Колко революции е имало във Франция? Изглежда, че този въпрос би трябвало да има бърз и лесен отговор и той е: три.
Но както при всички исторически неща, има и дълъг и сложен отговор: Зависи.
"Ако революцията е смяна на режима с използване на колективна физическа сила, то ключовите дати са 1789, 1830 и 1848 г.", oбяснява Питър Джоунс (Peter Jones), професор по френска история в Бирмингамския университет във Великообритания.
Първият бунт е този, който всички знаем като Френската революция, завършила със обезглавяването на Луи XVI и Мария Антоанета. Втората обикновено се нарича Юлска революция, при която Домът на Бурбоните е детрониран в полза на Дома на Орлеан. А третата понякога се нарича Февруарска революция или Френска революция от 1848 г., която слага край на Орлеаните и въвежда период, известен като Втора република.
По-дългият отговор до голяма степен зависи от вашата интерпретация на това какво е революция; например някои учени предпочитат по-сложно определение.
"Нуждаете се от народно движение, от разцепление в управляващата класа, при което една част да премине към революцията и да предложи своето лидерство (в противен случай това е просто бунт) и от криза в държавата", казва Робърт Гилдей (Robert Gildea), професор по съвременна история в Оксфордския университет, Великообритания. "Ако всички тези елементи са изпълнени и това доведе до смяна на режима, тогава можем да говорим за революция."
Гилдей се съгласява с мнението на Джоунс, че е имало три окончателни френски революции. Въпреки това във френската история има доста други забележителни въстания, които заслужават обсъждане и могат да се тълкуват като революции.
Революционен път
Последната от трите революции, Февруарската революция от 1848 г., сваля от власт възстановената дотогава монархия и поставя началото на периода, известен като Втора република, но не след дълго политическата нестабилност отново се завръща във Франция. Избраният от самата република президент Луи-Наполеон Бонапарт, наричан още Наполеон III (племенник на Наполеон), разпуска Националното събрание, парламента на страната, без никакво правно основание.
Този държавен преврат го превръща в едноличен владетел на Франция, а новата конституция му дава право да бъде президент за десетгодишен мандат без ограничения за преизбирането му. Той не спира дотук; през 1851 г. провежда референдум с искане френският народ да го подкрепи за император и 97% от гласовете са "за".
През 1852 г. Втората република официално се преименува на Втора империя, а Бонапарт се възкачва на трона. Макар че всички тези случки напълно променят баланса на силите във Франция и не се основават на свободни и честни избори, историците не ги наричат революция, защото няма насилие, което да ги е предизвикало. По-късно обаче краят на Втората империя на Бонапарт съвпада със своеобразна революция.
През 1871 г. става ясно, че Франция е на път да загуби войната с Прусия. Бонапарт е заловен, а в разгара на политическото объркване републиканските сили, които се връщат в Париж, поемат контрола и обявяват Третата република. Но макар че император Бонапарт на практика си е отишъл и републиканците са на власт, това не означава значителна промяна в политиката или тона на правителството.
"Строго погледнато, не бихме могли да кажем, че това е революция, защото това бе просто завземане на властта", отбелязва Гилдей пред Live Science. "В крайна сметка те основават една доста консервативна република."
Въпреки това отпорът срещу тази консервативна република "по старому" има някои от атрибутите на революция, като барикадирани улици и радикални лидери.
Този бунт е известен като Парижката комуна и левите успяват да контролират столицата в продължение на месеци, преди Третата република да потуши бунта и да утвърди властта си по време на т. нар. Кървава седмица. Според Гилдей, Парижката комуна на практика е била революция, която просто се е провалила.
"Разгромът на Парижката комуна през 1871 г. е основополагащ момент за френския социализъм", коментира Гилдей. "След това Третата република остава на власт до разгрома ѝ от Германия през 1940 г."
През по-голямата част от Втората световна война тя е заменена от правителството на Виши, което сътрудничи на нацистите. То в крайна сметка е заменено от Четвъртата република, когато Франция е освободена, която по същество е възстановена версия на победената преди това консервативна Трета република. По-късно, през 1958 г., конституцията е пренаписана, за да се създаде Петата република, която отново въвежда длъжността президент и продължава да съществува и до днес. Но дори и това не е краят на историята; в кратката си история Петата република е била изправена пред сериозни заплахи за своето съществуване.
От 1848 г. насам Алжир е администриран като неразделна част от Франция.
От гледна точка на френското правителство северноафриканската територия не е колония, а официално е толкова част от Франция, колкото и Париж. Повечето алжирци вероятно не биха се съгласили с този статут и биха казали, че страната им е била подчинена от французите. Въпреки това, според Гилдей може да се каже, че Алжирската война за независимост в средата на 20 век всъщност е френска революция. В действителност обаче повечето хора не биха я включили в списъка на френските революции.
И така, колко революции са имали французите?
Краткият отговор е три, но дългият отговор е три истински революции и няколко почти революции. Накратко: през по-голямата част от XIX в. и началото на XIX в. Франция не е била съвсем стабилно в политическо отношение място.
Източник: How many French revolutions were there?, Benjamin Plackett, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари