:00 2106 0

моа, гъби и букове

Кредит НаукаOFFNews

Екосистема на любовния триъгълник: моа, гъби и букове

Преди гигантските нелетящи птици в Нова Зеландия, моа, да изчезнат преди около 600 години, те са играли важна роля в екосистемата на архипелага. Загубата им може да има последици за други видове.

Екологичната роля, която са играли моа, все още не е напълно изяснена.

Ново изследване, публикувано в Biology Letters, хвърля светлина върху връзката между моа, вид местна гъба, подобна на трюфел, и дърво.

Ръка с ръкавица държи фосилен копролит Копролит на моа (неизвестен вид) от долината на река Дарт. Кредит: Janet Wilmshurst.

Изследването се основава на копролити на моа - вкаменени изпражнения - сред които са и такива, за които преди се е смятало, че принадлежат на какапо. ДНК анализът всъщност показа, че някои от тях са принадлежали на един от най-малките видове моа - планинската моа, Megalapteryx didinus.

Планинските моа са били с тегло под 50 кг, макар че сред останалите 9 вида най-големите са достигали до над 3 м и 250 кг. При липсата на големи бозайници - хищници и конкуренти в горските масиви на Нова Зеландия е имало голям брой големи, нелетящи птици.

Изследването на екскрементите се отплаща

"Като палеоеколози - еколози, изучаващи екосистеми от миналото - се интересуваме много от динамиката между видовете", разказва водещият автор Александър Бъуст (Alexander Boast) пред списание Cosmos.

"Много е трудно да се направи това", допълва Бъуст.

"Ако се разглеждат фосилните кости, може да се направят изводи за хранителния режим или поведението. Но да се получат преки доказателства за взаимодействието между видовете е много трудно. Копролитите са чудесни в това отношение, защото имаме последния ден или два от поведението на едно животно отпреди стотици хиляди или милиони години."

Изчезналата гигантска птица моа Megalapteryx didinus. Кредит: George Edward Lodge чрез Wikimedia Commons.

Бъуст и колегите му от държавния институт "Manaaki Whenua - Landcare Research" в Нова Зеландия са се превърнали в своеобразни експерти по къснокватернерните копролити в Нова Зеландия, което ги разсмива.

Кватернерният период включва последните 2 епохи в историята на Земята: плейстоцен (от преди 2,58 млн. до преди 11 700 години) и холоцен (от преди 11 700 години до днес).

"Изследвахме копролити, които са на съвсем млада възраст", разказва Бъуст. "Това е удобно в Нова Зеландия, защото ако искате да изучавате изчезванията, в Нова Зеландия са се случили доста късно в глобалната сфера".

Хората се заселват в Нова Зеландия преди около 700 години, посочва Бъуст - много по-късно, отколкото в повечето други части на света. Това означава, че до съвсем скоро тя е имала сравнително "девствена" природна екосистема.

"Най-старите копролити, които са открити в Нова Зеландия, датират отпреди около 8000 години, но един от тези, които изследвахме, бе на около 600-700 години", разказва Бъуст. Друг копролит е бил на 2000 години.

Бъуст съобщава, че екипът му е използвал усъвършенствано метабаркодиране, за да анализира ДНК, запазена в копролитите, което е позволило на изследователите да идентифицират не само вида, който е произвеждал древния тор, но и неговата храна.

Случайно екипът идентифицира местна гъба, която е била консумирана от древната моа.

Трюфели за моа

Ярко оцветената гъба, Gallacea scleroderma, принадлежи към група "трюфелоподобни" гъби, включваща самите истински трюфели. Тази група не се отваря, за да освободи спорите си, както познатите ни гъби.

"Те не могат да разпръснат тези спори по естествен път. Всъщност те са приспособени за разпръскване от животни.", обяснява Бъуст.

"Добър пример е, разбира се, самият трюфел. Той дори не се появява над земята и се развива изцяло в земята. И първоначално е бил разпръскван от животни като дивите свине, които са били привлечени от много силния аромат."

Но птиците нямат много силно обоняние като бозайниците. Екипът на Бъуст предполага, че гъбите, подобни на трюфелите в Нова Зеландия, са се адаптирали по начин, който заобикаля това.

"Птиците имат много силно цветно зрение и намират храна предимно с помощта на зрението", обяснява Бъуст. "Така че изглежда, че е имало някакъв вид мимикрия. На практика тези гъби изглеждат като плодове на горската почва, което е забележително."

Ярколилава гъба върху мъх Gallacea scleroderma. Кредит: Noah Siegel, Arthur's Pass.

Бъуст добавя, че има сериозни доказателства, че съвременните птици като какапо - самата тя критично застрашена - също са се хранили с гъбите.

Екосистема на любовния триъгълник

Въпросните гъбички също са микоризни, които живеят в почвата и имат близки симбиотични отношения с местните дървета - често големи, горски дървета.

"Евкалиптите например са напълно зависими от микоризните гъби", посочва Бъуст. "А в Нова Зеландия имаме южен бук, който съставлява около една трета до две трети от всички гори в Нова Зеландия."

Той обяснява, че в случая с връзката между дърветата и гъбите моа е налице "тристранен мутуализъм" - когато два вида са си взаимно изгодни, без да си вредят един на друг.

Сега, когато едно от звената в тази верига - моа - е премахнато, може да има последващи ефекти за гъбите и дърветата, а и не само. 

Бъуст отбелязва, че степента на въздействието все още се проучва.

Гора от южен бук. Кредит: Wikimedia Commons 

Гъбите, които сега по-трудно се размножават, може би са важни за здравето на почвата, както и за разпространението на южните букови дървета.

Бъуст твърди, че инвазивни видове като валаби, елени и диви прасета сега запълват екологичната ниша, оставена от моа, и може да изострят проблема.

"Екзотичните гъби често са и микоризни и те не са в симбиоза с местните дървета, а с екзотичните. Имаше статия, в която се обсъждаше потенциален екологичен срив, при който се налага нов мутуализъм, за да се създаде нова екосистема."

Подобни промени могат да отнемат хиляди години, за да се оформят напълно, посочва Бъуст. Засега е ясно, че отсъствието на моа оказва влияние върху приятелите му - гъбите и дърветата.

"Смятаме, че моа може да са били особено добри разпръсквачи в сравнение с някои други местни птици", добавя Бъуст. "Те имат голямо тяло, може да са консумирали много неща и да са се придвижвали между различни типове местообитания."

"Разбира се, много е интересно да разгледаме една минала екосистема, но ние се опитваме да разберем колко сложни са били екосистемите в миналото и какви могат да бъдат дългосрочните последици от изчезването", подчертава Бъуст.

"Ето защо смятаме тази работа за много важна."

Справка: DNA and spores from coprolites reveal that colourful truffle-like fungi endemic to New Zealand were consumed by extinct moa (Dinornithiformes); Alexander P. Boast, Jamie R. Wood, Jerry Cooper, Nic Bolstridge, George L. W. Perry and Janet M. Wilmshurst; Biology Letters, Published:15 January 2025 https://doi.org/10.1098/rsbl.2024.0440 

Източник: Ecological meltdown identified in relationship between extinct Moa and a truffle-like fungi,  Cosmos magazine

    Най-важното
    Всички новини
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !