Не е лесен сексуалният живот на жирафите. Подобно на много други чифтопитни животни като кози и антилопи, мъжките жирафи трябва да анализират урината на женските, за да разберат дали са готови за правене на бебета.

За съжаление да достигнат до земята, за да се помиришат локвичките урина, е трудно за високите няколко метра животни. Затова мъжките трябва да убедят женските да уринират и да пробват течността, преди да стигне земята.

В нова статия, публикувана в списание Animals, тайните на сексуалния живот на жирафите, както и може би траурен ритуал, са описани от двама ветеринарни учени от Калифорнийския университет в Дейвис - Линет Харт (Lynette Hart) и Бенджамин Харт (Benjamin Hart).

Изследователите наблюдават тези силно социални животни, които се събират при водоемите в Намутони, национален парк "Етоша" в Намибия и виждат как компенсират трудността да достигнат земята с твърде високопоставените си глави. Тук те стават свидетели на това как мъжките изследват една женска 102 пъти.

"Те трябва да побутват женската", обяснява Линет Харт, "казвайки на практика: "Моля, уринирай сега". И често тя го прави. Той трябва да я накара да му помогне. Ако не го направи, той разбира, че няма да му се получи с нея."

За да направи това, високият мъжки потупва по дупето малко по-ниската женска. В някои случаи той може просто да се мотае и да чака наблизо. Някои женски в период на разгонване изчакват мъжкия да се приближи, за да пишкат.

^{Група жирафи, събрани на водопой в националния парк Етоша в Намибия. Кредит: Lynette Hart/UC Davis}

След като мъжкият жираф поеме малко урина в устата си, той вдига глава, понякога изплюва струята от устата си като опитен сомелиер, прави гримаса, за да позволи на урината да премине през специализиран отвор в небцето му в така наречения вомероназален или якобсонов орган.

По този начин той оценява феромоните, за да определи дали женската е възприемчива към ухажванията му.

Вомероназалните органи на другите копитни животни имат ясно изразени връзки както през носа, така и през устата, но при жирафите носната връзка е ограничена - пример за това как и другата им анатомия се е променила заедно с екстремния им ръст.

^{Мъжки жираф проточва устни към урината на женска, за да я подуши. Кредит: Lynette Hart/UC Davis}

Изследователите имат и примери за предупредително ръмжене на жирафите. Някога се е смятало, че жирафите са мълчаливи, но напоследък е доказано, че те кашлят, подсвиркват, ръмжат, хъркат и дори зловещо бучат помежду си през нощта.

Но освен свидетелствата за интимните отношения на жирафите, авторите на на статията наблюдават и дълга, очевидно траурна, процесия от животни, преминали покрай тях, за да погледат един от своите мъртви събратя.

Разбира се, важно е да не антропоморфизираме животните. В края на краищата, както разсъждават изследователите, жирафите може да са търсели кости за дъвчене.

Те са забелязали тези гигантски тревопасни да гризат кости почти всеки ден от наблюденията си. Макар че това смущаващо поведение, наречено остеофагия, е наблюдавано и преди, смятало се е, че е рядко срещано. Защо изобщо се среща при жирафите, не е известно, но други тревопасни го използват, за да увеличат приема си на калций.

Изглежда обаче, че това е доста рисковано - няколко жирафа в крайна сметка са заклещили костите в устата си, без да могат да ги извадят.

"Хората обичат да наблюдават жирафите", отбелязва Бенджамин Харт. "Мисля, че колкото повече обществото разбира за тях, толкова повече ще се интересува от тяхното опазване".

Да се надяваме на това, тъй като броят на този рядък останал пример на мегафауната продължава да намалява благодарение на обичайните причини - загуба на местообитания, бракониерство и екологични промени.

През 2016 г. проучване установи, че броят им е спаднал с до 40 % за 30 години, поради което жирафите бяха официално включени в списъка на застрашените видове на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) като уязвими.

Може би знанието, че външният им вид не е единственото странно нещо при тях, ще ни помогне да се убедим, че е нужно да останат възможно по-дълго сред нас.

Справка: Flehmen, Osteophagia, and Other Behaviors of Giraffes (Giraffa giraffa angolensis): Vomeronasal Organ Adaptation
Lynette A. Hart and Benjamin L. Hart 
Animals 2023, 13(3), 354; https://doi.org/10.3390/ani13030354 

Източник: The Sex Li, ves of Giraffes Are Weirder Than We Ever Realized, ScienceAlert