В пещера в Южна Франция учени откриват малко парче нишка, усукано преди 40 000 до 52 000 години от неандерталци, което се явява най-старото известно доказателство за прежда, създавана от хората. Това е поредното доказателство, че неандерталците вероятно са били доста по-умни, отколкото се смяташе досега.
Международен екип от учени открива фрагмента от нишка с дължина 6 мм, закачен към тънко парче кремък, докато провеждат разкопки в праисторическата каменна пещера в Абри дьо Мара. Това е рядка находка, имайки предвид, че органичните материи най-често се разлагат с времето, а още повече, защото това е най-старото доказателство за текстилна технология.
Разкопките при Абри дьо Мара. Кредит: M-H. Moncel
Този фрагмент от три нишки може би е бил увит около дръжката на инструмент или е бил част от мрежа или торбичка, въпреки че е възможно и преждата и кремъкът да са открити заедно случайно. Въпреки това такава прежда може да е "станала незаменима част от ежедневието" в употребата й за направата на дрехи, постелки и други предмети, необходими за оцеляването.
Фрагментът от Абри дьо Мара е два пъти по-стар от увитите фибри, открити в обекта Охало II в Израел, датирани на около 19 000 години, които преди бяха считани за най-древното доказателство за фрагмент от влакна.
Изображенията и микроскопският анализ показват, че трите слоя увити влакна са сгънати заедно, така че да се получи нишка, доказвайки, че са променени от хората. Спектроскопичният анализ показва, че нишките са направени от целулоза, вероятно добита от вътрешната страна на кората на нецъфтящи растения, подобни на иглолистните.
Снимка със сканиращ електронен микроскоп на неандерталското въженце от Абри дьо Мара. Кредит: M-H. Moncel
"Фрагментите от нишка от Абри дьо Мара е най-старото пряко доказателство за технология на влакна до днес. Изработката им показва детайлни екологични познания за дърветата и как да бъдат трансформирани в напълно различни функционални съставки. Технологията на влакната вероятно е била важна част от всекидневния живот и вероятно е оказвала влияние върху сезонната организация и мобилност", обясняват авторите в своето изследване, публикувано в Scientific Reports.
Неандерталците като цяло са считани за не толкова технологически развити, колкото съвременните хора, но все повече доказателства предполагат, че те са използвали развити за времето си инструменти и дори са се гмуркали в морето, за да събират миди, необходими за направата им. Ранните хора са имали и афинитет към морската храна и всичко това показва, че може би не са били толкова по-низши от съвременния човек, колкото се е смятало преди. Тези открития помагат на учените да разберат по-добре когнитивните способности на неандерталците докато са обитавали Земята преди 300 000 до 30 000 години.
Създавайки прежда, въжета или нишки, може да е означавало, че неандерталците са разбирали базова математика, която участва в увиването на влакната, както и познание за растежа и сезонността на дърветата, които са необходими, за да се съберат фибрите.
"Още повече, производството на въжета изисква когнитивно разбиране на броя и операционна памет за сетивността в този контекст. Имайки предвид продължаващите разкрития за неандерталското изкуство и технология, е трудно да погледнем на неандерталците като нещо друго, освен когнитивно равни на съвременните човеци", добавят учените.
Източник: IFLScience - Tiny 40,000-Year-Old Yarn Made By Neanderthals Is Earliest Evidence Of Fiber Technology
Още по темата
Животът
Неандерталците са се хранили и с морска храна, доказват новооткрити останки
Човекът
Новооткрит скелет доказва, че неандерталците са погребвали мъртвите си
Човекът
Оказва се, че някои неандерталци са умеели да плуват и да се гмуркат за миди
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари