Сложният произход на домашната котка води до Тунис

Ваня Милева Последна промяна на 22 април 2025 в 00:00 9687 0

Дива котка.

Кредит Animalia.bio (CC BY 4.0)

Дива котка.

Домашната котка е съпровождала ранните земеделци по време на неолита, разпространявайки се из Европа заедно със земеделието, това е традиционното мнение на изследователите за един от най-близките човешки спътници. 

Две нови мащабни изследвания – едното водено от Университета в Рим "Тор Вергата" съвместно с 42 институции, а другото – от Университета в Ексетър с участници от 37 институции – разкриват много по-сложна история. И двете насочват вниманието към Тунис като вероятен произход на домашната котка.

Изследванията, които комбинират обширни генетични данни с археологически доказателства, оспорват традиционната хронология за домашните котки в Европа и изтъкват културни и религиозни фактори като ключови движещи сили зад опитомяването и разпространението на котките.

Котките отдавна представляват загадка за археолозите, тъй като техните скелетни характеристики и митохондриална ДНК често се припокриват с тези на дивите им роднини.

Екипът от Университета "Тор Вергата" провежда палеогеномни анализи на древни котешки останки от 97 археологически обекта в Европа и Анатолия, както и музейни проби от Италия, България и Северна Африка.

В изследването, публикувано като предпечат в bioRxiv под заглавие "Разпространението на домашните котки от Северна Африка и тяхното въвеждане в Европа през последните две хилядолетия" (The dispersal of domestic cats from Northern Africa and their introduction to Europe over the last two millennia), се анализират 70 генома с ниско покритие, 17 съвременни и музейни генома, както и 37 котешки останки с радиовъглеродно датиране.

Резултатите от ядрената ДНК показват, че домашните котки се появяват в Европа едва от I век сл. н. е., хиляди години по-късно от предполагаемото дотогава.

Същият екип идентифицира две основни вълни на тазпространение – по-ранната пренася диви котки от Северозападна Африка в Сардиния още през II век пр. н. е., а втората, по време на Римската империя, разпространява котки с генетика, сходна със съвременните линии домашни котки, из цяла Европа – отново с произход Тунис.

В паралелното изследване на Университета в Ексетър "Преразглеждане на времето и обстоятелствата около опитомяването на котките" (Redefining the timing and circumstances of cat domestication, their dispersal trajectories, and the extirpation of European wildcats), учените анализират 2 416 котешки кости от 206 археологически обекта и съпоставят морфологични данни с генетични находки.

Те откриват, че домашни котки се появяват в Европа още през началото на първото хилядолетие пр. н. е., преди разцвета на Римската империя. Специфични митохондриални хаплогрупи се установяват в Британия още през IV–II в. пр. н. е., което предполага контакт през желязната епоха. Следват нови вълни по време на римския, късноантичния и викингския период.

Макар и по различен маршрут и времева рамка, и двете изследвания подчертават Тунис като изходна точка на домашната котка.

Докато по-старите модели разглеждат опитомяването основно като резултат от съжителство с хората за борба с гризачите, новите открития добавят и културни, и религиозни аспекти. В Египет котките са обожествявани заедно с богини като Бастет, което води до тяхното мумифициране и разпространение по религиозни канали.

В гръцко-римската традиция котките се свързват с Артемида и Диана, а в скандинавската митология – с богинята Фрея. Така вярванията и ритуалите значително ускоряват географското разпространение на котките.

И двете изследвания документират кръстосване и конкуренция между новопристигналите домашни котки и местните европейски диви котки. Доказателства показват упадък на дивата популация още в първото хилядолетие сл. н. е., вероятно поради конкуренция, болести и хибридизация.

Въпреки разликите в хронологията и пътищата на разпространение, основният извод е един – опитомяването и разпространението на котките в Европа се случва по-късно и под силно културно влияние.

Откритията опровергават схващането, че котките са част от неолитните селища и показват, че разчитането единствено на митохондриална ДНК може да изкриви картината.

Като цяло, изследванията преобръщат представите ни за един от най-близките човешки спътници. Вместо тихо да следват ранните земеделци, котките навлизат в Европа на няколко вълни след опитомяването си в Северна Африка – движени от културни практики, търговия и религиозна почит.

Справка:

M. De Martino et al, The dispersal of domestic cats from Northern Africa and their introduction to Europe over the last two millennia, biorxiv (2025). DOI: 10.1101/2025.03.28.645893

Sean Doherty et al, Redefining the timing and circumstances of cat domestication, their dispersal trajectories, and the extirpation of European wildcats, biorxiv (2025). DOI: 10.1101/2025.03.28.645877

Източник:The complex origin story of domestic cats: Research points to Tunisia, Justin Jackson, Phys.org

    Най-важното
    Всички новини