В световен мащаб случаите на тежки заболявания от грип са между три и пет милиона годишно, а смъртните случаи са между 291 000 до 646 000, според Световната здравна организация и американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията. Стойностите се различават значително всяка година.
Но как убива грипът? Краткият и болезнен отговор е, че в повечето случаи тялото се убива само, опитвайки се да се излекува, подчертава Ферис Джейбр (Ferris Jabr) на страницата на ScientificAmerican.com.
"Смъртта от грип не е като смърт от куршум или ухапване от паяк черна вдовица", отбелязва Амеш Адалия (Amesh Adalja), лекар, специалист по инфекциозни заболявания от Университета Джонс Хопкинс. "Присъствието на самия вирус не е това, което убива. Инфекциозното заболяване винаги е сложно взаимодействие със самия заразен организъм".
След като навлезе в тялото обикновено чрез очите, носа или устата, грипният вирус започва да кара човешките клетки в носа и гърлото да правят негови копия. Натрупаните вируси предизвикват силен отговор от имунната система, която изпраща батальони от белите кръвни клетки, антитела и молекулярни медиатори, за да се елиминира заплахата. Т- клетките атакуват и унищожават тъканта, приютила вируса, особено в дихателните пътища и белите дробове, където обичайно се загнездва вирусът. При повечето здрави възрастни този процес работи и те се възстановяват в рамките на дни или седмици. Но понякога реакцията на имунната система е твърде силна, унищожава толкова много тъкан в белите дробове, че те вече не могат да осигурят достатъчно кислород в кръвта, което води до хипоксия и смърт.
При други случаи не самият грипен вирус предизвиква мощния и потенциално смъртоносен имунен отговор, а по-скоро вторичната инфекция, която се възползва от изтощената имунна система. Обикновено бактерии от вида Streptococcus или Staphylococcus инфектират белите дробове. Бактериалната инфекция в респираторния тракт може потенциално да се разпространи в други части на тялото и кръвта, което води до септичен шок - опасен за живота, обхващащ целия организъм, агресивен възпалителен отговор, който вреди на много органи.
Въз основа на изследвания при аутопсии, Катлийн Съливан (Kathleen Sullivan), шеф на отдела по алергология и имунология в Детската болница във Филаделфия, казва, че около една трета от хората, които умират от свързани с грипа причини, издъхват, защото вирусът претоварва имунната система; друга трета умират от имунния отговор към вторични бактериални инфекции, обикновено в белите дробове; а останалата трета загиват поради увреждане на един или повече органи.
Освен бактериалната пневмония, вторичните усложнения на грипа са много и варират от сравнително леките инфекции на синусите и ушите до много по-тежки, като например възпаление на сърцето (миокардит), мозъка (енцефалит) или мускулите (миозит и рабдомиолиза). Те могат също така може да включват синдром на Рей, загадъчна болест на мозъка, която обикновено започва след вирусна инфекция и синдром на Гилен-Баре, друго, предизвикано от вирус заболяване, при което имунната система атакува периферната нервна система. Понякога синдромът на Гилен-Баре води до частична или почти пълна парализа, което от своя страна налага механична вентилация, за да може пациентът да диша. Тези усложнения са по-рядко срещани, но могат да бъдат фатални.
Броят на хората, които умират от имунен отговор към първоначалната вирусна инфекция в сравнение с вторичната бактериална инфекция, зависи отчасти от вирусния щам и чистотата на помещенията, в които са настанени болните. Някои проучвания показват, че по време на прочутата глобална грипна пандемия от 1918 г., повечето хора са починали от последващи бактериални инфекции. Но по-вирулентни щамове, като например тези, които предизвикват птичия грип, по-често убиват от собствения отговор на имунната система. "Хипотезата е, че вирулентните щамове предизвикват силна възпалителна реакция", обяснява Адалия. "Също така зависи от възрастовата група, която е засегната. По време на пандемията H1N1 от 2009 г., предимно засегнати бяха млади хора и видяхме много случаи на първична вирусна пневмония."
Повечето смъртни случаи, свързани с грипа, са сред децата и възрастните хора, две групи, които са твърде уязвими. Имунната система е адаптивна мрежа от органи, които се учи как най-добре да разпознава и реагира на заплахите с течение на времето. Тъй като имунната система на децата е още "необучена", тя не може да реагира оптимално. Имунната система на пациентите в напреднала възраст пък често е отслабена от възрастта и основни заболявания. Както много младите, така и най-възрастните по-трудно прекарват и се възстановяват от атаката на собствената си имунна система. Освен децата на възраст между 6 и 59 месеца и хората над 65 години, тези, които са подложени на най-голям риск от развитие на потенциално фатални усложнения са бременните жени, здравните работници и хората с определени хронични заболявания, като ХИВ/СПИН, астма и др.
Най-ефективният начин да се предотврати грипа и неговите многобройни потенциално смъртоносни усложнения е да се ваксинирате.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
8563
1
05.04 2018 в 01:12
Последни коментари