Нов вид панда е открит от български учени. Това за момента е последната известна и „най-еволюирала“ европейска гигантска панда. Тя е бродила из гористите влажни зони на България преди около шест милиона години.
Откритите в архивите на Националния природонаучен музей две вкаменелости на зъби, първоначално открити у нас в края на 70-те години на миналия век, са ново доказателство за съществуването на огромен роднина на съвременната гигантска панда. За разлика от днешната емблематична черно-бяла мечка обаче тя не е разчитала единствено на бамбука за прехрана.
"Въпреки че не е пряк предшественик на съвременния род гигантска панда, тя е негов близък роднина", обяснява професор Николай Спасов от музея, чиито открития са публикувани на 1 август 2022 г. в рецензираното списание Journal of Vertebrate Paleontology.
"Това откритие показва колко малко все още знаем за древната природа и демонстрира също така, че старите открития в палеонтологията могат да доведат до неочаквани резултати, дори и днес."
Зъбите - горен карназиален зъб (последен горен предкътник и първи долен молар) и горен кучешки зъб - първоначално са каталогизирани от палеонтолога Иван Николов. Той ги добавя към музейните находкаи от вкаменени съкровища, след като са открити в Северозападна България преди десетилетия. Този нов вид е наречен Agriarctos nikolovi в негова чест.
"Те имаха само един етикет, написан неясно на ръка", спомня си професор Спасов. "Бяха ми нужни много години, за да разбера каква е находката и каква е възрастта ѝ. След това ми отне и много време, за да разбера, че това е непозната вкаменелост на гигантска панда".
Въглищните залежи, в които са открити зъбите - които са им придали черен оттенък - предполагат, че тази древна панда е обитавала гористи, блатисти райони.
Там, през епохата на миоцена, тя вероятно е консумирала предимно вегетарианска храна - а не е разчитала единствено на бамбук.
Вкаменелости от бамбук, който е основна храна на съвременната панда, са рядкост в европейските фосилни записи, особено в българския късен миоцен. Освен това зъбите не изглеждат достатъчно здрави, за да смачкват дървесните стъбла.
Вместо това тя вероятно се е хранила с по-меки растения, което е в съответствие с общата тенденция към увеличаване на зависимостта от определени растения в еволюционната история на тази група.
Споделянето на околната среда с други големи хищници вероятно е подтикнало гигантските панди към вегетарианство.
"Вероятната конкуренция с други видове, особено с месоядните и вероятно с други мечки, обяснява по-тясната хранителна специализация на гигантските панди към растителната храна в условията на влажни гори", обяснява професор Спасов.
Но зъбите на A. nikolovi са осигурявали достатъчна защита срещу хищници, се предполага в статията. Освен това кучешките зъби са сравними по размер с тези на съвременната панда, което предполага, че са принадлежали на животно с подобен размер или само малко по-малко.
Авторите предполагат, че видът A. nikolovi може да е изчезнал в резултат на климатичните промени, вероятно заради "месинската криза на солеността". Това събитие, при което Средиземноморският басейн е пресъхнал, е променило значително заобикалящата го сухоземна среда.
"Гигантските панди са много специализирана група мечки", добавя професор Спасов. "Дори ако A. niklovi не е била толкова специализирана по отношение на местообитанията и храната, колкото съвременната гигантска панда, изкопаемите панди са били достатъчно специализирани и еволюцията им е свързана с влажни, гористи местообитания. Вероятно климатичните промени в края на миоцена в Южна Европа, довели до засушаване, са имали неблагоприятен ефект върху съществуването на последната европейска панда."
Съавторът Цигао Дзяндзуо (Qigao Jiangzuo) от Пекинския университет, Китай, е с основна заслуга за определянето на идентичността на това странно животно до принадлежността му към Ailuropodini - група в семейството на мечките Ursidae. Макар че тази група животни е известна най-вече с единствения си жив представител - гигантската панда, някога те са обитавали цяла Европа и Азия. Интригуващо е, че авторите предлагат два потенциални пътя за разпространението на тази група.
Едната възможна еволюционна траектория предполага, че тези предшественици на гигантските панди се насочват от Азия и завършват с A. nikolovi в Европа. Професор Спасов обаче е скептичен към тази хипотеза, заявявайки, че палеонтологичните данни показват, че "най-старите представители на тази група мечки са открити в Европа". Това навежда на мисълта, че групата може да е възникнала в Европа и след това да се е насочила към Азия, където са се развили предците на друг род - Ailuropodinae. Възможно е тези ранни панди по-късно да са се развили в Ailuropoda - съвременната гигантска панда.
Справка: “Discovery of a late Turolian giant panda in Bulgaria and the early evolution and dispersal of panda lineage” 1 August 2022, Journal of Vertebrate Paleontology.
DOI: 10.1080/02724634.2021.2054718
Източник: Europe’s Last Panda? New Discovery of Species Closely Related to Giant Panda
Taylor & Francis Group
Още по темата
Животът
Голямата панда от миоцена е имала загадъчен допълнителен „палец“
Животът
Най-старите следи от човешки предци на Крит са още по-стари
Човекът
Нов човешки прародител, открит в Германия, променя представите за човешката еволюция
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари