Хората те наричат "Робин Худ на науката". Какво мислиш относно това?
Някои хора могат да спорят, че това е неточно, тъй като Робин Худ е бил крадец, а свободното копиране на информация не може да се квалифицира като кражба. Копирането не е същото като обирането, защото собственикът не загубва своето притежание.
Но ако основната идея зад Робин Худ не е кражбата, а социалната справедливост, тогава се съгласявам.
Какво те вдъхнови да създадеш Sci-Hub?
Бях активен участник в онлайн общности за учени. Тези общности се базираха на форуми - остарялата уеб-технология, която предшестваше социалните мрежи. Това, което правеха всички студенти и изследователи там, е да си помагат взаимно в свалянето на платена литература. Заинтересувах се и се ангажирах много. Две години преди това на мен вече ми се беше наложило да пиратствам много платени публикации, докато работех по моя последен проект в университета, който беше посветен на мозъчно-машинните интерфейси (brain-machine interfaces). Затова аз знаех добре как да го правя и имах необходимите инструменти.
След изпращането на десетки или стотици статии за изследвания ръчно исках да разработя скрипт, който да автоматизира моята работа. Ето как Sci-Hub стартира. Първите потребители на скрипта бяха членове на онлайн форум относно молекулярна биология.
Първоначално нямаше цел всички знания да станат безплатни. Скриптът беше предвиден да направи живота на общността по-лесен, т.е. да направи процеса по отключване на документи по-бърз и по-удобен. Идеята беше частично вдъхновена от анонимизиращите сайтове. Такъв пример е anonymouse.org/anonwww.html. В него можеш да поставиш адрес и той ще бъде отворен през прокси сървър.
Тези сайтове се използват, например, за да се заобиколи цензурата в интернет. Аз активно използвах тези сайтове и след това се замислих: защо да не мога да направя същото за научните публикации? Потребител поставя адрес към статията и тя ще се отвори.
Фактът, че скриптът беше предназначен да осигурява документи, а не да направи цялата наука безплатна, беше от критично значение, защото позволи на сайта да расте продължително за няколко години. Ако бях опитала да сваля милиони документи бързо (както Арон Шварц се опита да направи) и след това да ги разпространя, със сигурност щях да се проваля още отначало.
Ти бързо се превръщаш в герой на движението за свободен достъп. Каква е твоята водеща философия?
Има две причини да се вдъхновя от свободния достъп. Първата е практична, защото аз самата нямах достъп до изследванията, от които имах нужда. А втората е по-философска. Харесвам идеята за комунизма и идеята, че знанието трябва да е публично, а не интелектуална собственост, е много свързана. Това е особено вярно за информацията. Изследователските статии се използват за комуникация в науката. Думата "комуникация" обаче предполага обща собственост поначало.
По-късно се запознах с работите на Робърт Мъртън (Robert K. Merton), откривател на социологията за науката. През първата половина на 20-ти век Мъртън забелязва, че общата собственост на знанието (т.е. комунизмът) и една от съществените характеристики на науката, която я прави да работи. Той открил, че концепцията за интелектуалната собственост е самопротиворечаща си.
Като благочестив пират, аз мисля, че авторските права трябва да бъдат премахнати. Поне някакви промени в закона трябва да се направят, за да се забранят преследванията и съдебните разпореждания срещу свободното осигуряване на научно знание и образователни ресурси.
Това е различен подход от преобладаващото движение за свободен достъп, което настоява, че издателските модели, не законите, трябва да се променят. Но идеята е същата.
Какви отговори получи в Sci-Hub?
Много на брой подробни отговори, които получих, са на руски, защото имаме активна общност тук. Ще ви преведа някои от тях.
"Аз съм от Първи московски държавен медицински университет Сеченов (I.M. Sechenov First Moscow State Medical University). Удоволствие е, че широк спектър от вътрешни публикации е наличен в университетската библиотека. Но ако вземем предвид чуждестранните, всичко е ограничено до тривиалния достъп до PubMed. Сайтът е нашето всичко."
"Изучавам еволюцията на информационните технологии с акцент върху принципите на дизайна, мозъчно-машинните интерфейси и т.н. Безценен беше достъпът до статии за PIM, UI/UX, започвайки от исторически примери като MIT Dataland, VIKI, AUGMENT, HP NewWave, Xanadu, Raton Laveur и др. и свършвайки със сегашното изследване. В резултат аз станах, предполагам, водещият в световен мащаб експерт в тази област. Благодаря, Sci-Hub, за помощта. Няма да я забравя."
Също получавам много негативна обратна връзка, която засяга основно идеите зад проекта, а не работата на сайта сама по себе си. Това, което е особено нехаресвано е връзката с комунизма. Имаше много политически мотивирани персонални атаки. Откакто проектът стана популярен, има и хейтъри.
Какво е състоянието на правното оплакване в Ню Йорк и има ли някакви други правни предизвикателства?
Получихме съдебно разпореждане от щатски съд и заповед да спрем своята активност. Преди няколко седмици получих и-мейл, който обявяваше, че ново заседание на съда е насрочено за март, тъй като нашите сайтове работят, въпреки получената заповед. Това означава, че Elsevier ще придвижи делото по-напред.
Тези правни предизвикателства от САЩ ли идват основно?
Към момента правителството на САЩ е единственото, което иска да спре сайта.
Какво мислиш за правните заплахи? Мислиш ли, че можеш да поддържаш Sci-Hub безкрайно?
Моята цел е не просто да направя сайта да върви безкрайно, но също да направя неговата дейност напълно легална.
Кои са основните потребители на Sci-Hub?
Когато създадох Sci-Hub, очаквах инструментът да бъде използван основно от широката публика. Оказа се обаче, че самите изследователи нямат достъп! Когато веднъж спрях сайта за седмица, получих интересен отговор от руска изследователка, която ме питаше: "Кога точно сайтът ще се върне? Работата в лабораторията ми е в застой."
Повечето сваляния на документи са от Китай, Индия, Русия, Бразилия, Иран и отскоро САЩ се присъедини към клуба. Според анализите на (търсачката - б.пр) Yandex, повечето хора са между 18 и 34-годишни. Сайтът е използван често от студенти за техните изследователски проекти.
Ти цитираш харта на ООН ("да споделяме научния прогрес и неговите предимства"), за да оправдаеш сайта. Можеш ли да разшириш аргумента ти защо сайтът трябва да продължи да работи?
Статията на ООН казва, че човек не може да бъде изключен от това да взема участие в културния и научен прогрес. Аз мисля, че "стените за плащане" (paywalls) правят точно това - ефективно изключват много хора. Цените за абонамент са много високи, отделният човек не може да ги плаща. За да получи легален достъп, той или тя трябва да се присъедини към една от няколкото налични изследователски институции.
Но колко е лесно това за лице с увреждания, например? Или за друг човек, който не съответства на някакви стандарти или просто не е готов да се справи с натоварванията, които изисква академичната кариера?
Sci-Hub се използва от много независими изследователи, включително и от мен. Освен това обаче повечето институции нямат абонаменти, нужни за изследване. Моят университет е един от тях.
Какво е нужно за да те спрат/да спрат сайта?
Въпреки че не е възможно да се спре сайтът напълно, възможно е да бъде принуден да се прехвърли в "тъмните кътчета" на интернет. Всичко, което е нужно е правителствена мотивация това да се случи. За наша радост, правителствата в момента са по-заинтересовани от борбата с тероризма, отколкото с науката, въпреки че и двете са определени като незаконни.
Страница на статията : 0102
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
20.02 2016 в 15:08
19.02 2016 в 19:44
Последни коментари