Дали хората са еволюирали, за да преследват плячка на дълги разстояния?

Ваня Милева Последна промяна на 15 май 2024 в 00:00 1726 0

Хората имат изключителна способност да бягат на дълги разстояния

Кредит Rawpixel

Хората имат изключителна способност да бягат на дълги разстояния

Преди появата на пушките много култури по света са ловували, преследвайки плячката си на големи разстояния. Енергията, получена от ловуване по този начин, може далеч да надхвърли енергията, изразходвана за бягане, установяват изследователи, затвърждавайки аргумента, че хората са еволюирали да бъдат издръжливи на дълго бягане.

"Мисля, че нашата статия е много силен аргумент за важността му в миналото", разказва Юджийн Морин (Eugene Morin) от Университета Трент в Канада. "Нещо, което се смяташе за маргинално, сега се оказва обща стратегия в световен мащаб."

Хората са спортисти с изключителна издръжливост, способни дори да изпреварват животни като коне на разстояния от десетки километри. Имаме мускули, изградени за издръжливост, а не за сила, и можем да се охладим, като се потим много.

"Тези характеристики могат да бъдат обяснени само в контекста на бягането", отбелязва Морин. "И няма много причини хората да бягат на дълги разстояния, освен лов."

Предполага се, че хората са еволюирали, за да преследват плячката си, докато плячката стане твърде изтощена или прегрята, за да бяга повече.

Тази идея, известна като хипотезата за издръжливостта при бягане, е обект на разгорещени дебати. Една от критиките е, че бягането изразходва много повече енергия в сравнение с ходенето. Друга казва, че не се срещат  съвременни хора, използващи тази ловна техника, което показва, че не е много ефективна.

И така, Морин и Брус Винтерхалдър (Bruce Winterhalder) от Калифорнийския университет, Дейвис, първо правят оценка на енергията, изразходвана за улавяне на плячка по време на лов на издържливост, спрямо енергията, получена от улавяне на плячка с различни размери. За всички, освен за най-малката плячка, бягането побеждава ходенето според тяхното моделиране.

Лов на издържливост (лов на изтощение) е метод на лов, при който ловецът, който е по-бавен от плячката си, я преследва и постига резултата благодарение на по-голямата си упоритост. 

Това е така, защото бягането не изразходва много повече енергия на километър, но може значително да съкрати продължителността на преследването. Бягането 4 километра, за да се хване животно, е по-ефективно от ходенето 8 километра например.

На практика ходенето обикновено изобщо не работи, отбелязва Морин, тъй като ловът често разчита на преследване на плячката толкова интензивно, че тя прегрява. "В повечето случаи това изисква бягане", обяснява Морин.

Морин и Винтерхалдър са търсили потвърждение на хипотезата си в разкази за различни народи, написани от антрополози или мисионери от 1500 г. нататък. Те откриват около 400 описания на лов на издържливост на дълги разстояния от цял ​​свят, повечето от преди 1850 г.

Например разказ за хората от Беотук от Нюфаундленд описва продължително преследване на елен.

"Еленът отначало лесно изпреварва преследвача си, но след пробег от четири или пет мили той спира и бива скоро настигнат; пак тръгва и пак го настигат; отново и отново той е изпреварван", се казва в него. Друг разказ описва лов на издържливост на стада кози в Хавай.

Лов на издържливост. Кредит: Wikimedia Commons

Бягане по сняг

За изненада на Морин има и разкази от по-студени региони, докато известните преди това примери са от по-горещи, сухи региони.

"Ние ловувахме лоса, като го преследвахме със снегоходки, и можехме да бягаме цял ден като вълци", разказва човек от народа на Гуичин от Аляска и Канада.

Идеалните условия за това са дебел сняг с достатъчно здрава кора, за да издържи човек, носещ снегоходки, но не достатъчно здрав, за да издържи по-тежка плячка, разказва Морин.

Той също така посочва, че възможността за бягане на дълги разстояния е била високо ценена способност, като многобройни разкази за състезания по бягане на дълги разстояния са били част от културата на народите по целия свят.

"Трудно е да се спори с резултатите от техния анализ, които ясно подкрепят други анатомични, физиологични, археологически и генетични доказателства, че хората са еволюирали да бягат на дълги разстояния за лов", разказва Даниел Либерман (Daniel Lieberman) от Харвардския университет, един от привържениците на същата хипотеза. "До изобретяването на съвременните технологии ловът на издържливост е бил широко разпространен и много успешен."

"Мисля, че прегледът им е супер интересен", коментира Кара Уол-Шефлър (Cara Wall-Scheffler) от Тихоокеанския университет в Сиатъл, която е критична към хипотезата. Но тя също така посочва, че продължителното бягане се споменава само в 2% от всички разкази за лов, разгледани от проучването.

Хенри Бън (Henry Bunn) от Университета на Уисконсин-Медисън споделя, че остава скептичен към хипотезата. Бън смята, че методът не би проработил в р5айони с храсти, където предполагаено са еволюирали хората, и където ловците бързо биха изгубили от поглед бягащата плячка. Той също така смята, че ловците в този случай биха уловили предимно млади или стари животни, но неговият екип откри зъби от заклани животни в разцвета си на едно място на 2 милиона години.

Справка: Morin, E., Winterhalder, B. Ethnography and ethnohistory support the efficiency of hunting through endurance running in humans. Nat Hum Behav (2024). https://doi.org/10.1038/s41562-024-01876-x 

Източник: Did humans evolve to chase down prey over long distances?,  New Scientist

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !