Бразилски палеонтолози са описали най-големия динозавър, намиран в страната им. Негов фосил е лежал в склада на музея 60 години, преди да му обърнат внимание, съобщава AFP. Описание на животното е публикувано в списание PLOS One.
Реконструкцията на изчезнали животни от намерени при разкопки фосили е дълъг и сложен процес, който изисква значителни ресурси. На палеонтолозите често се налага да възстановяват облика на изкопаемите от отделни кости или техни фрагменти. Затова много находки лежат в трезорите, изчаквайки изследователите да намерят време и ресурси да ги проучат.
Така се е случило и с фосилите, намерени от първия бразилски палеонтолог Левелин Айвър Прайс (АLlewellyn Ivor Price) през 1953 година. Образците представляват фрагменти на гръбначен стълб на голям динозавър. Поради липсата на средства и квалифициран персонал те са съхранявани в хранилището на Музея на науките за Земята в Рио де Жанейро около 60 години. Според музейният директор Диоженес де Алмейда Кампос (Diogenes de Almeida Campos) дори и сега страната разполага само с десет сериозни експерти по изкопаеми влечуги.
Изследването, което продължи четири години, показа, че фосилизираните останки са принадлежали на представител на титанозаврите - подгрупа тревопасни динозаври, включваща някои от най-големите изчезнали динозаври. Дължината на масивния динозавър с дълга шия и опашката е била 25 метра. Той получава името Austroposeidon magnificus и става първият известен представител на своя биологичен вид, най-близо до групата Lognkosauria.
Директорът на музея Диоженес де Алмейда Кампос с фрагментите от шийни прешлени на австропосейдон. Снимка: gerente.com
Вкаменелостите, принадлежащи на австропосейдона, са открити случайно по време на строителството на път в щата Сао Пауло. Те са били от геоложки слой на Късната Креда на възраст приблизително 66 милиона години. Според Кампос, който е един от авторите на работата, състоянието на останките предполага, че динозавърът е убит и изяден от хищници.
Фрагмент от шийно ребро Austroposeidon magnificus. Снимка: Kamila L. N. Bandeira et al., PLOS One, 2016
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари