Хората рядко дават адекватна оценка на собствените си качества. Някои, заради несигурността си, не успяват да разпознаят своите добри страни. Но обикновено тенденцията е друга - повечето хора мислят, че са по-талантливи и привлекателни от другите, а също и морално превъзхождат останалите хора, което по дефиниция не може да бъде вярно.
Нови доказателства показват, че това се случва, защото хората, надценяващи себе си, са по-добри в умението да убедят другите в своите таланти, което им позволява да се издигнат до позиции, които не заслужават.
Този, който надценява собствените си способности, е склонен да поема задачи, които не са по силите му. Можем да си предствавим, че това някога често е завършвало фатално - това е загадка за еволюционните психолози, които трудно могат да си обяснят как се е запазило това поведение през хилядолетията.
Разбира се, еволюционно неизгодно е и поведението на подценяващите себе си, но може да се очаква, че средно хората ще се справят, тъй като повечето оценки са близки до реалността. И все пак едно проучване установи, че това не е така.
Д-р Петер Швардман (Peter Schwardmann) от Мюнхенския университет представи доказателства защо прекомерното самочувствие остава толкова често сред хората.
В статията на Швардман, публикувана в Nature Human Behavior, се описва как 688 души изпълняват интелектуално трудна задача. След това на произволно избрана половина от участниците се предлагат пари, ако успеят да убедят в кратък разговор непознати, че са се справили добре.
Преди да се срещнат с непознатите, участниците са помолени да оценят своите резултати от теста. Онези, които успяват да убедят другите, че са се справили добре, са оценили представянето си по-високо от останалите. За да се увери, че тестът измерва истинските убеждения на участниците - а не просто перчене - Швардман дава и финансови стимули за онези, които могат да предвидят точно как са се представили спрямо другите участници. Това би трябвало да ги накара да изразят честно мнението си за представянето им.
Швардман стига до извода, че хората смятат, че ще могат по-добре да заблудят другите, ако са се убедили в собствената си гениалност, и затова правят точно това.
И явно са прави. Участниците, които твърдят, че в анкетата са се справили добре, е по-вероятно да убедят другите в своето добро представяне, отколкото хората със същите резултати, но с по-реалистична оценка на представянето си. За да е по-трудно на участниците да убедят другите в успеха си, хората, които трябва да бъдат заблудени, получават собствени финансови стимули, печелейки пари, ако могат да направят точна оценка на това как наистина се е справил всеки човек, претендиращ за успех в задачата.
Надценяването на собствените способности или представяне може да се отрази добре на отделния индивид, но социалните ефекти от това поведение са друг въпрос.
Всеизвестен е ефектът на Дънинг-Крюгер, според който невежеството по-често поражда самоувереност, отколкото знанието. Това е ефект, от който сме поразени всички, поне в някоя област.
Не е трудно да се досетим за примери на хора, които явно са неподходящи за позициите, които заемат, които са постигнали това, убеждавайки себе си, а след това и другите, че могат да си свършат работата си. Това може да доведе до катастрофални последици.
Източник: To Fool Others, First You Must Fool Yourself, IFLScience
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари