Дебатът за Истанбулската конвенция доби сюрреалистични оттенъци и вече предвеща края на мъжкия пол, семейството, християнството и човечеството. Противниците ѝ предупреждават нашествие на третия пол, за нова мигрантска вълна - този път от транссексуални и интерсексуални!, и епидемия от искащи да сменят пола си деца.

"Истанбулската конвенция: истини и лъжи", Мая Младенова

Тези, които в момента се чувстват най-заплашени от заложения, според тях, "трети пол" в Истанбулската конвенция, не е зле да се замислят за причините за хомофобските си настроения. Защото възможно е зад тях, както и зад категоричните пристрастия и изрични изявления за собствената им правилна хетеросексуална сексуална ориентация да се крият страсти, които се опитват да потиснат.

Според легендарния Зигмунд Фройд хората често имат най-отрицателни нагласи към неща, които тайно жадуват, но смятат, че не трябва да имат. Той нарича този защитен механизъм "формиране на реакция" - яростна битка срещу външния символ на чувствата, които вътрешно се задушават.

Това е убедителна теория, но съществуват и емпирични доказателства, че хомофобията може да е причинена, поне отчасти, от потискането на хомосексуални желания.

Едно проучване, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology, разкрива, че онези, които са най-враждебно настроени към гейовете и имат силни анти-гей възгледи, самите те може да имат влечение към собствения си пол, макар и прикрито, съобщава Scientific American.

"Това изследване показва, че ако чувствате този вид интуитивна реакция към някаква група, трябва да си зададете въпроса: "Защо?", отбелязва съавторът Ричард Райън (Richard Ryan), професор по психология в Университета в Рочестър. "Такива силни емоции трябва да са повод за самоанализ".

"Понякога хората се чувстват застрашени от гейовете и лесбийките, защото се страхуват, в известен смисъл, от собствените си импулси" , разказва Райън пред LiveScience. "... и можем да им съчувстваме, защото може да са отвратени от другите, защото са отвратени от себе си."

Райън предупреждава обаче, че тази връзка е само един от източниците на анти-гей чувствата.

Скритата хомосексуалност

В четири проучвания изследователите разглеждат несъответствията между това, което хората казват за своята сексуална ориентация и скритата им сексуална ориентация на базата на тест за реакция за време. Проучванията включват 784 студенти от Германия и САЩ.

Студентите трябва да категоризират възможно най-бързо думи и снимки, показани им върху компютърен екран по скала от 10 точки, като се започне от „гей” до „хетеро”. Компютърът измерва техните времена на реакция. Думите включват "гей", "хетеросексуален", "хомосексуален", а снимките показват хетеросексуални и гей двойки.

Преди всяка дума или образ се появява думата "аз" или "другите", която светва на екрана в продължение на 35 милисекунди - достатъчно дълго, за да могат участниците подсъзнателно да обработят думата, но достатъчно кратко, че да не могат съзнателно да я видят. Според теорията, известна като семантична асоциация, когато "аз" предшества думи или изображения, които отразяват вашата сексуална ориентация (например, хетеросексуални изображения за хетеросексуален човек), ще сортирате тези изображения в хетеросексуалната категория по-бързо от случаите, когато "аз" предшества думи или изображения, които не съответстват на вашата сексуална ориентация (например хомосексуални изображения за хетеросексуален човек). Тази техника, адаптирана за подобни изследвания за оценка на нагласи като подсъзнателни расови предразсъдъци, надеждно разграничава самоопределящите се като хетеросексуални и тези, които се самоопределят като хомосексуални.

С помощта на тази методика изследователите идентифицират подгрупа от участниците, които въпреки че се самоопределят като изключително хетеросексуални, показват някакво ниво на еднополово влечение (тоест, асоциират "аз" със свързани с хомосексуалност думи и снимки по-бързо, отколкото асоциират "аз" с хетеросексуални думи и снимки). Над 20% от самоопределящите се като строго хетеросексуални индивиди показват такова несъответствие.

За отбелязване е, че тези индивиди значително по-често от другите участници подкрепят анти-гей политика, готови са да дадат значително по-строги наказания за извършителите на дребни престъпления, ако са хомосексуални и изразяват по-голяма враждебност към хомосексуалните (също измервано с помощта на подсъзнателно асоцииране).

„По този начин нашите изследвания показват, че някои от тези, които се противопоставят на хомосексуалността, мълчаливо таят еднополовите си влечения”, заяви Райън пред The New York Times.

Какво води до това потискане?

Част от причините за това противоречиво поведение се крие в семейната среда.

Естествено, хомофобските изявления може да произтичат от авторитарни родители, особено такива с хомофобски възгледи или заради традицията и общите настроения в обществото. Те карат младежите да потискат истинските си влечения.

„Открихме, че участниците, които съобщават, че имат подкрепата и приемането на родителите си, имат по-близки заявена и скрита сексуална ориентация и по-малко са податливи на хомофобия. Хората, чиято заявена сексуална идентичност е в противоречие с тайното им сексуално привличане, много по-често са били под строг контрол от родителите си, не приемат и са по-предубедени срещу хомосексуалистите” - отбелязва Райън.

Разбира се, не всички, които „мразят” гей мъжете и лесбийките и водят кампании срещу тях, тайно чувстват еднополово привличане. Но поне някои от тези, които се противопоставят на хомосексуалността, вероятно са хора, които се борят срещу част от себе си. Страдат не само тези, които са мишена на анти-гей кампаниите, но често и тези, които я водят. „Добре е да не забравяме, че всички участници заслужават нашето съчувствие”, заключава проф. Райън

Няколко скандални примера

Често демонстрираната крайна агресия към хомосексуалните може да е индикатор за личен вътрешен конфликт със собствената си сексуална ориентация.

Този вътрешен конфликт може да се види в някои нашумели случаи, в които публични личности с ярки анти-гей изявления са уличени в хомосексуални връзки, казват изследователите. Например, евангелският проповедник Тед Хагард (Ted Haggard), който проповядваше, че хомосексуалността е грях, подаде оставка след скандал с бивш мъж проститутка през 2006 г.

^{Тед Хагард и жена му след скандала. Снимка: denverpost.com}

Лари Крейг (Larry Craig), американски сенатор, който се противопоставя на включването в законодателството на наказания за престъпления от омраза заради сексуална ориентация, е бил арестуван по подозрение за похотливо поведение в мъжка баня. Глен Мърфи Джуниър (Glenn Murphy Jr.), ръководител на Младежката Национална Републиканска конвенция (Young Republican National Convention) и противник на еднополовите бракове, се призна за виновен, след като бе обвинен в сексуално нападение на друг мъж.

Видният анти-гей активист и съосновател на консервативната организация "Семеен съвет за научни изследвания" (Family Research Council) Джордж Рикърс (George Rekers), според съобщения, е забелязан през 2010 г. с мъжки ескорт, нает от Rentboy.com. Според репортажите неговият придружител потвърди, че Рикърс е гей.

"Смеем се или се забавляваме с такова крещящо лицемерие, но всъщност тези хора често може да са жертва на потискане, сдържане на вътрешните си импулси и да изпитат прекомерно чувство на заплаха", коментира Райън. "Хомофобията не е смешна, понякога може да има трагични последици".

Още по темата

09/12/2017

Животът

Два геномни варианта вероятно са свързани със сексуалната ориентация

25/10/2017

Човекът

Психолози превърнаха консерватори в либерали с един странен мисловен експеримент

09/09/2017

Животът

Междукултурни доказателства сочат генетични фактори в основата на хомосексуализма

01/12/2016

Животът

Политическата коректност е в центъра на културните войни (видео)