
Един-единствен ген контролира ушната кал и миризмата на тялото, оформяйки нашия уникален аромат чрез микроби.
Какво е общото между ушната кал и телесната миризма? Не са най-приятните неща в нашето тяло, но това не е единствената обща черта. И двете се секретират от апокринните жлези. Хората също са забелязали любопитна закономерност - тези с лепкав восък с цвят на мед често миришат по-силно, докато тези с бяло-сив, по-люспест восък - по-слабо. Заинтригувани от тези странности, изследователите се задълбочават в генетиката зад това, което прави ушната кал и миризмата на тялото уникално лични и как техните вариации влияят върху кожните бактерии.
През 2006 г. учените са идентифицирали виновника: генът ABCC11 (ATP binding cassette subfamily C member 11). Една единствена основна промяна — от G на A — определя дали човек има мокра (GG или GA) или суха (AA) ушна кал. Но това не е всичко.
"Микробният състав както в ушната кал, така и в подмишниците се влияе от човешкия генотип ABCC11“, обяснява Джули Хорват (Julie Horvath), изследовател на сравнителната геномика на приматите в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил.
Генът ABCC11 функционира като куриер на потта. Той произвежда протеин, който доставя богати на протеини и липиди потни молекули към кожата, пиршество за бактериите, обяснява Хорват. Докато липидите се разграждат, те отделят летливи съединения - източникът на миризмата на тялото. При хора със суха ушна кал ABCC11 не функционира, затова гладуват някои бактерии и значително намалява миризмата на пот.
Този генетичен модел определя и кои микроби виреят по кожата. Крис Калуеърт (Chris Callewaert), микробиолог от университета в Гент, е идентифицирал Staphylococcus и Corynebacterium като двете най-разпространени групи бактерии в подмишниците.
Хората с функциониращ ABCC11 ген са склонни да имат по-високи количества Corynebacterium, които Калуеърт описва като причина за "кисели, мухлясали и дори подобни на фекалии миризми", докато тези без тази генетична форма имат повече Staphylococcus, който произвежда "по-неутрални миризми". Други микроби обаче могат да допринесат за тези уникални аромати.
През 2017 г. Хорват стартира граждански научен проект за изследване на микробите под мишниците и ушната кал, за да определи как генетичните вариации оформят микробния състав на кожата. Като взема проби от местната общност, тя открива, че индивиди с определени генотипове споделят подобни, но различни микроби в ушната си кал и подмишниците. Ранните открития от микробиома на ушната кал предполагат, че типът на ушната кал корелира с количеството от някои клинично значими микроби.
И все пак генетиката е само едно парче от пъзела. Миризмата на тялото и микробният състав варират и в зависимост от пола, диетата, възрастта, имунното здраве и употребата на дезодоранти. Това, което изследователите знаят досега, е само върха на айсберга.
Справка:
- Yoshiura K, et al. Nat Genet. 2006;38(3):324-330.
- Callewaert C, et al. PLoS One. 2013;8(8):e70538.
Източник: How Are Earwax and Body Odor Linked?, The Scientist
Още по темата

Медицина
Болестта може да се помирише: Ароматните знаци на болестите за ранна диагностика

Човекът
Защо миришат подмишниците ни? Помага ли използването на гликолова киселина?

Животът
Миришат ли веганите по-добре от месоядците?

Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Стъклените бутилки съдържат 5 до 50 пъти повече микропластмаси от пластмасовите бутилки
dolivo
Най-старите "човешки" фосили в Япония, се оказаха нечовешки, твърди ново проучване
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици